- Трима приятели на бившия Първи за последните години в дома му на ул. "Секвоя"
- Бил разочарован от Добри Джуров и дори се шегувал, че го нямало цяло лято в отряда "Чавдар", появил се чак на 9 септември 1944 г.
Арестът и освобождаването на Тодор Живков под домашен арест са сред големите загадки на прехода, най-малкото защото в този период се губят 2 млрд. долара от тайния валутен и златен резерв на държавата в чужди банки.
Макар че към миналото присъдата отдавна е произнесена, всеки има правото на своята гледна точка към него. Затова в този текст ще дадем думата на приятелите от най-близкия кръг на Тодор Живков, за да разкажат как е живял той след драматичния си престой зад решетките. Още повече че тогава той изобщо не е знаел дали няма да последва съдбата на разстреляния румънски лидер Николае Чаушеску и съпругата му.
Причината за опасенията на приятелите му е, че Живков е арестуван на 18 януари 1990 г. и едва месец по-късно – след средата на февруари, са му отправени обвинения.
През това време те научили, че Андрей Луканов е ходил при него, за да го види. Но това, което искрено ги е притеснило, е, че там Живков е имал чаша, вилица, включително и връзки на обувките. Нещо, което било недопустимо за арестант. Бившият му съветник Костадин Чакъров бил възмутен, защото с тези предмети човек в депресивнo състояние би могъл да се самонарани или да сложи край на живота си. Когато по-късно споделил опасенията си с Живков, той се засмял: „Как бе, Коста, ти да не мислиш, че мога да посегна на себе си".
Малко повече от месец след ареста, на 25 февруари е образувано дело за незаконно раздаване на апартаменти и коли от УБО (някогашната служба за охрана на правителството, аналог на НСО). По него е привлечен и първият зам.-началник на службата ген.-майор Бончо Бончев.
„Помня, че Живков пое цялата отговорност и призова да не се търси от други – разказа Бончев пред „24 часа – 168 истории". – Известно време го държаха в ареста без обвинение, след което образуваха Дело №1 за раздаването на апартаментите. Аз също бях привлечен по него, няма да забравя как Татяна Лолова стана и каза: „Искам да благодаря на Тодор Живков, защото ако не беше той, и до ден днешен аз нямаше да имам жилище". Разбира се, той лично не е раздавал апартаменти, нито е нареждал да се дават, просто при него идваше някой с молба и той казваше: ако може, да му бъде решен проблемът."
По-късно е образувано делото и за лагерите на смъртта, а след това за отпускането на несъбираеми кредити и помощи за развиващи се страни, включително за подпомагане на международното комунистическо движение.
Защитната теза на Живков за лагерите е, че от 1956 до 1962 г. в партията е имало много силна фракция на Антон Югов.
„До ликвидирането й аз не можех да влияя на Министерския съвет и на другите органи – казва бившият Първи в последното си интервю. – Ако ме бяха разкрили, щяха да ме разстрелят. Когато станах реален ръководител и председател на Министерския съвет през 1962 г., ликвидирах лагерите, за да освободя всички, осъдени от Народния съд. Нямах никакво отношение към осъждането на тези хора, тъй като бях секретар на градския комитет на партията и не съм бил в ЦК."
По отношение на задълженията на страната и отпуснатите средства за комунистически режими по цял свят, бившият Първи отговаря, че се спекулира с тази теза и с размера на външния дълг. Според него той е оставил страната с максимум 2 - 3 млрд. долара заеми.
Нещо повече, в последното си интервю уточнява, че му е коствало много усилия, за да вземе реалните цифри от Международния валутен фонд и Международната банка – справките и на двете институции сочели, че борчовете на страната са минимални.
„Не е вярно, че са били 10 млрд. долара, това е лъжа – казва Живков. - Да кажат къде са 2-та млрд. долара, които бяха внесени в чужди банки? Защо ги откраднаха? Аз създадох валутен резерв на страната, цялото злато забраних да се изнася, за да създадем златен фонд, имаме огромен резерв. Имаше задължения на други соцстрани към нас, включително на Русия." От думите му става ясно, че ако се направи прихващане, дългът става максимум 2 - 3 млрд. долара.
Но той прави и следващата крачка, посочвайки виновниците за липсата на тези пари. За него това са Андрей Луканов и двете му правителства.
