Още акценти от интервюто с изпълнителния директор на НСОРБ:
- Финансовият министър ни увери, че програмата, по която със средства от бюджета общините правят пътища, тротоари, ВиК, ще продължи
- С държавата уговаряме увеличение на парите по програмата, с която болни и самотни възрастни получават помощ у дома
- Повечето фирми искат индексации по договори между 30 и 50%, което е непосилно за общините. Вече има и заведени съдебни дела
- България е единствената страна в ЕС, в която средства от местната икономика не влизат в местния бюджет. Още преди 10 г. общините трябваше да получат процент от данъка върху доходите на физическите лица и фирмите
- Безводието ще е водеща тема през 2025-а, има колективна безотговорност и много несвършена работа в сектора
- Г-жо Георгиева, общините за трета година са в невъзможност да планират дори ремонт на тротоар, защото няма приет държавен бюджет. На 6 януари пък получихте едва 50% от парите за издръжката на училища, детски градини, здравни заведения и социални услуги. Колко е трудно да се работи в такава среда?
- Тревогите за общините са много, защото вече става практика държавата да започва бюджетната година, без да е приела своя държавен бюджет. А това създава много затруднения, защото общинските бюджети са функция на държавния - те се приемат 25 календарни дни след като централният бюджет е обнародван в “Държавен вестник”. Това означава, че чак през април те ще могат да внесат в общинските съвети своите бюджети и да ги гласуват, а след това да работят. Много трудно се работи в такава непредвидима среда. Вие сама споменахте, започнахме тази година с част от трансферите ни. Получихме втората част едва в края на януари и именно това разпокъсване на трансферите е ясен пример как липсата на приет държавен бюджет рефлектира негативно върху местните власти.
Не можем да планираме, не можем да трансформираме средства към системите, за които отговаряме. През януари се създаде напрежение и в социалните услуги, в училищата, в детските градини, тъй като ние не знаехме кога държавата ще ни преведе следващите трансфери, за да можем да изплатим възнаграждения и издръжка. Сега, през февруари, процесът се нормализира.
Общините са свикнали да се справят и за кметовете това не е въпрос на избор, а на задължение. Кметът е на терен пред очите на всички граждани и отговаря за всички услуги. И е длъжен да намери начин и средства, за да продължат те да функционират. През януари се справихме с наличните ни преходни остатъци, но това не е трайно решение. Възможно най-скоро трябва да се приеме държавният бюджет и всяка община да знае с колко пари разполага, за да може да функционира нормално.
- Спрени са капиталовите инвестиции с национално финансиране и финансиране от общинските бюджети. Какво е изпълнението по тях и колко от тях са разплатени?
- Спирането на инвестиционната програма и плащанията по нея е най-големият проблем в момента за кметовете. Това е изцяло нов инструмент, който бе създаден със Закона за държавния бюджет през 2024 г. За първи път със средства от бюджета бе дадена възможност на общините да изпълнят голям брой проекти за базисната инфраструктура - общински пътища, улици, тротоари, ВиК системи. Общините инвестираха много средства през 2024 г. да създадат проектна готовност за всичките 3000 проекта. Положиха максимални усилия и избраха изпълнители за над 1500 от тези проекти. Много от тях вече са завършени и дори въведени в експлоатация, а плащания от страна на държавата към общините няма. Бяха разплатени само 500 млн. лв. до края на 2024 г. и сега вече очакваме приемането на бюджет за 2025 г., за да се възстановят разплащанията. В сряда целият управителен съвет на НСОРБ бе на среща с финансовия министър Теменужка Петкова. Имаме ползотворни разговори с нея и тя ни увери, че търсят варианти за продължаване на програмата и през 2025 г. Очакваме режимът на разплащанията да бъде възстановен след приемането на Закона за държавния бюджет. Това е изключително важно за общините и за гражданите, тъй като инвестициите по тази програма се виждат от всеки български гражданин.
- Приключи европейската програма “Грижа в дома”, която обслужваше над 44 хил. болни и стари хора, а новата програма е само за 10 хил. и това създаде напрежение. Какво решение ще намерите със социалното министерство, за да не отпаднат толкова хора?
