В средата на декември 2024 г. самоназначилият се за президент на Сирия Ахмад Ал Шараа посети училището от детството си. То се намира в един от кварталите на Дамаск. Новият политически лидер си направи снимка с директорката му за спомен.
Публикувана в социалните медии, сцената бе описана с нотки сантименталност. Тя обаче повдигна въпрос, който и днес все още се задава от редица сирийци и западни политици: Кой се завръща в детството си?
Възпитаникът на основното училище „Омар Ибн Ал Хатаб" или бившият затворник в американския затвор „Бука" в Ирак по време на американското военно присъствие в страната?
Три дни преди да влезе в Дамаск, терористичната група Хаят Тахрир Ал Шам обяви, че лидерът ѝ Абу Мохамед Ал Джулани се е отказал от джихадисткото си име и се е върнал към името си от детството: Ахмад Ал Шараа. Комюнике на групата, която е записана в световния списъка терористичните организации, обяви, че той ще ръководи преходния период в Сирия след свалянето на режима и бягството на диктатора Башар Асад. Различни анализатори свързани с новите управляващи оправдаха тази стъпка с Принципа на революционната легитимност!.
В началото на декември, Ал Шараа се появи на обществени места в столицата Дамаск и пред камерите на медиите без афганистанската чалма на Ал Джулани. Почти всеки ден той посрещаше световни официални лица и даваше интервюта на чуждестранни медии облечен в скъп марков западен костюм, вратовръзка и подстригана брада.
Името Ал Джулани не беше просто псевдоним на човек, облечен в талибански одежди с гъста брада, а екстремист по начина на мислене и действията. Затова и мнозина обвиняват ръководителя на сирийския преход, че „се преструва на умерен". Според тях Ал Джулани не е изчезнал напълно от сцената, а по-скоро се е скрил зад образа на умерен политик.
„Временният прагматизъм" е оправдан от „юриспруденцията на уязвимостта", която често се следва от радикалните ислямистки движения, коментират те.
Когато в началото на януари 2025 г. Ал Шараа отказа да се ръкува с германския министър на външните работи Аналена Бербок в президентския кабинет, подозренията се засилиха. Изглеждаше сякаш Ал Шараа действа по нареждане на Ал Джулани.
Докато групата Хаят Тахрир Ал Шам на Джулани превзема Дамаск, не прилага „юриспруденцията за овластяване", както направи ИДИЛ. Според скептиците обаче, тя е уязвима, докато не се промени балансът на силите и групировката стане по-силна във властта.
Уязвимост и овластяване
През август 2021 г. силите на САЩ и НАТО се изтеглят от Афганистан в изпълнение на споразумението, което Вашингтон сключи с талибаните в Доха през февруари 2020 г.
След като талибаните поеха контрола над Кабул, техният говорител Забихулла Муджахид побърза да успокои международната общност на първата си пресконференция пред западни медии.
Муджахид обеща да зачита правата на жените „в рамките на ислямското право" и да позволи на жените да се образоват и да работят.
След като стъпиха във властта, талибаните бързо взеха да налагат все по-големи ограничения върху обществените свободи и да отраничават правата на жените като не им позволяват да влизат в университети и да работят в различни професионални сектори, даже и им забраниха да говорят на обществени места, защото гласовете им са срам.
Талибаните ограничиха свободата на движение на жените, а носенето на хиджаб стана задължително, според мониторинг, предоставен от Human Rights Watch през август 2024 г.
Според Ал Шараа обществото в Сирия е по-различно от това в Афганистан. „Има големи разлики между Сирия и талибаните", казва той в телевизионно интервю в края на миналата година. „Сирийското общество е напълно различно със своето етническо и религиозно разнообразие, характер и начин на мислене". Ал Шараа изложи визията си за това как трябва да се управлява Сирия през преходния период. По думите му страната трябва да „премине през поне три фази". Първата фаза предвижда двумесечен преход (януари-февруари 2025). Правителството, което има правомощия в рамките на тези два месеца има задължението да осигури нормално протичане на икономическите и социални процеси в държавата, защита на населението и висока степен на сигурност.
