Той ще е по-гъвкав и балансиращ, няма да "раздава пари от джипката". Ако сравним властта с корпорация, този път лидерът на ГЕРБ не е изпълнителен директор, а ще управлява надзорния съвет с търпение, отстъпки и сделки, които публично ще се наложи да осветлява и обяснява, изпреварвайки опонентите си
Партии, които за часове преди време бутнаха Росен Желязков от председателския пост в парламента, после отказаха да влязат в коалиция, ако той е министър-председател, днес силно му симпатизират.
Убедени са и че в ГЕРБ той най-силно иска еврото. Предсказват още, че скоро ще се еманципира. И се кълнат, че днес никак не желаят да свалят правителството на 56-годишния юрист.
Очевидно и опоненти, и приятели познават добре Бойко Борисов, който владее играта на политическата сцена точно 25 г. Тая есен, на 1 септември, се навършва четвърт век от момента, в който камерите регистрираха появата на майора в МВР, който 4 години по-късно вече е генерал, но и едно от най-разпознаваемите от медиите лица. По-нататък политическата му биография е повече от видима - кмет на София, три пъти премиер и лидер на ГЕРБ от 15 г.
И се връщаме към опонентите и приятелите, които са виждали как
най-лесно пред Борисов се събаря фигура, когато тя бъде хвалена и сравнявана с него
Затова и анализаторите, и сеирджиите внимателно следят Желязков и Борисов от мига, в който първият се закле пред конституцията и целуна като министър-председател ръката на патриарха, а вторият наблюдаваше церемонията на най-трудно роденото правителство от първия ред на парламента с каменно лице.
В четвъртък обаче бащата и майката на ГЕРБ описа своята роля, за да няма объркване.
Аз лидирам да има правителство. Назначенията са работа на премиера. Съгласувани са с всички (коалиционни партньори). Оттам нататък, който слага подписа, носи отговорност.
Лидирам означава - ръководя
и така зрелият Борисов изясни на своите партньори и опоненти, че в четвъртия си управленски период от първия ред той ще търси в парламента мнозинство за закони, когато е нужно, ще влиза в дебати, когато се подразни, и ще критикува Желязков, ако стъпи накриво. Защото премиерът ...слага подписи и носи отговорност.
Май това беше точният момент, в който лидерът на ГЕРБ да изясни как ще се отнася към всяко (без)действие на новата тройна коалиция.
Защото се чуха вече критики към Желязков, че той мълчи прекалено дълго, а Борисов говори прекалено често. После пък “откриха”, че премиерът не се съобразява с “поръката” на вожда назначенията да следват приемането на бюджета, а не обратното.
Има нещо, което не трябва да се забравя. Че Борисов не отстъпи от кандидатурата на Желязков за премиер въпреки огромното желание да управлява с ДБ без ПП. И че Росен Желязков премина през всички съдебни инстанции и бе оправдан след изборния скандал “Костинброд”, без да направи крачка назад от ГЕРБ.
И без да го казва, Борисов днес показва, че оттук нататък ще залага само на проверени от него хора. Без да им обещава любов в добри и в лоши дни, защото това все пак е... Борисов.
И без експерименти - като иначе качествения ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков за кандидат-президент на ГЕРБ или като особено активния днес Антон Хекимян като вариант за кмет на София след Йорданка Фандъкова.
Кабинетът на Росен Желязков не получи и 100 минути спокойствие,
пое властта и веднага го разстресе турбуленцията на два свързани проблема - нов бюджет при 18 милиарда лева дупка и нуждата от прилична финансова форма, за да приемем еврото.
Дилемата е, че за да се вместим в 3-те процента дефицит, нужен за влизане в еврозоната, трябва затягане на коланите. А никой не обича да свива разходи, особено след 4 години на “сватбарски” бюджети (по описание на политолога Димитър Ганев). И след като в периода на избори към оредяващите гласоподаватели летяха обещания за големи пари към полицаи, военни, учители, пенсионери...
