Не деля хората, с всеки мога да седна и да говоря на неговия език, казва кметът на Попово, който е на този пост от 1991 г.
- Г-н Веселинов, карате 9-и кметски мандат в Попово - от 1991 г. без прекъсване. Как се постига това кметско дълголетие?
- Дойдохме от София със съпругата ми в родния град Попово през 1976 г., за да изкара разпределението си като ветеринарен лекар. После щяхме да се върнем обратно. Аз също съм ветеринарен лекар - завърших през 1973 г. После записах агрономство.
Майка ми е врачанка, а баща ми е от София. Той завършил агрономство и го пратили по разпределение във Враца и се оженил. Аз съм се родил там през 1950 г. Помня, че когато бях малък, живеехме и в Кремените - селата Горна и Долна Кремена.
Оттам бяха близките отношения на баща ми с Горуня. Заради него го изключиха от партията, но после го възстановиха.
Три години след 1973-а бях ветеринар в София - "държах" фермите в Плана и Железница, обикалях ги с кон и се учех да работя с хората. Полека-лека почнах да контактувам с всеки човек. После това умение се оказа най-важното в кметската ми работа.
Училище за кметове няма, това не се учи в училище. Като млад кмет вече знаех, че щом някой ти разкаже проблем, за него този проблем е №1 в живота. За теб като кмет може да е маловажно, но щом ти се е доверил, трябва да го изслушаш, да му дадеш надежда или поне да не го лъжеш.
Много е важно кметът, като обещава нещо, да може да го изпълни. Научих се да не деля хората - с всеки мога да седна и да говоря на неговия език. Да се опитам да мисля като него, да го прегърна.
- Говори се, че жителите на Попово трудно приемат външни хора.
- През 1976 г. започнах работа тук - първо в къщата на тъщата, после построихме нова на нейното място. Бях зам.-председател и председател на АПК в съседното село Водица. Там по-трудно ме приеха за местен, но накрая се съгласиха да стана председател.
Като закриха АПК, бях шеф на комисията по земеделие в Общинския народен съвет в Попово.
След промените през 1989 г. начело на общините застанаха временни управи с хора от всички партии - БСП, СДС и БЗНС. В Попово за кмет беше назначен социалистът Замфир Иванов, аз бях член на временната управа. През 1991 г. се съгласих да бъда кандидат за кмет с уговорката, че е само за един мандат.
- Май временните работи са най-постоянни.
- Исках да развивам собствен бизнес - да направя кланица. Бях си уредил банкови кредити, машини за месодобив. Но както бях обещал един мандат, спечелих изборите през 1995 г. за втори.
По това време имах и връзки с фирма с център Базел за растителнозащитни препарати и семена, дори вече произвеждахме семена царевица от техни хибриди. Хората искаха да стана техен представител за България и бяха много разочаровани, като отказах.
Дойдоха в кметския ми кабинет и ме попитаха: "Какво, ще стоиш тук, за да ти викат господине ли?".
Изкарах и този мандат, та досега - вече 34-а година съм кмет.
- С вашия актив беше и кметът на Медковец Венцислав Евгениев, но той загуби местните избори през 2023 г.
- Той ми е приятел. Някъде на 5-ия мандат искаше да се откаже, било му омръзнало. Беше времето на Сергей Станишев, а Асен Гагаузов беше министър - видяхме се при него. Навих го да се кандидатира пак.
През есента на 2023 г. ми се обади, пита дали ще се явя на избори. Казах му да кандидатства, оплака се, че много предатели се навъдили. И загуби.
На един кмет критичният мандат е първият. Проблемът е да повториш, а след това по-лесно отиваш в третия.
- По едно време от "Промяната" искаха чрез закон да ограничат кметските мандати до два. Правилно ли е?
- Абсолютна глупост. В първия мандат още не разбираш за какво си кмет, във втория навлизаш в същността на работата. Сега ги гледам и софийския, и варненския - докато се ориентират, ще им свърши мандатът.