От 1-ви март трябва да започне втората фаза, която включва „призив за провеждане на всеобхватна национална конференция с участието на всички сирийци". Тази конференция трябва да гласува суспендиране на конституцията и разпускане на парламента. Предвижда се консултативен съвет, който да замести конституционния и парламентарен вакуум по време на преходния период, „докато се създаде инфраструктура за избори", коментира той в интервю за Си Ен Ен.
Само преди месец изглеждаше, че Ал Шараа, или може би Ал Джулани, е нарушил първото си обещание. На 20 януари управлението на военните операции и фракциите от групата на Ал Шараа го назначиха за ръководител по време на преходния период. Това стана без да бъде проведена „всеобхватна национална конференция за всички сирийци", а въоръжените фракции, ръководени от самият Ал Шараа, отмениха конституцията и разпуснаха парламента.
Напредъкът на джихадистките групи в поемането на контрола върху политическия живот отразява стратегия, която в салафитско-джихадистката литература се определя като „юриспруденция на уязвимости". Това е концепция, основана на проява на гъвкавост при „прилагането на шериата, докато мюсюлманите са слаби" или когато са изправени пред пречки, които ги възпрепятстват да постигнат целите си.
„Юриспруденцията на уязвимостта" е набор от юриспруденциални постановления и принципи, които се прилагат до постигането на „шаука", т.е. способност, за установяване на религията и управление на делата на мюсюлманите чрез стриктно спазване на принципите на шериата. В случая с талибаните преходът от уязвимост към овластяване е бърз и ускорен.
Не липсва бързина и при отдалечаването на Ал Джулани от идеята за „всеобхватна национална конференция".
Кой е Ахмед Ал Шараа?
Той е роден в Саудитска Арабия, а по-късно израства в Сирия, след като семейството му решава да се завърне в родината си. Семейството произхожда от град в Голанските възвишения. Оттук може би идва и прозвището Ал Джулани, от което в крайна сметка той се отказва в началото на новия си политически път.
През 2003 г. Ахмед Ал Шараа заминава за Ирак, за да „води джихад в защита на мюсюлманите". Това става под влиянието на режима на Асад, който насърчава онези, които желаят да отидат в Ирак да се бият срещу американските сили. Присъединява се към „Ал Кайда" под ръководството на Абу Мусаб Ал Заркауи и оттогава става известен като Абу Мохамед Ал Джулани. Ал Заркауи е отговорен за смъртта на стотици иракски цивилни граждани и предизвиква гражданска и религиозна война в Ирак. „Никога не съм се срещал с Ал Заркауи, но не бях доволен нито съгласен с неговите практики", казва Ал Шараа в интервю през 2021 г.
През 2005 г. той е арестуван от американските сили в Ирак и прекарва около пет години в затвора „Бука", който е предназначен за членове на терористични групировки.
След освобождаването му от "Бука" се завръща в Сирия, където през 2011 г. основава фронта „Ал Нусра" с подкрепата на Ислямска държава в Ирак и Леванта - ИДИЛ. По късно организацията се превръща в Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) на Абу Бакр Ал Багдади. 2013 г. се отцепва от ИДИЛ и се обявява в вярност на лидера на „Ал Кайда" Айман ал Зауахири. През 2016 г. Ал Джулани обявява, че се отделя от „Ал Кайда". Фронт "Ал Нусра" участва във въоръжени сблъсъци с фракции на "Ал Кайда" и ИДИЛ в Идлиб.
Въпреки че се сражава срещу "Ал Кайда" и ИДИЛ в Идлиб, Ал Джулани изглежда никога не се е отказвал от джихадисткия си подход.
Трансформацията на Джулани
„Джихадистките движения са преминали през няколко трансформации", казва експертът по джихадистки групировки Хасан Абу Хания в книгата си „Арабският джихадизъм". „Той започна от солидарния джихад за защита на мюсюлманските земи и предпазването им от външна агресия и завърши с трансформацията на джихадистките организации към децентрализация и независимост, като например „Джебхат Ал Нусра", която се отдели от „Ал Кайда", пише Абу Хания.
Тази гледна точка дава възможност да се разбере промяната в реториката на Хаят Тахрир Ал Шам, ръководена от Ал Джулани към по-умерена реторика, тъй като движението изглежда се е опитало да се адаптира към реалността, наложена от революциите от Арабската пролет.