„Да се провери как е създаден този 10-милиарден дълг, сведенията съм ги взел от МВФ и Международната банка – у мен са реалните цифри, по мое време не е имало такива задължения, това е една от измамите – казва Живков. - Мога да предоставя тези данни, но мен никой не ме пита. Аз съм го обвинявал Луканов и като беше жив, и сега, когато не е. Освен помия да хвърля срещу мен и да прави кампания, нищо друго не вършеше. След като ме освободиха, дойде да говори с мен, за да ме предупреди да мълча, да не говоря, да не се срещам с хора, само с роднини."
Причината за визитата на Луканов е, че 5 месеца по-късно мярката на Живков е заменена с домашен арест и той подновява срещите си със съветника си Костадин Чакъров, с дългогодишния директор на ловно стопанство „Кормисош" Христо Христов – Референта, с ген. Бончо Бончев, с Георги Тихин и много други.
„След ареста се срещнахме с Тодор Живков, той вече си подготвяше мемоарите, по това време живееше на ул. „Секвоя" – разказа ген. Бончев. - Беше в кондиция, нямаше място за особен хумор, но разговаряхме доста за задържането и как са се развили събитията."
„Когато го пуснаха, всяка седмица ходех да го видя, говорехме си надълго и нашироко, водех и други хора – спомни си пред „24 часа – 168 истории" Христо Христов – Референта. - При него имаше куп вестници и се интересуваше от всичко, четеше дори „Правешки глас" - нашия вестник, и все ме питаше какво става в района. Веднъж ме помоли да дойда, защото имаше някакъв инцидент и аз си бях подал оставката като общински съветник. Причината бе, че СДС ни блокираше за всичко. Като се видяхме, той се обърна към мен с думите: „Абе, ти какъв съветник си, че си подаде оставката?"."
Двамата обсъждали и ролята на Андрей Луканов около преврата и ареста. „Говорят за преврат, но Михаил Горбачов бе дал указания да се махнат старите соцръководители – спомня си Христо Христов. – Тогава бе създадена комисия по деформациите и възложиха на Луканов да говори с европейските лидери. Живков обаче всички го посрещаха и контактуваха с него и са били против той да бъде съден, но Луканов бе скрил това."
Самият Тодор Живков многократно е споделял, че е бил наясно, че Горбачов иска да го смени, но не е очаквал, че атаката срещу него ще стигне до арести и „извращения". Нещо повече, той загатва, че действително е разчитал на договорката, че смяната на властта ще е безконфликтна и че ще го оставят да завърши работата си по новата конституция. Събитията обаче се развиват по друг начин.
Приживе съветникът му Костадин Чакъров също не можеше да преодолее факта, че Добри Джуров и други чавдарци са увещавали Живков да подаде оставка с аргумента, че те ще го пазят, след което под натиска на събитията „забравили" за ангажимента си.
„Разбира се, че говорехме за това, че е предаден, за „завоя" на Добри Джуров, но Живков приемаше всичко това нормално – разказа пред „24 часа – 168 истории" ген. Бончо Бончев. - Не мисля, че беше огорчен, все пак той си познаваше Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров - знаеше какво може да очаква от тях.
Трудно му беше, но въпреки това той не отправи упреци, вероятно защото толкова години държеше тези хора край себе си. Аз го попитах какво мисли за Джуров, а той се пошегува, че се появил на 9 септември 1944 г., цяло лято го нямало в отряда „Чавдар".
Няма да забравя как след ареста му Пенчо Кубадински обясни позицията си - че през 1956 г. неговият глас е бил решаващ, за да може Тодор Живков да оглави БКП. А през 1989 г. гласът му отново бил решаваш, за да бъде свален от власт. Това бе обяснението му за предателството, а истината е, че преди това Живков го търпеше, докато Пенчо Кубадински си живееше живота."
За да разнообрази ежедневието му, Христо Христов му предлага да идат в Правец, за да отпразнуват 100-годишнината от създаването на читалището.
„Още повече, Живков е бил самодеец – обясни Христов. - Казах му да подготвим искане, за да го пуснат по този повод, а той предложи да отложим посещението за по-нататък. Аз му отговорих, че такива неща не се отлагат и тогава той отбеляза: „Мен не ме е страх от смъртта, академиците ги е страх". Затова Живков отишъл за тържествата, но се отбил и при Христов, за да види докъде е стигнал с къщата, която години наред се опитвал да построи.