От друга страна - тези 9 мандата зад гърба ми сигурно ме поизхабиха. Не се възстановявам както преди. Една нощ вече не ми стига, ако през деня е имало напрежение.
- Сигурно сте чували, че в Попово сте феодал?
- Феодализъм? Свикнал съм, то не е само към мен. Но какво значи феодал? Ми да заповядат и те да станат феодали.
- Доналд Тръмп е пак президент на САЩ на 78 г. Вие ще сте почти на толкова, ако започнете своя 10-и мандат.
- Тръмп ми е любимец, обичам нестандартните ръководители. Но за себе си казвам: "Не на следващ мандат!". Това съм си го обещал. Аз съм дълбоко вярващ, наследено е още от баба ми във Враца. Ходех с нея на църква.
Дядо ми от София пък беше железничар и евангелист. Беше много интересно, когато двамата спореха за християнството. Заклел съм се пред иконата на св. св. Константин и Елена, че няма да кандидатствам повече за кмет. Трябва да се оттегля, когато ми е времето. И тогава ще кажа кой предпочитам да ме замести.
Аз не крия приятелските си отношения с президента Георги Първанов. Още преди един мандат той ми каза: "Трябва вече да се оттеглиш." Отвърнах, че още се чувствам добре, то и сега се чувствам добре, но физически съм вече износен. А и се мразя, защото почнах да я карам рутинно.
Вече не влагам толкова емоция, което пък може и да е положително в работата ми.
Аз съм си кмет на себе си и на хората, но не съм кмет на някоя партия, на човек или на бизнес. Не съм подставено лице.
- Помните ли какви бяха проблемите на Попово през 1991 г.?
- Помня почти всички мандати. Първият беше политически много проблемен. Главният въпрос беше да се спре разсипията в земеделието и животновъдството. Ликвидационните съвети разсипаха селското стопанство.
Тогава се опитахме да задържим постигнатото - все пак това ми е и специалността. Тогава всичко беше толкова политизирано, че едва ли не колективната обработка на земята след земеразделянето се смяташе за грях.
В моето АПК бях приел на работа млад агроном - Красимир Дамянов. После беше от СДС. Едва убедих ръководството на БСП да застанем зад него, за да оглави земеразделянето. И той възстанови успешно земята в 36 землища в общината.
Сега малко ме притеснява, когато едно правителство гледа повече своите кметове, а другите ги загърбва.
Скоро излезе статистика как се усвояват европейските и собствените бюджетни пари. За едни е имало по 500 лева на човек от община, за други - по 6-7 хил. лева.
Искам да видя целия списък, ако се извади - ще се види кой къде е. Защото Попово е обградено от общините Омуртаг, Антоново, Опака - там вече променят и инфраструктурата на селата, а такива като Попово не могат поради липсата на пари.
Най-спокойно работехме при Симеон Сакскобургготски. Тогава субсидиите от държавата идваха според големината на общината. Имаше справедливост и бизнесът беше спокоен, защото за нашия район, който реинвестираше печалбата, държавата опрощаваше данъците.
Иначе аз ходех всяка седмица в Министерството на финансите през първия и втория мандат да плача да ми привеждат пари, защото учители и лекари стачкуваха. Тогава Муравей Радев твърдеше, че те ни привеждат пари, а ние, кметовете, ги внасяме в банката и си трупаме лични пари.
- Така ли е било винаги през тези 34 г. - центърът да дели кметовете?
- Не мога да кажа това за правителството на Сергей Станишев. Но може би е имало залитане и тогава. Но този период съвпада с първия програмен период на ЕС. Да не се връщам към предприсъединителните фондове.
Тогава бяха добре кметовете, които направиха екип за разработване на проекти, финансирани с евросредства. Точно тогава Попово беше най-добре.
- Какви проекти осъществихте тогава?
- Мен най-много ме радва инфраструктурата. Направихме емблематичен парк, санирахме всички училища и детски градини. И когато през втория програмен период пак се отвори възможност за саниране, нямаше какво да посочим.
Но ми беше неудобно да гледам неугледния вид на сградите на съда, прокуратурата и полицията, затова в общината направихме проекти и санирахме сградите и на тези институции.
