Факти:
1. Портретът на Левски е в кабинетите на нашите лидери.
2. Летището ни от вчера е "Васил Левски".
3. Спикерите в тържествата за Левски цитират Левски и агитират всички останали да следват заветите на Левски. Дори се автоагитират — от първо лице множествено число: "Да следваме!". Да, агитират и себе си, за по-сигурно!
4. Измежду най-паметните завети на Левски са:
- Да сме равни на другите европейски народи!
- Като освободим България, ще освобождаваме други народи! По подразбиране, съседните народи са с предимство за освобождаване пред народите от Азия, Африка и Латинска Америка, които бяха приоритизирани у нас в по-нови тодорживкови времена.
Ноооо .... имаме парадокс:
Както днес се автоагитираме да следваме заветите на Левски, така вчера — при това, съвсем без неотложност или полза от това! — се надпреварвахме да обявяваме, че няма да ги следваме!
Дааа ... няма да освобождаваме други народи! Или поне няма да освобождаваме ония, които имат необходимост от освобождаване. И няма да пращаме никакви войски в Украйна — нито с резолюция на Съвета за сигурност, нито с общо решение в ЕС или НАТО, нито мироопазващи, нито мироналагагащи, нито бойни, нито сапьори, нито медицински, нито дори военен оркестър. Нито дори при необходимост от самозащита! Просто никакви и никога...!
А заветът на Левски как ще го отчетем като изпълнен? Дали като освободим народи, които нямат нужда от освобождаване или по друг по-изобретателен начин?
Задавам си и още 3 въпроса:
1. Ако област Х от Република България, за зла участ, бъде анексирана от комшийска държава, след "референдум" като тези, които Русия проведе в Украйна, ще искаме ли от Англия, Румъния, Полша, Франция ... да ни пратят освободителни войски или ще очакваме и те да снишат, както ние като държава се снишихме вчера?
2. Ако украинските войници, пратени през 1878 да ни освобождават мислеха както нашата Майка България беше накарана да мисли вчера, щяхме ли ние да бъдем изобщо — някога или кога — освободени?
3. Ако сме разузнали, че Русия праща десантни части от окупирана Украйна към неприятелската и' България с цел и официално да анексира устието на Камчия, пак ли ще предпочетем да отразим агресията от тук, на наша територия или ще съобразим, че е по-добре да пратим наши и съюзнически части в Украйна, за да спрем инвазията още там, в зародиш?
И така, като не спазваме завета на Левски "Да освобождаваме други народи!", как ще спазим другия му завет: "Да сме равни на другите европейски народи!" Може би, ако накараме и другите европейски държави да се снишават, тогава ще станем равни с тях. Но, жалко!
И предлагам тези въпроси да си ги задаваме всеки Божи ден, а не само в Деня на Левски.
