Не е нужно всеки ден да извършваш геройство или веднъж на 10 г. - нещо голямо. По-важни са ежедневните усилия на обществото да подобрява нещо, казва политологът
- Г-н Аврамов, защо се проваляме като общество в толкова много области?
- Този въпрос е за 100 милиарда долара. По-практично е да се запитаме колко повече неща ще постигнем, ако сме по-спокойни и по-търпеливи в общуването си. Много обичаме да се оплакваме - от политиката, от онези горе, от всичко останало, но обществото функционира по начина, по който действат хората. Ако всеки от нас е изнервен, нарушава закона и е негативен, обществото ще бъде такова. В този смисъл отговорността е индивидуална и трябва да спрем да търсим общи извинения и обяснения.
- Народопсихологията ли е основната причина?
- Живеем във времена, в които хората имат възможност за индивидуално развитие и от собствените им действия зависят най-близките и средата около тях. Много българи действат на международни пазари, живеят в чужбина, могат да сравнят собственото си поведение с това на хора от различни култури. Така че простичкият отговор на въпроса за 100 милиарда долара е да вземаме най-добрите примери и да ги прилагаме.
Не искам да влизам в разговор дали сме добри или лоши, каква е народопсихологията - разговор, който водим от десетилетия с неособено добър резултат. Мисля, че е време за конкретни дребни, индивидуални усилия, които ще подобрят цялостната среда. Ако се вгледаме в макрокартината наоколо, много повече от нас се провалят сърбите и унгарците. Не трябва да се възприемаме като двойкаджии. Това не е истинската ни позиция.
- Защо не можем да изберем политици, които да свършат работа?
- Сложен въпрос. Струва ми се, че с политика се занимават хора, които не успяват в други сектори на живота или които не разбират какво значи да си политически представител. Това не означава да отидеш някъде да изкараш лесни пари чрез корупция. От тази гледна точка може би и обществото не е особено активно по отношение на политическото представителство. Не контролираме достатъчно органите на представителната власт. Това се поправя бързо, като станем по-активни.
В момента няма историческа необходимост от нищо. Свидетели сме на мащабни промени в международния ред, които могат да доведат до това САЩ да не са глобален лидер, и този процес се провежда вътре в американския елит. Следователно ако политическият елит на държава със силна и развита икономика може да си произведе неуспех, представете си какво може да направи елитът в една по-малка страна. Може да се движим и в двете посоки.
Всички сме изкушени да обясняваме колко са лоши политиците ни и колко са неспособни. Този факт не отменя другия факт, че ако има по-способни, някой трябва да ги намери и да им даде изпълнителни правомощия. От тази гледна точка българското общество няма извинение. И морковът, и тоягата са у нас.
Трябва да разберем, че конкурентната икономическа и политическа среда е сложна, тя процес и изисква системни усилия. Не е нужно всеки ден да извършваш геройство или веднъж на 10 г. нещо голямо. По-важни са ежедневните усилия на обществото да подобрява нещо.
При цялото ми уважение към институциите и всички политици в Сърбия, трябва да я погледнем и да си дадем сметка, че голяма част от езика в политиката им, от менталния код е като по времето на Слободан Милошевич. Без съмнение, сръбският народ е талантлив, но по много показатели обществото със сигурност не е европейско. Не е с по-лоши културни постижения, но по отношение на политическите си цели търпи провали.
България с всичките си недостатъци всъщност не се проваля. Важна е перспективата. Ако погледнем другите държави на Балканите или периферията на комунистическия блок, ще видим огромни проблеми. Вземете например Грузия, много близка културно до България, но в изключително трудна ситуация. Също и Молдова.
- А защо да не се сравним с Германия 35 години след Втората световна война?
- Не можем да сравняваме две много различни страни. Можем да съпоставим само темпа на промяна в Източна Германия и у нас за изминалите десетилетия. Може би Германия не е добър пример, защото Източна се обедини със Западна, двигателят на промените тук и там е различен. България трябва да гледа какво се случва в по-сходни държави - например Словакия, с много близък език и култура. Не да копираме, но да наблюдаваме.
- Там са решили проблема с войната на пътя, а защо ние не успяваме?
- Този въпрос се задава от десетилетия и нямаме отговор. Следователно голям отговор не трябва да бъде търсен, защото човекът, който ще го даде, не кара пиян и надрусан. Именно тези хора трябва да си зададат въпроса защо го правят. Стигаме до личната отговорност. Няма смисъл да търсим генерализация. Вероятно има решения с иновативни подходи чрез психолози. Да потърсим пример с други страни, където нивата на лична отговорност са близки.
- Поради каква причина нямаме ефективно правораздаване?
- Това е другият въпрос за милиарди. За съдебната система трябва да отговарят юристи, защото прилагането на правото е процес. Не мисля, че трябва да се прилагат улично-философски критерии. Само че при прилагането на правото пак има лична отговорност. Можем да търсим качеството на хората, които го прилагат.
