Той я кани в резиденцията си в Мадрид, след като писателката издава "Принцесата от Бухенвалд" - роман за съдбата на леля му
- Г-жо Бакеро, как така, чувайки съвсем случайно името на Мафалда Савойска по италианската телевизия, ви става толкова интересно, че написахте книгата за нея - “Принцесата от Бухенвалд”?
- Много обичам историята. Самият факт, че дъщерята на един крал, а и на страна, която е в съюз с Германия през по-голямата част от Втората световна война, приключва дните си в концентрационен лагер, ми направи голямо впечатление. Започнах да проучвам какво се е случило - защо човек с толкова много привилегии завършва живота си по такъв трагичен начин. В началото ми беше като хоби. Но колкото повече научавах за живота на Мафалда, толкова по-удивителна ми се струваше историята ѝ. Освен това тя е напълно непозната, дори за самите италианци. Помислих си, че си струва някой да я разкаже и че ако в живота ми дойде момент, когато да напиша книга, то трябва да бъде точно за нея. Тази възможност дойде няколко години по-късно. Тогава изкарах и курс по творческо писане.
- Направили сте много проучвания, за да предадете историята на Мафалда напълно правдоподобно. Посетили сте концентрационния лагер, в който тя е изгубила живота си - “Бухенвалд” във Ваймар, Германия. Научихте ли там други факти за нея, а и не само, които остават неразказани, не са включени в книгата?
- Освен самото посещение на “Бухенвалд” основната информация, която получих, е от книгата “Истинско съкровище”. Купих я втора ръка, не е в тираж от 70-те години на миналия век. В тази книга са събрани всички свидетелства на хора, които са били там по време на престоя на Мафалда. Свързани са именно с нейните преживявания в лагера. Прочетох за италиански лекар, който също е бил в “Бухенвалд”. Когато съюзниците са дошли да освободят лагера, са искали някой да започне разследване. Мафалда е била в лагера под чуждо име. Благодарение на хората, които са поддържали контакт с нея там, се е знаело, че тя все пак е била заловена и пратена в концентрационния лагер. Този лекар е събрал всички свидетелства на общувалите с принцесата и това всъщност ми помогна да напиша своя роман.
- След като издавате “Принцесата от Бухенвалд” Симеон Сакскобургготски ви кани в резиденцията си в Мадрид. Той е племенник на италианската принцеса. Разказа ли ви нещо за нея, което е останало скрито до този момент и не е записано дори в архивните документи за живота ѝ?
- Не съвсем. Дълго говорихме за връзката на семейството му с италианската част от фамилията. За спомените му за смъртта на баща му. Разказа и няколко забавни случки за детството, колко строг и стриктен е бил дядо му (Виктор Емануил III, крал на Италия - б.р.) и колко мила и любвеобилна е била майка му. Придаде много човешки облик на героите ми. Всъщност цар Симеон беше изненадан от нивото на разследване, което направих. Мислел е, че някои от включените факти са само част от семейната история.
- Какво друго знаете за България? По време на срещата ви с царя той разказа ли ви повече за нашата история?
- Разказа ми най-вече за причините, които според него са довели до смъртта на баща му. Семейството му винаги е имало основателни съмнения за това как е починал баща му, както и много историци. Тъй като се е случило внезапно в критичен политически момент. Оттогава съмненията са дали това е била естествена смърт, или някой я е причинил умишлено. Семейството на цар Симеон има тези притеснения и в момента.
- Това е дебютната ви книга в жанра “исторически роман”. Колко време ви отнеха проучването и написването ѝ?
- Започнах да търся информация доста преди да започна да пиша, просто ми беше интересно. Впоследствие това се превърна в професионално писане, което продължи 4 години. Самото проучване правех в свободното си време и съчетавах с работата ми като преводач и преподавател.
- А бихте ли написали исторически роман за България?
- Много бих искала да науча повече за историята на България. У мен възникна голям интерес. С удоволствие бих проучила още герои за следващите ми книги. Още повече доброто посрещане, което получих тук. Това е първото ми посещение в България.
- Какво успяхте да видите от София до този момент?
- Заведоха ме да видя катедралата “Св. Александър Невски”. В книгата ми съм писала за опелото на Борис III. Сцената е много емоционална. Оказа се, че съм я описала много точно, без да знам всъщност как изглежда самата катедрала. Показаха ми Народното събрание и ми разказаха малко за политиката тези дни в страната. Когато минахме покрай “Св. Неделя”, ми разказаха и за атентата от 1925-а. (на Велики четвъртък група от крайнолеви дейци на военната организация на Българската комунистическа партия (БКП) взривяват покрива на църквата. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит от друг комунистически деец - б.а.). Видяхме ротондата “Св. Георги” в президентството. Проведох и интересен разговор в испанската гимназия с ученици от 11-и и 12-и клас. Питаха доста и за книгата, и за мен самата като писателка. Децата говореха перфектен испански.
- Още ли работите като преводач и замисляте ли следващ роман?
- Да, все още съм преводач, но вече не преподавам. След успеха на тази книга ми се иска да проуча още персонажи и действителни личности. Особено ме интересува темата за жените и техните истории, които все още са малко познати.
- Какво знаят испанците за България?
- За съжаление, много малко. Цар Симеон и семейството му са доста познати, защото той е прекарал голяма част от живота си в нашата страна. Често се пише за тях в пресата, имат и семейни събирания. Но нито културата, нито историята на България са нещо познато в Испания, което ми се струва доста жалко. Защото намирам България за много вълнуваща и гостоприемна страна. Докато подписвах автографи, една жена каза, че се казва Христина. Преводачката ми обясни как се пише името ѝ и тогава се сетих за Христо Стоичков. Знам кой е, защото съпругът ми е голям футболен фен. В семейството ми са трима мъже, включително баща ми, които са изключителни футболни фенове. Това е едно от малкото неща, които испанците знаят за България. Като личност много повече ми харесва Симеон Сакскобургготски. Той е много впечатляващ човек. Имах възможността да се срещна с него два пъти. Той е много интелигентен и харесва да разказва истории. Много е лесно да се потопиш във всичко, което е преживял. Като например това, че едва на 6 г. става цар и скоро след това му се налага да напусне България и да бъде в изгнание на толкова крехка възраст.
- Кои актьори биха изиграли най-добре Мафалда и съпруга ѝ - германския принц Филип, ако книгата бъде филмирана?
- Сложно е. За тях има италиански минисериал, но за съжаление, ми се струва, че са пропуснали възможността да разкажат една чудесна история. Променили са всичко. Колкото до актриса, която може да изпълни историята на Мафалда, смятам, че има много големи и добри европейски актриси. Въпросът е труден, защото Мафалда е имала особен външен вид, била е много крехка. Това, което е особено за персонажа ѝ, е, че събитията са ѝ помогнали да стане много силна личност, въпреки че първоначално е била третирана като с перце. Тя е имала много крехко здраве. Ролята ѝ на майка я е накарала да се превърне в една много силна жена.
Ана Андреу Бакеро е родена в Албасете, Испания. Завършва английска филология в университета в Мурсия и технология на превода в Автономния университет на Барселона. Освен майчиния си кастилски говори каталунски, английски, немски и италиански. С "Принцесата от Бухенвалд" на изд. "Хермес" прави дебют в света на историческите романи.