- Имаме оптимизъм след първата работна среща по темата с министър Борислав Гуцанов. Ще имаме и втора, за да обсъдим какви са възможностите поне част от тази услуга да бъде продължена с европейски средства. Важно е да обясним, че услугите в домашна среда, които общините предоставят на възрастни, на самотно живеещи хора в затруднено положение, са най-търсените. И съвсем разбираемо, защото със сравнително малък ресурс подкрепяме хората да останат да живеят в дома си, да получават базови услуги, както медицински, така и социални, доставка на храна, дребни ремонти. По този начин хората се чувстват сигурни и спокойни в домашна среда. Така не се налага те да влизат в институции, където не само издръжката е по-висока, но и самите хора не се чувстват достатъчно спокойно. Задно с държавата ще положим усилия тези услуги да не бъдат намалявани.
Проблем се появи сега, защото процедурата “Грижа в дома” е финансирана с европейски средства, които приключиха. Заедно с Министерството на труда и социалната политика постигнахме договореност бюджетът, предвиден за продължаване на тази програма, да бъде увеличен. Така прехвърлянето на потребителите от една в друга услуга ще бъде плавно и нито един български гражданин да не остане без достъп до грижа в дома. Проблемът е, че сега има много такива инструменти, които трябва да бъдат синхронизирани и техните бюджети да бъдат събрани на едно място и да се управляват разумно и ефективно, а не както в момента, да са разпръснати в различни програми и да се управляват от различни министерства.
- След сигнали от общините поискахте тълкуване на прилагането индексациите по Закона за обществените поръчки. Има ли вече заведени съдебни дела от фирми по новата методика?
- Има вече заведени дела. Методиката бе приета без финансова обосновка и оценка на въздействието. Така всъщност се дава възможност, която не е финансово обезпечена, а фирмите я приемат като задължителна за прилагане. И на практика се получава, че ако общините имат обекти, за чието изпълнение е необходимо да бъдат платени допълнителни средства на техните изпълнители, има законов механизъм как това да бъде направено, но няма осигурен бюджет. В тази връзка ние поискахме тълкуване от Комисията по регионална политика и местно самоуправление в НС как да се прилага този член.
- Индексацията може да е и 50% - огромно оскъпяване за един проект...
- В повечето случаи наистина фирмите изпълнители претендират индексации между 30 до 50%. Нито една община не може да ги извади от собствения си бюджет, за да плати и да завърши съответния обект.
- От години искате държавата да оставя 1/5 от данъка върху доходите на физическите лица и 1/10 от корпоративния данък на местните власти. Възможно ли е и кога?
- Крайно време е общините да получават дял от преките данъци, а по-конкретно от данъка върху доходите на физическите лица, тъй като тези приходи се изработват на място във всяка община. Това трябваше да се случи преди повече от 10 г. България е единствената държава в ЕС, в която местните власти не получават средства от икономическата дейност на техните територии. Децентрализацията е важна, защото ще даде на общините фискална връзка с икономическата дейност на техните територии. Така те ще имат пряк стимул да привличат инвеститори, които да откриват нови работни места. Освен това ще има и изсветляване на икономиката и на възнагражденията, защото за тях ще бъде важно данъците и осигуровките да се плащат върху реални възнаграждения, тъй като част от тях ще остават в общинските бюджети.
Децентрализацията не е еднократен акт, а процес, който подобрява системите на общественото управление и преразпределя едно и също количество пари по по-справедлив начин. Във всички доклади на ОИСР и на Съвета на Европа се настоява България да децентрализира публичните си финанси и да даде по-голяма възможност на общините за самостоятелно финансово управление.
И тук за пореден път искам да подчертая като част от по-големия въпрос за децентрализацията колко е важна актуализацията на данъчните оценки. Всички сме наясно, че стойностите, на които се изповядват сделките с имоти, драстично се разминават с данъчните оценки. Настояваме за промяна на данъчните оценки от години. Всички от години алармираме за това изкривяване на имотния пазар, което на практика оставя голяма част от сделките в сивия сектор, и смятаме, че е време тази стъпка да бъде направена и данъчните оценки поне малко да се приближат до реалните пазарни стойности на имотите.
