Къде сме изгубили 18 хил. ученици за 12 г. училищно образование?
Най-високият резултат в цялата 16-годишна история на задължителните зрелостни изпити са постигнали сегашните 12-класници, стана ясно преди няколко дни. Средният резултат на випуск 2024 е 58,48 точки от 100 възможни, което в скалата за оценки е добър (4,32).
Миналата година резултатът беше с 8,4 точки по-нисък - 50,12, или добър (3,93), което пък беше най-слабият дотогава. За коментар за резултатите на матурите и какво значат те “24 часа” потърси Люба Йорданова - специалист в екип “Стратегически партньорства” във фондация “Заедно в час”. Тя отговаря за подготовката на стратегическите документи на организацията и е автор на голяма част от становищата на фондацията.
Резултатите от държавните зрелостни изпити по български език и литература не са повод за радост.
Ние не знаем дали наистина това са най-високите резултати за последните 16 години, защото не знаем дали изпитите през тези 16 години са били с еднаква трудност. Миналата година МОН отчете най-ниските резултати, откакто са въведени новите матури. Тази година отчете най-високите.
Не знаем обаче дали тези два изпита са били еднакво трудни, за да можем да направим сравнение. Това е един от най-големите проблеми на външните оценявания в България, включително матурите - те не се изготвят спрямо правилата на науката за правене на стандартизирани тестове.
Трябва да има наистина независимо и професионално изготвено национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити, ако искаме да имаме обективна картина за българското образование.
Редица образователни експерти алармират, че изпитните резултати не се валидират, тестовете не са надеждни и сравними, а прагът за тройка е много нисък.
Затова не може да смятаме матурите като обективен маркер за състоянието на образованието у нас. Имаме един среден брой точки - 58, от общо 100.
Ако вземем добрите практики в изготвянето на изпити, прагът за минаване не би бил 30 точки, както при българските матури, а поне 50% - при истински сериозните изпити дори 60%. Тоест българските ученици не биха го преминали.
Задължителната матура е само една - по български език и литература. Тя не може да покрие всички знания, умения и нагласи, които съвременното и бъдещото общество и икономика изискват от завършващите училище. Например
не знаем доколко зрелостниците са развили критическо мислене,
инициативност, научна и финансова грамотност, упоритост при решаване на проблеми - все знания и умения, необходими за XXI век.
Българските външни оценявания не ни дават достатъчно информация дали училището подготвя младите хора за живота. Имаме обаче PISA, която недвусмислено ни казва, че отговорът е “не” - над половината от гимназистите в България не притежават ключови умения.
Не се коментира и значително по-малкият брой ученици в 12-и клас спрямо започналите първи клас от същия випуск.
Тази година например близо 47 хиляди ученици са се явили на матурата по български. През 2012 г., когато този випуск е постъпвал в първи клас, учениците са били 65 хиляди. Тоест
за 12 години училищно образование сме изгубили
18 хиляди ученици
Къде са те? Ако са отпаднали от българската образователна система и не учат в чужбина, би трябвало да смятаме и техния резултат към картината на българското образование.
Резултатите не ни казват много неща - и то все особено важни неща. Освен че не ни дават обективна картина за знанията и уменията на учениците, не ни казват и например колко ученици са били накарани да не се явят изобщо на изпита, за да не развалят успеха на училището си. Не ни казват и
колко дванадесетокласници са ходили на
частни уроци за подготовка и откога точно ходят.
Ако се направи както трябва, външното оценяване е добър инструмент да видим как се справят учениците и най-вече - как се справят учителите им, директорите им и изобщо хората, които взимат решения за политиките в сферата на образованието.
Оценяванията трябва да бъдат изготвени от независима организация, която има експертен капацитет в науката за правене на стандартизирани тестове. Освен това изпитите трябва да бъдат провеждани в спокойна за учениците среда, без много шум, без теглене на варианти в ранни зори в министерството пред камери.
Нещо друго, което липсва всяка година, е истинският анализ на резултатите и мерки спрямо него. Обществото получава не анализ, а статистика - средни резултати, брой двойки и шестици и класации.
Няма информация с какво точно се справят учениците, с какво - не, и най-вече - какви са причините за това и какво следва.
В други държави резултатите от външните оценявания се използват, за да се направи план за всяко едно училище как да подобри резултатите си.
В България се използват само, за да класират ученици. И след това да се направи топ 10 на училищата според резултатите на учениците им - обаче без да се има предвид, че тези резултати могат да се дължат и на частните уроци - и да се осъдят публично други училища.
----------
Люба Йорданова е специалист в екип "Стратегически партньорства" във фондация "Заедно в час"
