- Проблемът е конфронтацията - всяка тема не е повод да спорим и търсим истината, а да се превърнем във враждуващи групи. Не можеш да вдигнеш поглед към хоризонта, ако виждаш пред себе си само врага в другите
- Губим способността си да мечтаем. Животът не е негативно нещо. Струва си да мечтаем за България, в която се връщаш, защото е добро място за живеене
- С тези кратки цикли на кабинети всички ставаме по-бедни и получаваме по-малко добри неща за себе си и за държавата
- Само преди 70 г. бе последният световен конфликт, преди 3 - глобалната ковид криза. Не може да не сме си научили урока и да повторим грешките!
- Проф. Габровски, как изглежда от операционната ви политическата ни “патология”?
- За съжаление, константациите не са благоприятни. Обществото е разочаровано и уморено от множеството избори и тази обща несигурност, която съществува. То е обезверено. Силната конфронтация от последните години по никакъв начин не е преодоляна, напротив - има допълнителен пик.
Струва ми се, че напълно се амортизира способността ни да мечтаем, да се надяваме. Вървим в неясна посока и с намалени съпротивителни сили на фона на нарастващ популизъм и конфликти, за които има риск да прераснат в глобални, в година, изпълнена с избори - както в Европа, така и в САЩ, т.е. на фона на една обща политическа несигурност по света. Затова като цяло констатациите ми дори са плашещи.
- При вас хирурзите обикновено се реже, а ние какво да правим като общество? Всеки се е изолирал в своя балон, в който общува само с близки и приятели, себеподобни, и мрази различните - това разединение ли е в момента основната диагноза, или виждате и още? И как да намерим обратно пътя едни към други?
- Категорично е така и, за съжаление, това е последицата от цялата последователна конфронтация в последните години. Мисля, че нещата започнаха по времето на COVID- 19, когато бяха вкарани много силни разделителни линии между нас, когато “за” и “против” изведнъж превърнаха хората от опоненти във врагове. “За” и “против” която и да е теза.
Впоследствие същият механизъм на конфронтация между отделните групи хора и поставяне на червени разделителни линии бяха използвани във всички политически кампании. И като цяло в обществото ни през последните години всяка тема се превръща не просто в повод да спорим, да дискутираме, да търсим истината, а да се превърнем във враждуващи една срещу друга групи.
За мен това е огромен проблем, защото единственото, което виждат хората, които са в толкова тежък конфликт, е враг. Техният поглед, периферното им зрение се стеснява, спират да виждат около себе си, над себе си. Ако нещо наистина е нужно сега, то е да се опитаме да прогледнем как заедно след 7, 10, 15 години да живеем по-добре. България да е една по-богата, просперираща държава, която хората не напускат, а обратното - връщат се, защото е добро място за живеене, с добро здравеопазване и образование, защото е място с богата култура. Мисля, че това е нещо, за което си струва да се мечтае, да се борим. Но обществото е много изтощено от цикъла, през който минахме през последните години.
- Кой може да ни повдигне хоризонта, за да видим поне 10 години напред?
- Това винаги е било проблем на лидерството. Лидерите трябва да намерят тези хоризонти с надеждата, че обществото ще ги припознае и последва. За съжаление, постоянната изборна конфронтация на практика пречи на политиците, които са естествените лидери на процеса, да дадат тези стратегически цели и да погледнат отвъд мандата.
Всъщност страшното е, че тези къси цикли принудиха политиците да мислят даже не в цели мандати, а само с няколко месеца перспектива. Това е пагубно, нищо не става с планиране само няколко месеца напред, трябва да се гледа далеч-далеч в бъдещето.
- Вашето име се превърна в нарицателно за това, което все повече наблюдатели, политици и дори избиратели сочат като изход - експертно правителство тип “Габровски”. Как ви се струва днес - грешка ли беше, че тогава бяхте напът да оглавите такъв кабинет, или напротив, добре е, че дадохте име на нещо, на което се гледа като на път за връщане към нормалността?
- Благодаря ви за тази оценка, надявам се наистина да е така. Многократно се връщам към този период, анализирайки ситуацията и задавайки си въпроса правилно ли беше.
Това решение беше взето в една много сложна ситуация с поредица от избори. Да припомня, че първа политическа сила беше коалицията ГЕРБ-СДС и шансът за съставяне на правителство с втория или третия мандат клонеше към нула, а след по-малко от година предстояха и местни избори, което можеше да ни вкара в цикъл от последователни вотове. И той едва беше избегнат благодарение на една много сложна управленска конструкция, която, както видяхме, се оказа неустойчива.