- Все повече населени места у нас в ХХI век живеят с режим на водата. Какви спешни мерки трябва да се приемат?
- Безводието ще е водещата тема през 2025 г. Управлението на водния сектор е горчив пример как върху общините най- пряко рефлектират негативите от многото несвършена работа по веригата. Това е секторът, в който отговорностите са разхвърляни най-много между различни ведомства и организации и това води до колективна безотговорност. Кметовете на населени места с воден режим или изцяло без достъп до питейна вода нито за миг не са спрели да търсят решения в рамките на своите ограничени правомощия и ограничено финансиране. В инвестиционната програма са заложени за финансиране над 300 проекта за ВиК в малки населени места в урбанизираните територии. Но общините могат да инвестират във водна инфраструктура в рамките на своите урбанизирана територия, а ролята на държавата е да изгражда довеждащ водопровод на водна инфраструктура, която всъщност е скъпата част от задачата. И тук пак ще се върна на въпроса за координацията и добрия мениджмънт на тези системи. Изключително важно е да има един национален орган, който менажира управлението на водите в България, като тук се включва всичко - напояването, питейната вода, пречистването на водите. Единен орган, който взема решенията, определя критериите за качество на водоснабдяването и отговорностите за инвестиране.
- За пореден път бе отложено въвеждането на “замърсителят плаща” при определянето на такса смет. Ще успеят ли общините в следващите месеци да се подготвят с разчетите?
- Принципът “замърсителят плаща” е въведен в българското законодателство още през 2012 г. В момента 143 общини предлагат на юридическите лица заплащане на такса битови отпадъци на количество чрез деклариране на определен брой контейнери.
Това, което ще се промени от 1 януари 2026 г., е, че общините ще сменят основата за изчисляване на такса битови отпадъци и тя вече няма да бъде данъчната оценка, а или броят ползватели в съответното домакинство, или чрез торби, или чрез измерване на контейнерите. Но за да се случи това и за да няма драстично повишаване на таксата за гражданите, ключово важно е разширяване на разделното събиране. Хората да имат възможност да разделят максимално голяма част от отпадъка и да изхвърлят в сивите кофи възможно най-малкото количество битови отпадъци. Колкото по- малко е то, толкова по-малка ще бъде такса битови отпадъци за тях.
- Как големите общини ще знаят реално колко хора са в едно домакинство - само в София има 860 000 партиди?
- Именно затрудненият достъп до данни и това, че имаме различни регистри, е една от причините за отлагането. Големите общини ще възприемат различни подходи за установяване на броя на ползвателите в съответното домакинство. София възприе подхода с декларирането, за да получи обективни числа. Същевременно работим заедно с Министерството на електронното управление за осигуряване на достъп на общините и на техните системи до базите данни като имотния регистър, търговския, регистъра на трудовите договори. Така ще можем автоматично да установяваме например броя на заетите в една фирма или пък броя на лицата, живеещи в една имотна партида, чрез комбинирана информация от системите на ГРАО и кадастъра. Вече имаме доста голям напредък в достъпа до различните регистри и голяма част от общините започнаха автоматично да теглят данни, така че да могат лесно да направят своите изчисления.
- Някои общини вече завишиха леко такса смет. Това ще им помогне ли да няма шоково увеличение през следващата година?
- Индексацията на таксите през 2025 г. беше крайно необходима, защото последното увеличение беше през 2012-а. Оттогава многократно се увеличиха размерът на минималната заплата, цените на горивата и на всички консумативи, които се използват за сметосъбиране и сметоизвозване. Така че тази актуализация ще даде един по-плавен преход към новия начин на изчисляване, който пак искам да подчертая, че е пряко обвързан с начина, по който ние събираме отпадъците в нашите домакинства - колкото повече са изхвърлени разделно в цветните кофи, толкова по-малко ще е отпадъкът, който отива в сивата кофа и за която всъщност се дължи такса.
