Проф. Георги Рачев: Нормално е да има студ през април, да вали 2 пъти сняг по морето обаче, беше уникално

Месецът е два градуса под нормата

Топло, слънчево и сухо ще е на Великден - между 6 и 8 градуса ще е вечерта, когато обикаляме църквата и носим огънчето вкъщи, казва климатологът

Още акценти от интервюто:

• В Североизточна България измръзнаха всички плодни дървета - и стопаните, и потребителите сме потърпевши

• Язовирите сега са добре и гарантират сезона, трябва обаче да се помисли басейни на хотели да се пълнят с филтрирана морска вода, за да се пести

• Затопля се, но поне до края на моя живот няма да станем Гърция. Дори в Петрич през зимата пада до -15

- Проф. Рачев, с яке или по къс ръкав ще сме на великденските празници?

- Ако говорим за неделя по обед, ще сме по къс ръкав, защото ще е топло, слънчево и много приятно за началото на пролетта. За вечерното бдение на събота срещу неделя температурите ще са между 6 и 8 градуса. Ще бъде сравнително ясно, няма да има валежи. Естествено, че ще трябва едно яке за вечерта, когато обикаляме църквата и си занесем огънчето вкъщи. Много приятно време.

Тази година празникът съвпада и за източното православие, и за католицизма. При нас той е малко по-голям от Рождество Христово, докато при католиците Рождество е най-важният празник, Възкресението е последствие. Това е великата схизма между двете разклонения на християнството.

Така че времето ще е хубаво. Преди това обаче в петък и събота ще има превалявания. Температурите ще са малко по-ниски и максималните ще са между 16-17 и 20-21 градуса. Затова пък на самия Великден ще е слънчево, топло и сухо. Следващата седмица ще бъде с динамично време, типично за пролетта. Ще се редуват много слънце с краткотрайни летни превалявания на места главно в Западна България и в Централна Северна България и ще е топло. Минималните температури ще бъдат между 10 и 12 градуса, а максималните - между 17 и 22. Това време за мен е много радостно, то е типично пролетно.

- Нормални ли бяха студовете, които преживяхме през април?

- Този месец не беше благоприятен за селското стопанство. В Североизточна България измръзнаха всички плодни дървета. Това е бизнес под открито небе. За съжаление, всички сме потърпевши. Стопаните изгубиха реколта, ние изгубихме сладки, чисти български плодове. Това ще доведе до по-малко качествена продукция на пазара. Тези фермери загубиха печалба. Парите от печалбата щяха да отидат в други отрасли на националното ни стопанство. Парите няма да дадат нови пари и ново богатство за всички нас. Затова е и гражданското общество - на тези хора трябва да им се помогне. При тях положението е най-тежко. Ако си засадил домати или пипер в Хасково и ги попари снегът или сланата, пак може да прекопаеш, да преореш, да засадиш нещо и да изкараш друга продукция, да завършиш годината на малка печалба. Докато при трайните насаждения няма как да стане. Първата евентуална печалба за тези фермери ще бъде догодина по това време. Държавата трябва да помогне, тъй като, ако се откажат от този бизнес, страдаме всички ние.

Две трети от този месец вече са отминали. Дотук април е с 2 градуса под нормата, и то съвременната норма, която е доста висока. Валежите са 75-80% от нормата. Това, че месецът беше студен, не е нещо феноменално. Случвало се е и през 1997, 2002, 2003, 2004 г., 1997 г. И преди е валяло сняг. Един от най-студените месеци април е през 1997 г.

Тогава на 14.04. е имало снежни бури, снежна покривка от 20 до 50-60 сантиметра. През 1995 г. пък във Враца на 31 март снежната покривка е 54 см а на 1 април е била 43.

През 2003 г. в Чирпан в средата на месеца снежната покривка е 10 сантиметра, а минималната температура е минус 13,5 градуса - това е най-ниската температура, откакто съществуват метеорологични наблюдения, отчетена в градове в равнините.

Ние, климатолозите, помним тези неща, защото това е нашата наука. Хората обаче забравят и си мислят, че идва свършекът на света.

Въпреки това този април ще остане в аналите на климатологията с няколко специфични рекорда. По морето валя два пъти сняг. Да вали по морето, не е нещо изключително, но през април е изключително. Отгоре на всичко пък да вали два пъти, вече е своеобразен рекорд. А и се случи по Южното Черноморие. Бургас, Ахтопол и Царево са едни от най-меките места в България с климат, подобен на Средиземноморието. Много често във фейсбук някой пише, че не помни да се е случило дадено нещо. Но го пише някой, който е на 30 и има 15 години съзнателни спомени. Аз от висотата на моите години мога да кажа, че не си спомням такова нещо в климатичната история на България. Във Варна, Бургас и Сливен температурите бяха толкова ниски, колкото не са отбелязвани от 20 години.

- Тази година март и април май си размениха местата.

- По принцип през март температурите са доста по-ниски от тези през април, а сега април е малко по-студен като сравнение на средните температури от март. Дърветата бяха цъфнали, бяха почнали да се разлистват, когато дойде големият и продължителен студ. В началото на април пък бележехме рекорди за топло време.

