Независимо кой е начело, разделението в БСП не само остава, но май се и задълбочава
БСП е разделена. Беше разделена, преди да си избере нов лидер, и ще продължава да е така, независимо кой е начело и накъде ще поеме партията от днес.
Това е една от тъжните констатации след 51-ия конгрес. Най-висшият партиен форум се събра за първи път след отстраняването на Корнелия Нинова, събудило толкова много надежди в БСП. Но вместо емоционална и със заряд за ново начало, атмосферата в зала 3 на НДК този уикенд беше на напрежение, недоверие, надцакване, разделение. Вяли аплодисменти и повече шушукане по ъглите на групички, преброяване на силите.
И титаничен сблъсък между двете силни фигури в партията в момента Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов. Първият - временен председател и вицепремиер в кабинета “Желязков”, вторият организационен секретар и социален министър. Титаничен, защото резултатите от гласуването на първи тур показаха паритет между тях и почти още толкова недоволни и от двамата. И макар публично Зафиров и Гуцанов да не демонстрират съперничество и да запазват бон тона, напрежението помежду им бе повече от видимо.
Конгресът на двата печата. Така знаково го определиха социалисти. И причината не са само двата печата, които всеки от тях имаше на делегатската си карта - син от Националния съвет (чийто организационен секретар е Гуцанов) и червен от “БСП - Обединена левица” (начело на която е Зафиров). А това, което се случваше зад кулисите на форума - два печата, два щаба, два екипа за броене... Направо два конгреса, както се пошегува делегат.
Всичко по две. БСП х 2. Единственото, в което партията се показа единна, бе вотът “анти-Нинова”
Интересен факт е, че името на бившата лидерка не се чу в нито едно от публичните изказвания на делегатите, дори и при тези, които критикуваха нейното управление. Но пък залата почти единодушно отмени въведения именно от нея пряк избор на лидер от всички членове на БСП. И върна възможността конгресът да избира кой да е начело, за да има механизми за контрол и лидерът да не се самозабравя.
Същевременно обаче делегатите посякоха настоящото ръководство, като отхвърлиха исканото от него отпадане на мандатността (до 8 г. за лидера и местните шефове и 12 г. за депутатите). Така те ясно дадоха знак, че не одобряват това, което се случва на “Позитано” 20 в момента.
Всъщност и Зафиров, и Гуцанов дълго време бяха част от екипа на Нинова и бранеха самоотвержено всяко нейно решение и изказване. Вярно е, че лично допринесоха за свалянето ѝ миналия юли, но явно социалистите трудно ги възприемат като носители на промяната вляво.
Много важно е и как ще продължат двамата оттук нататък. Дали ще успеят да намерят възможност да работят заедно, или изборът на лидер ще отиде на съд.
Конгресът започна с призиви да се спре братоубийствената война. След края му обаче изгледи това да се случи по-скоро няма.
А голяма част от делегатите си тръгнаха от НДК с усещането, че скоро ще се събират пак на ново заседание.
“Ситуацията, в която се намира БСП в момента, отрежда на следващия председател на партията по-скоро преходна роля”, каза преди дни Иван Таков. И може да се окаже прав.
Партията ще се закрепи някак, докато е във властта, но въпросът е как ще излезе от нея
Дали новият председател ще успее да наложи политиките на левицата в управлението с ГЕРБ, ще се види още с внасянето на бюджета. Въпреки обещанието да бъде представен на 14 февруари, той бе изненадващо отложен със седмица. Удобно за БСП. Все пак и двамата основни кандидати за лидер са част от това правителство. Как ли щяха да се оправдават пред делегатите, ако не бъде спазено например обещанието да няма орязване на социални плащания. Предстои и напрежение около реакторите от АЕЦ “Белене”, след като Гуцанов вече се обяви против продажбата им на Украйна.
Темите, по които БСП и ГЕРБ ще си опъват нервите в това управление, не са една или две. И ако левицата не успее да отстои политиките си, нищо чудно да се окаже вярно определението, което Мая Манолова даде за коалицията с ГЕРБ - “целувка със смъртта”. Само месец след сформирането на кабинета “Желязков” социолози сочат, че доверието в левицата спада на 5,8% - твърде близо до санитарния минимум от 4% за влизане в парламента. Не трябва да забравяме и новата партия на Корнелия Нинова, която също ще къса от БСП.
Затова разделението в партията трябва да спре. Защото, ако продължи битката между “двата печата”... ами то май не остана нищо за подпечатване.