Така че колкото пъти се връщам назад към тази ситуация, моят отговор като гражданин и човек е “Да, беше правилен избор”. Защото като експерт, професионалист всеки един от членовете на този проектокабинет трябваше да заложи името, а в някаква степен и кариерата си в името на целта - опит за изход от тежката ситуация.
Използвам случая да благодаря отново на хората, които при един на практика нулев шанс за успех застанаха с имената си зад тази предложена конфигурация. От почти нулев шанс за успех ние все пак намерихме една доста добра подкрепа - няколко гласа не ни достигнаха, при един много позитивен обществен отзвук. Факт е, че част от хората в този проектокабинет намериха после своето място като заместник-министри и дори като министри, което е доказателство за техния професионализъм. Факт е и, че кабинетът бе припознат като балансиран и професионален от повечето политически сили или поне в тази насока нямаше критики. Смятам, че това беше правилна стъпка.
- Вярвате ли, че сега е възможен експертен кабинет?
- Мисля, че следващото управление на България задължително трябва да бъде експертно. Дали ще е от кабинет, в който политическите сили ще дадат най-добрите си експерти в съответните области, или ще бъде един по-неутрален, по-професионален, но хората, които управляват държавата в тези сложни времена, със сигурност трябва да бъдат на възможно най-високо професионално ниво на подготовка. Нямаме друг избор.
- А колко живот би могъл да има този кабинет? Вече се говори за временен, технически - до края на годината или 10-ина месеца, за да се приеме бюджет и се премине през сложната обстановка в Европа и света?
- В тази хипотеза сме за пореден път. Задълбочените политически анализи не са в моята компетентност, но мисля, че на всички започва да им омръзва тази краткосрочност на потенциалните правителства. Знаем, че всяка промяна на високо политическо ниво води до забавяне, дори парализиране на администрацията и всичко това е изключително вредно за България.
Дори на пръв поглед да не го виждаме в ежедневието си, всички ние ставаме по-бедни, имаме по-малко проекти, по-малко перспектива и получаваме по-малко от всички неща, които са добри за нас и страната ни.
- Дайте ни пример при вас, в болницата, как точно се отразява изборната спирала?
- Слава богу, при нас задачите винаги са били много ясни. Особено в хирургията добре се знае кое е добро, кое е лошо, кое е успех и кое неуспех. Това прави нашата работа много по-устойчива на външни постоянни промени. Здравеопазването обаче е една много сложна система, в която политиката оказва голямо влияние. Не искам да се задълбочаваме в темата за проблемите в здравеопазването, защото ще тръгне в друга посока разговорът ни...
- А всички ние още ли знаем кое е добро и кое лошо, размиха ли се границите?
- В резултат на тази изборна за света година и на множеството конфликти и всички фактори, които влияят на това, мисля, че общият компас като че ли се позагуби. Много негативно започна да става възприемането на всичко, а всъщност животът не е негативен. Сигурно затова и се затваряме в тези балони, за които споменахте - в тях се чувстваме спокойни, там знаем кое е добро и кое лошо, къде е нагоре и къде надолу. Това е защитната ни реакция, така се опитваме да се изкачим.
- Вашият най-голям страх какъв е в контекста на това, което си говорим - за загубения компас?
- Безспорно най-голямото предизвикателство е да няма глобален конфликт в света. Това трябва да избегнем. Последният глобален конфликт е бил само преди едни 70-80 години - не може да имаме толкова къса памет, би било ужасно!
Не мога да скрия, че съм дълбоко притеснен, защото видяхме как от една голяма глобална криза, каквато беше пандемията от COVID, ние всъщност се поучихме много малко. Твърде малко изводи направихме. Това е тъжно, защото, който не се учи от грешките си, е обречен да ги повтаря.
- А най-оптимистичната ви прогноза?
- Ами аз съм оптимист. Трябва да се подготвяме за песимистичните сценарии, но винаги да се надяваме на най-доброто. Надявам се, че политиците са осъзнали вече, че хората се умориха и очакват от тях да намерят правилната посока и формула според това как са ги подредили. И да се надяваме, че ще имаме някаква стабилност през следващите години - това е оптимистичният ми сценарий.
- Вярвате ли им още на политиците? Бихте ли откликнал отново, ако получите покана за участие в управлението?
- Българите сме хора, които винаги са оцелявали малко индивидуално, с това е свързано и невярването на политиците. Но това е и проблемът ни - големите успехи не се постигат индивидуално. Знаете, че ако искате да стигнете някъде бързо, трябва да тръгнете сам, но ако искате да стигнете далеч, трябва да си подберете надеждни партньори, с които да вървите по този път.
Надявам се хората и политиците в частност да осъзнаят, че партньорството е ключът към успешния дълъг път.