От това следва, че „умереността" на Ахмед Ал Шараа е естествена последица от еволюцията на визията на движението след отделянето му от ИДИЛ и "Ал Кайда" преди около 10 години.
Според изследователя Акил Абас дискурсът на Фронт Ал Нусра е бил сирийски ислямски джихадистки дискурс, което означава, че целта му е била свалянето на Асад, за което свидетелства постоянната употреба на фразата „сирийска революция" от членовете му.
Ето защо той смята, че част от трансформацията на Ал Шараа е „умствена и интелектуална", въз основа на факта, че Ал Джулани напуска „глобалния ислямски джихадизъм и идеята за халифат в посока на националната опозиция в салафитска ислямска одежда".
Фалшиво разкрасяване
„Тези, които управляват Сирия в момента, са терористични въоръжени фракции, които не са се отказали от нито една от своите идеи", казва египетският журналистът Ибрахим Ейса. „Тези сили узурпират властта със силата на оръжието", казва Ейса пред „AL Hurra TV", „и всяко заставане на тяхна страна означава, че създавате друг талибан или по-лошо явление".
„Подстригването на брадата и носенето на костюми не са нищо друго освен измама и фалшиво разкрасяване", твърди той.
Що се отнася до отвореността на Запада към Сирия след падането на Асад, египетският журналист смята, че Западът борави с логиката „терористът, който ми служи, е по-добър от този, който е враждебен към мен".„Оцеляването на Ал Джулани означава удължаване на екстремизма в Сирия", казва той.
От друга страна, Мохамед Абдел Уахаб Рафики, изследовател на ислямистките движения, смята, че „е твърде рано да се съди за управлението на Ахмад Ал Шараа в Сирия". Въпреки че „джихадистките движения често крият намеренията си в началото", Рафики смята, че Ал Шараа е изпратил успокояващи послания, показващи промяна в идеите му, като например „идване на власт без кръвопролития, защита на етническите малцинства, религиозните секти, християните и призив за провеждане на всеобхватна национална конференция, в която да участват всичките. Тези послания отразяват усилията му да изгради по-приемлив образ на прагматичен политик".
От друга страна, Рафики смята, че ал-Шараа вече не е изправен пред избора между екстремизма и умереността.
„Идването му на власт с такава „неочаквана" лекота", казва Рафики пред AL-HURRA",, предполага споразумения с външни страни. И добавя че тези споразумения не могат да се осъществят без гаранции от страна на Ал Шараа и неговите съмишленици, че няма да повторят предишния опит на групировки на политическия ислям, като например управлението на Мюсюлманските братя в Египет, които „допуснаха много грешки".
„Посланията на Ал Шараа са оптимистични за бъдещето на Сирия, въпреки участието във властта на бивши джихадистки организации", казва Акил Абас, изследовател, преподавател в Университета на Хюстън и университета Old Dominion.Той счита , че „Сирия има късмет, че не е рентиерска държава, т.е. не разполага с големи количества петрол. Тя се нуждае от помощта на другите държави. Според мен това е основен фактор за натиск, за да не се стигне до ислямизация на на страната."
Колин Кларк, старши научен сътрудник в Международния център за борба с тероризма (ICCT), смята, че е трудно да се разбере какво точно се случва в съзнанието и намеренията на Ал Шараа, въпреки че траекторията на неговата група показва ясни промени в политическия ѝ дискурс и международните ѝ дейности.
За да оценим експеримента на Ал Шараа , „трябва да изчакаме известно време, докато той започне да управлява", казва Кларк пред Alhurra. „Действията говорят по-силно от думите", каза той.
Кларк обаче пита: „Дали днешният дрескод на Ал Шараа отразява начина на мисленето му? И какво ще направи със своите бойци с бради и дългите коси?
„Това е най-голямото предизвикателство", съгласява се анализаторът Акил Абас.
„Предизвикателството пред Ахмед ал-Шараа е как може да убеди десетки въоръжени групировки които съгласили да той да ги ръководи в подобна трансформация? Как може поведението им да се трансформира от ислямистко поведение в местно, законно поведение, което зачита разнообразието и уважава плурализма? Това ще бъде тестът за провал или успех", добавя той.
.