Все пак през април през годините е било и много топло. Максималните температури през последните 30 години са надминавали 30 градуса. Дори в сравнително студена София през 2016 г. температурата е надхвърляла 30 градуса. През април може да очакваме и сняг, и жега над 30. Това е природата на нашата татковина. Нищо не може да направим против нейната воля.

До края на месеца ни очаква доста топло време с нормални и наднормални температури. Очаквам тези по-високи температури малко да посмачкат отрицателната аномалия, която в момента е 2 и малко над 2 градуса, и месецът да завърши в рамките на нормалната температура и с хубави валежи. До този момент 75% от месечната норма е изпълнена. А както казах, в петък и в събота ни очакват краткотрайни валежи.

Следващата порция валежи с типичен летен характер ще е около 25 и 26 април. Трябва да изпълним месечната норма, за да може да се радваме на възможността да напояваме през лятото и язовирите да са пълни.

- Достатъчно ли беше снегът тази зима, за да напълни язовирите?

- Положението с акумулираната вода в момента не е лошо. Малко изостанахме през есента, през зимата също. Сега лека-полека язовирите се напълниха. Пълните язовири зависят от природата, но и от нас. Ако ги източим, природата няма как да ги напълни. А ние много добре го умеем. В момента питейните язовири са пълни 68-70%. Това е много добре. При всички положения снеготопенето от високите части на планините ще попълни и останалите празноти в обема. Като се има предвид, че енергийните язовири, които дават ток, са пълни 75%, постижението е добро за последните години. Язовирите “Ясна поляна” и “Камчия” ще осигурят големината на филията на летния туристически сезон - “Камчия” снабдява с вода Черноморието до Черноморец, а “Ясна поляна” - Южното Черноморие. “Ясна поляна” е с 15 млн. кубически метра полезен обем. През летния сезон Южното Черноморие изпива около 1,5 млн. на месец. Ако не пилеем водата и не я използваме за други безумни нужди, през целия сезон по Черноморието вода ще има в изобилие. Същото се отнася и за “Камчия”.

Нека да се поучим от съседите, които са доста напред по правенето на туризъм. В Гърция вече има задължение хотелите, които имат повече от един басейн, втория да го пълнят с филтрирана морска вода. По нашето Черноморие хотелите стават все повече и повече. Те имат басейн, а един басейн е огромно гърло за питейна вода. Няма как да сравним потреблението на чиста питейна вода днес и преди 10 години. Къпането, пиенето, прането и готвенето винаги стават в някакви норми, но когато имаш няколкостотин басейна допълнително, те черпят много вода. Затова трябва да се помисли част от тези басейни, особено където са повече, да бъдат пълнени с вода от морето. Черноморската вода е слабо солена. Тя е два пъти по-малко солена от средиземноморската.

Тук е ролята на обществото в лицето на държавата да опази ресурса. Водният ресурс е лимитиран, не може да го разтягаме. Дори да имаме безкрайно много пари, няма как да купим вода. Трябва да разчитаме на водата, която е на нашата територия.

- Каква е дългосрочната прогноза до края на пролетта?

- За Гергьовден е рано. Каквото и да се каже, ще е гадаене на кафе или бучки захар. Преди седмица казахме, че цялата Страстна седмица ще бъде със слънце и с високи температури, но не стана така. Веднага мога да кажа една стопроцентово сбъдваема прогноза, характерна за първомайските и гергьовските празници. Тогава атмосферната динамика е много голяма. През тези дни няма как времето да бъде топло, слънчево и спокойно. Ако ме попитате обаче какво ще е времето от 1 до 6 август, ще позная 90%. През август е скучно, еднообразно - топло, слънчево и сухо.

Спомням си, че през май 1991 г. бях в един от източните квартали на София, когато на 26 май беше много студено и ме валя сняг. Натрупа снежна покривка от порядъка на един сантиметър рано сутринта. В Бояна натрупа 20 сантиметра. Гледах небето и върху мен падаха снежинки.

- Как се измени климатът в България през последните години и кога ще стане като в Гърция - както се говори от години?

- Мисля, че до края на моя живот няма да станем Гърция. Най-южните райони, най-вече Петричко-Санданското поле, страшно приличат на Драма и Серес. Единствената разлика е в това, че през зимата в Петрич и Сандански могат да се наблюдават много ниски температури - минус10/минус 15 градуса. Макар и рядко, те заедно със снежната покривка се задържат повече от 24 часа. В Драма и Серес това не е възможно. Там може да падне сняг. И в Солун, и в Атина пада сняг веднъж на 5 или 10 години, но той е от днес до утре - обикновено през тъмната част на денонощието и на следващия ден слънцето стопява всичко. Слънцето е сравнително високо през зимата, а и морето е топло.

Иначе през последните 30 години температурите са се повишили между 0,5 и дори над 1 градус, като най-топло е станало през зимата, след това през лятото и през есента. През пролетта промените пак са положителни, но те са едва 2-3 десети от градуса. През лятото обаче температурите в България - средните за сезона, или за три месеца, са се увеличи почти с 1 градус.