“Дийп Сиик” счупи борсите – дали това е повторение на кризата “Спутник”?
Китайската “Дийп Сийк” пусна свой изкуствен интелект (ИИ) и предизвика срив на американските фондови борси и финансови загуби за 600 млрд. долара за един ден. Звучи странно – малка и никому неизвестна китайска компания с някакъв чат да има такъв огромен ефект върху водещите световни финансови пазари. Но това може би не е всичко. По думите на легендарния инвеститор Марк Андрийсън наблюдаваме събитие тип “Спутник”.
Финансовият ефект от “Дийп Сийк” е свързан с допускането, че “ЧатДжиПиТи” (ChatGPT) и още няколко американски компании са много напред в изкуствения интелект и доминират този сегмент заедно с компанията NVIDIA, която произвежда незаменими чипове за ИИ. Тази доминация им даваше астрономически цени на акциите и невероятна пазарна капитализация. Например съвсем наскоро пазарът оценяваше NVIDIA на над 3 трилиона долара – колкото цялата икономика на Великобритания!
“Дийп Сийк” започва да руши тези допускания. Малка китайска компания пуска продукт, сравним с най-добрите модели. От една страна, това означава, че доминацията на компаниите за ИИ не е толкова голяма, ако въобще съществува. От друга, щом такава компания със сравнително ограничено финансиране може да направи добър изкуствен интелект, значи не е толкова скъпо, колкото ни убеждаваха. Тоест можем да очакваме и много други да навлязат на този пазар и конкуренцията ще се повиши.
Един незабавен ефект е свързан с цените. “Дийп Сийк” пусна своя ИИ практически безплатно и с отворен код и директно подкопава ChatGPT и други компании да събират високи такси за абонамент. Неслучайно “Дийп Сийк” стана най-сваляното приложение за мобилни телефони само за дни. Не на последно място - най-новите чипове на NVIDIA са забранени за износ в Китай и въпреки това “Дийп Сийк” успява да постигне добри резултати. Това подкопава тезата, че NVIDIA е незаменима и че търсенето на чипове ще расте експоненциално.
Но “Дийп Сийк” има и по-широки ефекти. Например досега историята беше, че изкуственият интелект ще има нужда от все повече чипове и центрове за данни, тоест астрономическо увеличение на търсенето на електрическа енергия. Обаче “Дийп Сийк” използва много по-малко енергия спрямо конкурентите си, което подкопава прогнозите за нужда от много електроенергия. Така и акциите на енергийни компании в САЩ пострадаха.
Това не е първият спад на финансовите пазари, няма и да е последният – борсите са свикнали на такива неща. Но по-важно е наблюдението за нов “Спутник”. През 1957 г. СССР изстрелва първия сателит “Спутник-1” и предизвиква шок в Америка - поставя под въпрос технологическото лидерство на Запада пред руснаците. Това бе не само технологична, но и военна заплаха, защото интерконтиненталните ракети могат да изпращат както сателити, така и бомби на големи разстояния.
“Спутник” се превръща в повратна точка за Америка - САЩ инвестират огромни средства в наука и изследвания, създават НАСА и насърчават младежите да учат технологични специалности. Надпреварата води до разработването на ракети и совалки, изпращане хора в Космоса, кацане на Луната, създаване на космическа станция и много научни постижения. Конкуренцията носи бърз технологичен напредък, от който и сега продължаваме да берем плодове. Днес космическите технологии все повече навлизат в живота – SpaceX например предлага интернет от сателит вместо по кабел и тества и възможността телефоните да работят директно през сателит, заобикаляйки традиционните мобилни оператори.
Ако “Дийп Сийк” предизвика нова технологична конкуренция, ще е полезно за икономиката и скоростта на стопанското развитие. България има традиции в информационните технологии, а вече успешно действа и Институтът за изкуствен интелект INSAIT. Инвестициите в технологиите са важна предпоставка страната да се възползва от бързото им развитие. Но това не е достатъчно – освен пари са нужни и хора.
Инженерни специалности, компютри и информатика изискват математическа подготовка, но само малка част от учениците я имат – едва 5% избират матура по математика. Друг показател е, че според Картата на висшето образование в професионално направление “Математика” се запълва едва 47% от държавната поръчка и само 20% от капацитета на висшите училища – най-ниска запълняемост от всички направления във висшето образование. Дори високите заплати на информатиците не могат да запълнят държавната поръчка – в “Информатика” остават свободни 13% от местата. Обратно - в “Икономика”, “Спорт” и “Право” се запълва дори над 100% от държавната поръчка, въпреки че там заплатите не са толкова високи, колкото в “Математика” или “Информатика”.
Един от проблемите са недостатъчните часове по математика. По данни на ОИСР България и Корея имат най-малко часове по математика в началното и основното училище – близо 30% по-малко, отколкото средно за страните от ОИСР. Но в Корея средата е безкрайно конкурентна и децата ходят почти денонощно на частни уроци по математика, което компенсира недостатъчно часове в училищата. В България също има такъв феномен, но само за кандидатстване в Софийската математическа гимназия (и НПМГ) след 4-и клас. Огромен брой деца се готвят години, но в СМГ има много малък прием – съответно повечето деца остават разочаровани. Един лесен вариант е СМГ да се разшири с повече паралелки или да се създадат още няколко математически гимназии в София.
По-кардинално решение е да се въведе задължителна матура по математика – което бизнесът предлага от години, или поне да се увеличат профилираните паралелки с математика, така че образователната система да отговори на нуждите на бързо развиващите се информационни технологии и индустрии. По един или друг начин делът на децата, учещи математика, трябва да се увеличи. В противен случай няма как да сме достатъчно напред в технологичното състезание.
