Европа стяга “търговска базука”, може да пострадат тъкмо близките до US президента Унгария и Италия
Попитаха преди дни председателя на Федералния резерв на САЩ какъв ще е ефектът от митата, които Доналд Тръмп ще въведе. Отговорът на Джером Пауъл беше, че е рано да се каже заради голямата несигурност.
Подобна беше позицията на ФЕД и преди три месеца веднага след избора на Доналд Тръмп за президент. Гуверньорът обясни, че първо трябва да изчакаме да видим какви точно мита ще се въведат, в какъв размер, за кои стоки и страни и за колко дълго време, преди да може да се оцени техният ефект.
Засега почти всичко е в сферата на догадките. От началото на годината САЩ два пъти наложиха мита от 25% за вноса от Канада и Мексико и два пъти отложиха действието им – последно за 2 април.
Също на 2 април се очаква въвеждането на мита за вноса от много други икономики, но в какъв размер и за кои страни - не е ясно. Не е сигурно дали наистина митата ще влязат в сила на 2 април, или ще има отлагане и договаряне. Съдейки от опита досега, вероятно ще минат много месеци, преди митата реално да влязат в сила.
Засега мита практически няма, но има голяма несигурност. А пазарите не понасят несигурността. Американската фондова борса беше обзета от свръхоптимизъм след избирането на Тръмп за президент и покори рекордни върхове в следващите месеци – но всичко това вече е минало. Практически целият следизборен скок на борсовите индекси като S&P 500 и NASDAQ беше изтрит през последните няколко седмици и в момента индексите са на нивото отпреди изборите.
Валутният курс долар-евро показва същата тенденция. В седмиците след изборите в САЩ еврото падна рязко с около 6 процента и дори се говореше за скорошен паритет между еврото и долара. Но в последните дни еврото рязко скочи и в момента е над 1,08 долара за евро – с други думи еврото се върна на нивата на търговия отпреди американските избори. И това се случва въпреки намаляващите лихви в Европа – ЕЦБ тези дни отново намали основния лихвен процент.
Несигурността води до такива крайности – първо рекорди на фондовите борси и долара, после срив. В такава среда всички прогнози са грешни.
Но едно нещо може да се прогнозира, и то е, че несигурността ще продължи и дори ще се увеличи. Ако митата за две страни могат да разбъркат така капиталовите пазари, какво ли ще се случи, когато се започне с налагането на мита за десетки и стотици държави?
Несигурността ще се увеличи не само от налагането на мита, но и от насрещния отговор. Както виждаме в случая с Канада, налагането на мита води до контрамерки. Канада въведе реципрочни мита върху редица стоки, но наложи и по-тежки ограничения – например в канадски провинции американският алкохол изцяло беше премахнат от магазините, американските компании бяха изключени от обществени поръчки, а износът на ток за САЩ беше обложен с данък. Европа обяви, че при налагане на мита ще задейства за първи път своята “търговска базука”. В същото време и Канада, и ЕС обявяват готовност за преговори за избягване на търговска война – но преговорите отнемат време.
Защо го прави Тръмп?
Много хора се учудват защо Тръмп си създава такива главоболия, започвайки търговска война със своите съседи, а след това и с целия свят? Има няколко причини:
Първо, Америка иска да си върне индустрията. И това е надпартиен консенсус – Байдън го правеше, като даваше субсидии и данъчни облекчения, докато Тръмп разчита на мита.
Второ, Китай е стратегически конкурент на САЩ. В първия си мандат Тръмп въведе 20% мита на Китай, сега в последните седмици добави още 20% - тези мита влязоха в сила без отлагане. За конкретни сектори Байдън въведе дори 100% мита за Китай.
Трето, Тръмп е обещал да намали данъците, но също така да намали и бюджетния дефицит. Налагането на мита на вноса може да донесе приходи, които да подпомогнат този процес.
Не на последно място, американската администрация използва заплахата от мита, за да постигне други цели.
Например Колумбия се съгласи да приема обратно колумбийски емигранти от САЩ, след като беше заплашена с високи мита. Еввентуалното налагане на мита от 25% върху европейския износ за САЩ може да вкара Европа в рецесия – оценката на германския институт Кийл е за спад на БВП от 0,4% при пълно въвеждане на 25% мита. Негативен ще е ефектът и върху световната икономика, което от своя страна би могло да намали инфлационния натиск.
Европа има много козове за преговори – много американски компании са зависими от огромния европейски пазар. А САЩ имат нужда от европейска подкрепа, за да се справят с китайската заплаха или Иран. Сред най-засегнатите от американски мита биха били страни като Унгария, Словакия и Италия, които имат добри контакти с администрацията на Тръмп. Че Европа не е безпомощна, показва и реакцията на финансовите пазари – не само еврото поскъпва в последно време, но и европейските фондови борси вървят нагоре от началото на годината въпреки спада в Америка. Очертава се Германия да има реформаторско правителство, което е готово да се фокусира върху икономиката и да инвестира 500 милиарда евро в инфраструктура и отбрана. Новата Европейска комисия си поставя подобни цели. Това ще отвори много възможности за развитие на индустрията в Европа, и то не само военната.