Изпълнихме първия етап от реконструкцията на ВиК мрежата. В Попово бяхме на страхотен режим - имаше вода по час сутрин и вечер, вземахме я по един компрометиран водопровод от Белене.
Водопреносната мрежа в града не беше зонирана - за да поправиш една авария, се изключваше целият град. Почнах зониране, загубите на вода бяха 75% преди първия етап на рехабилитацията, изпълни го австрийска фирма.
Вкарахме вода в града от система "Дунав" - затова бяхме и към ВиК-Разград. Но после ни върнаха към Търговище. Миналата година си направихме общинско ВиК звено, с наша техника и работници започнахме да подменяме стари тръби и водоизточници.
Имаме 36 населени места в общината, половината през лятото остават без вода. Взеха ни възможността да усвояваме пари от еврофондовете. Сега сме отделили 60 млн. от нашия бюджет за нови предпроектни проучвания, за да водоснабдим първите 14-15 села от дълбоки водоизточници, които не се влияят от засушаванията.
Ще търся всякакви средства за това, защото ни спряха преди години втората част на ВиК проекта и загубихме пари за него.
Направихме и съвместно общинско предприятие и газифицирахме града, потече и битова газ.
Швейцарското посолство ни помогна с два сериозни транша, подмениха отоплителните системи в училищата.
Моя мъка години наред беше състоянието на здравеопазването и общинските болници. Тях уж ги командва министерството, но който закъса - отивайте при кметовете. И ние, вместо да правим улици, стабилизирахме болницата - от 2-3 г. тя е на печалба, имаме фонд "Бъдеще" за привличане на млади лекари. За мен е голяма грешка, че тези болници са търговски дружества. Здравната реформа обаче стигна само до личните лекари. По-нататък никой не смее да пипне.
- А какво не успяхте да направите въпреки 9-те мандата?
- Боли ме за летния театър, имаме прекрасен проект за реконструкцията му. Спортната борцова зала така си седи, градският стадион чака ремонт, а преди време и "Лудогорец" тренираше тук, докато оправят базата в Разград. Мечта ми е да изградим отопляем покрит басейн до стадиона, за да може децата да плуват през цялата година.
Беше абсолютна глупост преди 1989-а да преместят гарата извън града, за да изправят линията. Исках поне да запазим старата гара и да я превърнем в музей с пари от Брюксел. Между старата и новата гара щеше да се пътува с атракционно влакче.
Но държавата - и червеният министър Петър Мутафчиев, на който се молих, не прехвърли на общината собствеността на гарата. И вместо музей там е развалина.
- Бяхте кмет на Попово 3 мандата от БСП, после граждански обединения ви издигаха като независим. Сега разбирам, че сте възстановили членството си и ще бъдете делегат на конгреса?
- Навремето Михаил Миков като лидер на БСП ме вкара в някакъв списък и ме изключиха от партията, макар че никога не съм членувал в АБВ.
Когато Първанов тръгна да прави движението си, бях с него, но бяхме още част от БСП. Като им дойде приумицата да стават партия, аз се оттеглих. Дори Първанов малко ми се разсърди.
Скоро наистина възстанових членството си в БСП, макар в годините да се е случвало тази партия неуспешно да издига срещу мен кандидат.
Възстанових членството си заради стратегическото мислене на "Позитано". Людмил Веселинов е някакъв обществен лидер на територията си и когато един кмет не се меси в изборите, партията му изостава.
- А един кмет, член на БСП, какво мисли за новото правителство?
- За нас, кметовете, това е прекрасно. Все още в БСП се мъчат, искат да са опозиция и са против това, че партията влезе в коалиция. Аз ги оправдавам най-вече заради хората, които мислят така. Ако ме питаш колко ще изкара това правителство - сигурно година, година и нещо.
И ако не покаже, че работи срещу задкулисието и паралелната държава, ще падне.
За съдбата на правителството и за бъдещето на БСП в него ще е много важно кой ще застане начело на партията след конгреса й. Кандидатите са 17 - това е смешно.
