Немощните тела изоставят Франциск и Йоан Павел II, но те продължават да благославят, надявайки се да преживеят тайнството на Великден
Защо толкова много папи в историята умират през април, опитвайки се сякаш да разтеглят времето, за да преживеят още веднъж най-мистичния и важен за християните празник - Възкресението?
Папа Франциск издъхна тихо от инсулт часове след Великден. Макар и тежко болен след 5-седмична пневмония, 88-годишният отец остана оптимист, без да се огъва от тежкото си здравословно състояние, вдъхвайки вяра на 1,4-те милиарда католици по света.
Той току що бе излязъл от болницата, когато започна да провежда срещи на инвалидната си количка, с тръби в носа и не пропускаше да се вижда с паството си, с приятелите си като крал Чарлз III и съпругата му и да дава на всички надежда – че човек дори да е в много трудна житейска ситуация може да се бори и да изпълнява духовния си дълг.
Нещо повече, той по един трогателен начин събра последните си сили и на 20 април се появи на площад „Свети Петър", за да благослови християните с: „Братя и сестри, честит Великден!".
Светият отец едва произнасяше думите и след второто изречение се наложи един от кардиналите да продължи. Момент, който просълзи всички присъстващи и милионите пред тв екраните. Миг, който със сигурност ще остане в историята, защото часове след това - в 7,35 ч сутринта на 21 април 2025 г., на 88-годишна възраст папа Франциск издъхна тихо от инсулт.
Този скръбен ден бе едно смайващо и непонятно де жа вю, тъй като преди 20 години един от най-обичаните папи Йоан Павел II също си отиде 6 дни след Великден.
През 2005 г. той за първи път пропуска Великденските литургии. Причината е, че и той като Франциск е повален от вирус и два пъти е хоспитализиран заради затруднено дишане и подуване на гърлото. Това принуждава медиците да използват най-рискования, но единствен спасителен вариант - трахеотомия, за да възстановят дихателния процес.
Последиците от интервенцията са трагични – светият отец не е в състояние да говори, но се мобилизира и в неделя на 27 март 2005 г., когато е Великден, се появява с инвалидна количка на прозореца с изглед към площад „Свети Петър". Произнася благословията, защото движи цялото си лице, но не може да произведе нито един звук. Въпреки това той не се отказва и продължава отново и отново. За съжаление това го оставя без дъх и антуражът му подава тръба да диша. Въпреки това Йоан Павел II продължава да благославя в опит да бъде чут от паството, което го е обожавало в продължение на 26 години.
6 дни след Великден 84-годишният отец издъхна, което потопи целия свят в скръб. Той не само че бе първият папа от Източна Европа по време на Студената война, но той също така изигра специална роля в разведряването между двата враждуващи лагера и възраждането на демокрацията през 1989 г., подкрепяйки „Солидарност".
Но той направи нещо много повече. Прости на Али Агджа, който се опита да го убие и не допусна името на България да бъде заклеймено като поръчител на атентата срещу него. Неслучайно 1 млн. души се поклониха пред святото му тяло, за да отдадат почит на отеца, който показа какво означава да следваш пътя на Исус Христос.
Или ако трябва да се обобщи, за последните 47 години от 1978 г. насам, от трима папи, двама си отиват от този свят на преклонна възраст над 80 години, удовлетворени, че са преживели най-мистичния момент в цялата история - Възкресението. Моментът, който вече 2000 години продължава да се изучава и да вълнува повече от всяко друго събитие в човешката история.
Светите отци умират спокойни и по още една причина - този период е най-наситеният с важни за спасението литургии. От тази гледна точка, времето след Великден добавя едно символично измерение към тези смъртни случаи, настъпили точно когато Църквата празнува духовното прераждане и обновлението.
Но това е и един много интересен преход, тъй като изпълнените с благодат кардинали по време на Великден могат да изберат действително най-достойния наследник за престола.
В историята има много подобни примери.
Третият римски папа Анаклет си отива от мъченическа смърт и се смята, че това е станало в месеца на Пасха – в края на април.
Досега още се спори дали е вторият след Свети Петър или третият, но той поставя фундаментите на съвременната църква като разделя Рим на 25 енории и ръкополага много свещеници, въпреки опасенията от гонения от страна на римските императори.
След него около 105 година след Христа идва папа св. Александър I, който въвежда редица обичаи – използването на благословена вода с малко сол за пречистване на християнските домове от зли влияния, както и тайнството със смесването на вода и вино. След като получава видение с младенеца, по време на управлението на император Траян, папата спечелил за християнската вяра неговия верен управител Хермес заедно с цялото му семейство и обкръжението му от 1500 души. Все прегрешения, които тогавашната власт не може да преглътне и за наказание го хвърля в затвора. Там обаче харизматикът не спира да проповядва и резултатът е, че човекът, призван да го пази - неговият тъмничар и дъщеря му също молят папата да ги покръсти.
Умира от мъченическа смърт заедно с още трима свои ръкоположени свещеници на 3 май.
Наследникът му папа св. Сикст I също си отива през месец април 125 г. в нечовешки мъки заради гоненията на християните по време на император Адриан. Името му вероятно идва от the Sixth, тъй като е шестият папа след Свети Петър. Той влиза в историята като постановява традицията за 49-дневния пост преди Великден, а също и че никой освен духовниците няма право да докосва свещените съдове.
Според Ириней той умира по време на своето „славно мъченичество" за вярата си.
След това на Светия престол се изреждат трима папи, починали по някакво странно стечение на обстоятелствата все в месеца на Пасха.
Първият е свети Аникет, който започва със свети Поликарп от Смирна да обсъжда правилото как да се определя датирането на Великден. Всъщност това е първият опит да се уеднаквят различните традиции в християнството.
След него на престола е избран св. Сотер, който развива мащабна благотворителна дейност в полза на бедните, но точно тогава са подновени гоненията срещу вярващите. Макар да няма информация за смъртта му, той също умира през април 174 г.
За негов наследник е избран папа св. Елевтерий, който остава в историята с постановката, че бракът е тайнство. Но той прави още един голям пробив за църквата, защото британският крал Луций го моли за „християнски инструкции за своето кралство". Макар да не е ясна причината за смъртта, хрониките сочат, че папата си отива месец след Пасха.
Години по-късно през 222 г. на престола се възкачва папа св. Урбан I, загинал от мъченическа смърт заради гоненията срещу вярващите. След него има още десетки свети отци, които се отправят към небесните селения в месеца на Възкресението или малко след него, но страниците едва ли ще са достатъчни, за да се опишат интересните истории в живота им.
По-интересен е стремежът на всяка тяхна клетка, както при Франциск и Йоан Павел II да преживеят още едно Възкресение – още едно тайнство, свързано с духовното пречистване, прераждане и подготовката за Вечния живот.