Нормално е българите да са неспокойни. И така е навсякъде по света - в съседни и далечни държави. Вижда се от новините.
Новото изследване на “Тренд” показа тревожна картина тук. В края на януари рязко - с 9%, са се увеличили очакващите влошаване на икономическото положение у нас. А цели 3/4 са притеснени за финансовата стабилност. Явно причината е острият и не съвсем възпитан дебат, който върви между политиците за дупката във финансите.
Не дебат, а истинска какофония от истини и лъжи, полети обилно с популизъм
Пак спокойно - така е не само в България!
И да, в парламента също е турбулентно. ПП-ДБ, които са основните винени за “сватбарските” бюджети, атакуват едновременно, че управляващите планират големи разходи (най-вече за заплати за МВР).
Тези ангажименти са поети от тия кратки парламенти и служебни правителства, в които, докато обещаеш, вече си в нова предизборна ситуация и пак трябва да обещаваш, без да имаш време да изпълняваш. Всички са в казана. И ПП, и ДБ, и БСП, и т.н.
“Възраждане” натиска в обратна посока - хората на Костадинов загряват да подпалят недоволство, ако тръгнем към еврото. Най-вече със страхове за скок на цените.
В обществото и без това има тревожност и по тази тема - проучването на “Тренд” показа, че близо половината българи искат правителството да се заеме най-напред с успокояване на цените.
Излиза, че кабинетът “Желязков”, а и цялата управляваща конструкция
трябва да пази тънък баланс между разумното съобразяване със страховете на хората
за джоба и подхлъзването към популистка игра с тях. Всяко рязко движение е рисково. Или ще попаднат под обстрел, че бягат от еврото и не са твърди евроатлантици, или ще ги атакуват, че влошават живота на хората и условията за бизнес.
На друго ниво върви и сюжетът с бъдещите назначения на регулаторите и втория ешелон на властта. С него започнахме. И със зрелия Бойко Борисов, който ще трябва да лидира, успокоява и координира и всичко извън назначенията - от цените през заплатите до еврото. От Петков през Пеевски до Костадинов, та чак до МЕЧ, където един нов Орбан щял да пише закон срещу медиите.
Всъщност Бойко Борисов в началото на 2025 г. е в много различна роля от тази през 2009 г. (кабинетът “Борисов 1”), през 2014 г. (кабинетът “Борисов 2”) и 2017 г. (кабинетът “Борисов 3”).
Тогава беше начело на правителства, в които много по-рядко се съобразяваше с партньорите. ГЕРБ имаше повече депутати и в коалицията с Реформаторския блок за “Борисов 2”, и с “Обединени патриоти” за “Борисов 3”.
Сега конструкцията, на която той е един вид мениджър, е по-крехка. ГЕРБ има 69 депутати, а зад правителството са 125 гласа. В тях са и на левите и по-русофилски настроени БСП, и на икономически десните, но иначе патриотично ориентирани ИТН, а и гласовете откъм хората на Ахмед Доган, които имат специфични интереси.
Последният коалиционен съвет във вторник обяви, че бюджетът ще е с 3% дефицит, така че да отговаря на условията за искане на нов конвергентен доклад и приемане в еврозоната. Освен това отпада намаляване на ДДС за ресторантьорите на 9% и данъкът ще остане 20%.
Оказва се, че в четвъртия си управленски период Борисов ще е много по-гъвкав и балансиращ, отколкото в предишните му роли на управляващ. Няма да “раздава пари от джипката”, както го описваха враговете му, и колкото и да се ядосва за “затворената с ритник врата” от ПП-ДБ, вероятно няма да гори мостовете, защото управляващата конструкция ще има нужда от тяхната (поне мълчалива) подкрепа в парламента за определени ходове.
Ако го сравним с корпорация, този път Борисов е не изпълнителен директор, а председател на управителния и надзорния съвет едновременно. А на тази позиция се управлява не със сила, а с търпение и сделки.