„Кога ще я завършиш най-накрая, че да дойда да я открия", пошегувал се бившият Първи. Обядвали, след което отишли в читалището. Там Живков започнал да говори по актуални въпроси, разказва Христов.
„Защо изклахте кравите, те не бяха червени", питал той. Според Христов Живков издействал от САЩ да дадат породисти крави в кравефермата в района и Пенчо Кубадински постоянно им завиждал, че тяхната е национален първенец по млеконадой.
Не след дълго за годишнината на Първия Христов, Георги Тихин, Бончо Бончев и други приятели му организирали тържество и Живков бил трогнат от вниманието на хората.
„Разрешиха му да отиде до Велинград и там кметът пял народни песни – спомня си Христов. – Понеже Живков знаеше, че и аз много обичам да ги пея, предложи да ни събере и някой път да му попеем. Живо се интересуваше от фолклор, от всичко – какво става в страната, в чужбина, не търсеше изгоди, скромно живееше, нищо нямаше."
Христов никога няма да забрави момента, когато Живков трябвало да върне на СССР 700 млн. долара за суровини. Финансовата ситуацията била тежка и затова съставили план да заведат съветския лидер Леонид Брежнев да отстреля елен в ловното стопанство на Воден.
„Въпреки успеха, на тържеството Живков изглежда омърлушен – разказва Христов. – Усмихнатият Брежнев на няколко пъти го попитал какво има, накрая, натъжен, Живков промълвил, че има трудности с издължаването. „Засмей се бе, засмей се, ще ти ги опростя", викнал развеселен Брежнев."
Живков също правел жестове за съветския си другар.
„Бе поканил сина на Брежнев да се лекува в Нареченски бани – от алкохолизъм – спомня си Христов. – Добре, но не успяхме да го опазим и както си стоях в хола, той влезе и се насочи към шише с коняк. Заведохме го на лов, оставих двама души да го подпират. Беше януари, имахме много лопатари, но той не успя да удари нито един. Заспа. По-късно дойде Живков да се поинтересува как е и дали се е напил. Чак тогава разбрах, че е бил у нас за лечение, но като му се пие, как да го опазим."
Христов никога няма да забрави и разговора си с Първия преди 10 ноември. Той тъкмо се бил върнал от посещение в Германия и разказал как Ани Младенова била учудена, че там сякаш социализмът вече е построен.
„Тогава ние какво строихме", смеел се весело Живков.
Приятелите му и Костадин Чакъров често обсъждали колко мъжкарски е постъпил Първия, поемайки цялата вина върху себе си.
Въпреки това в един момент властта махнала охраната пред дома му и там започнали брожения и протести. Костадин Чакъров веднага вдигнал скандал, защото в дома на Живков всеки можел да влезе и да му посегне или да го убие като Чаушеску. Едва след това му върнали гардовете.
„Видяхме се с него и на сватбата на сина на Георги Тихин, събрахме се и на имения ден на Георги – разказа Бончев. - Веднъж вечеряхме с него при сина му Владимир. Въобще, когато бяхме в София, почти винаги минавахме да си поговорим, да изпием по едно кафе с него."
Месеци преди да почине, Живков отишъл в Правец да зареже лозята и вечерта Костадин Чакъров и съпругата му го поканили у тях, където събрали и други приятели. Живков си наместил очилата, седнал на 2 метра пред телевизора и се пошегувал: „Не ми се вярва да ме дадат, но за всеки случай да седна пред екрана". Наблюдавайки по тв новините протестите и острите противопоставяния, той сякаш на себе си промълвил: „Този народ не знае какво го чака".
Тъй като бил настинал и си бършел носа, му дали разтворимо прахче парацетамол.
„Да не вземеш да ме отровиш", засмял се Живков, обръщайки се към съпругата на Чакъров. Тя също отговорила с шега, че така може да остане в историята. Развеселен, че е излекуван толкова бързо, той замислен отбелязал, че му се иска когато е в ковчега, да му изкарат джобовете.
„За да видят хората, че нищо не нося на оня свят", обяснил той.
„Малко преди това пак си бяхме насрочили среща, но Жени ни каза, че е в болница и няма да е в състояние да ни посрещне. Не след дълго си отиде", обясни Бончо Бончев.
