- Профилът на най-доволните от еврочленството ни - висшисти, от големите градове, на средна възраст
- Приоритет за евродепутатите ни - подкрепа за охрана на границата от мигранти - 34%, Шенген - 32%, еврозоната - 10%
- 8% гледат към европейските университети
- За емиграция са склонни 17%
- 12% искат Брюксел да се меси повече във вътрешната ни политика, 65% против, показват данни от представително проучване на “Тренд” по поръчка на “24 часа”
В навечерието на евровота и след 17 години членство в ЕС над половината българи мерят ползата от него през възможността свободно да пътуват (31%) и да работят (29%) в границите му, а шансът за емиграция е важен за 5%.
По-привлекателни от живот в чужбина изглеждат европейските фондове (11%)
и възможностите за образование в ЕС (8%). Сигурността и отбраната не са сред впечатляващите предимства, които държавата ни печели като член на ЕС - едва 4% от хората ги отбелязват.
Това показват данни от национално представително проучване на Изследователски център “Тренд”, проведено между 11 и 18 май т.г. сред 1003 пълнолетни българи по поръчка на “24 часа”.
Пандемията и войната в Украйна, които отключиха множество кризи, май предизвикват у хората
повече страхове, отколкото ентусиазъм
да търсят щастие извън родината, както беше през 90-те години на миналия век.
Попитани дали биха се преместили временно да живеят в друга държава от ЕС 63 на сто от анкетираните отговарят отрицателно.
Едни 29% обаче биха го направили, най-вероятно за
сезонна работа срещу добро заплащане
или образование. Заинтересованите от такова решение са над две трети сред 18-29-годишните, но и хора с основно и по-ниско образование, роми, безработни.
Цели 73% също отговарят отрицателно пред възможността да заживеят за постоянно в друга държава. 17% са онези, които искат да напуснат България завинаги. Образът на заклетия емигрант е заключен пак сред най-младите, учещите, безработните, ромите, както и сред отговорилите с “никога не гласувам”.
В тази група най-големи дялове предпочитат живот в Германия (36%), Испания (15%), Италия (11%). По-малко са заинтригуваните от живот в Белгия (8%), Нидерландия (7%) и Франция (6%).
Независимо от липсата на силни емигрантски желания към момента, българинът не поставя под въпрос присъствието на страната в
клуба на богатите - 49% днес биха гласували да останем в него
Но макар и над два пъти по-малък, не е за подценяване делът на хората, които биха гласували за това България да излезе от Евросъюза - 21%. Тази позиция споделят най-отчетливо и в най-голям дял възрастните хора, докато сред най-младите той е най-нисък.
Има и едни общо 30% апатични и неутрални анкетирани, останали извън двата полюса, 13% от които не са нито за ЕС, нито против него, а 17% нямат мнение по въпроса. Едва 2% сред всички анкетирани са убедените, че Евросъюзът ще се разпадне.
Със сигурност част от хората са изгубили търпение от малките стъпки и частичните решения по влизането ни в Шенген и еврозоната. Дългият преход и умората от толкова много избори в последните години вероятно също са фактор. Затова не се усеща особен интерес към кампанията не само за европейски, но и за национален парламент - 62% споделят, че не следят нито една от двете. Но трябва да се има предвид, че самото проучване е проведено в началото на кампанията.
В отговорите на хората, попитани за оценка на европейските политики, се усеща дистанция и скептичност - 29 на сто твърдят, че печелим от тях, 23% - че губим, но най-много - 36%, са убедени, че нито печелим, нито губим.
23% - всеки четвърти, обаче знаят името на българската
еврокомисарка - Илиана Иванова
Нагласата “Европа да ни помага повече за борбата с...” се споделя от 12%. Около 2/3 от анкетираните обаче искат ЕС по-малко да се меси в националната ни политика. В същото време най-големи дялове очакват ЕС да вземе решения за подкрепа в охраната на външните ни граници от мигранти (34%) и пълноправното ни членство в Шенген (32%). Всеки 10-и гласува и за приемането ни в еврозоната.
Такива стъпки вероятно биха увеличили групата на доволните от живота си след членството ни в ЕС. Сега
като по-добър го оценяват 34%, без промяна - 27%, а според 29% се е влошил,
показват данните на “Тренд”. В проспериращата група попадат висшисти с професия, 30-49-годишни, живеещи в столицата и големите градове, в по-голямата си част гласуващи.
Като непроменен или влошен определят жизнения си стандарт общо 56% от съгражданите ни тук. Тъкмо те са таргет групите на политиките, които хората очакват от собствената си власт, за да придвижат държавата към проспериращите членки на европейското семейство. И за да не станат повече онези 9%, които не виждат никакви ползи за България от членството ѝ в ЕС.
Кое не ни харесва?
1. Мигрантите от трети страни, приемането им в страните от ЕС и политиките към тях с посочвания от 14% от анкетираните оглавяват топ 7 на най-сериозния проблем в Евросъюза. Още 6% не харесват политиките за емигрантите.
2. Войната в Украйна, средствата, вложени в нея от Европа, санкциите срещу Русия и отношенията с нея тревожат 8%.
3. ЕС се бърка в политиката на отделните държави членки, упражнява контрол върху тях, което е недопустимо към суверенни държави, твърдят 6% от участниците в проучването. Отношението и политиките към емигрантите също не са адекватни, отбелязват още 6%.
4. Разликата в стандарта на живот в отделните страни, включително и в България, е голям, твърдят 4%. Още 2% смятат, че е проблем липсата на равнопоставеност между страните членки, което създава двойни стандарти и модели като “Европа на две скорости”.
5. Енергийната криза, доставките на горива, скокът на цените, инфлацията, икономическата криза, рецесията, корупцията, военните конфликти като цяло и последствията от тях са посочени от по 3% от анкетираните.
6. Зелената сделка, екологичните проблеми, слабото управление, бюрокрацията и трудното вземане на решения в държавите - членки на ЕС, посочват по 2% българите.
7. Объркването на децата с възможността за смяна на пола, понятието “джендър”, аморалните норми за пол и безполовост, липсата на единство в ЕС, безработицата и безкритичното приемане на много страни в ЕС създават многонационални общности със свои специфични потребности и осигуряването на вход на случайни хора в Европарламента, които са лоялни само към собствената си партия - тези проблеми са посочили по 1% от анкетираните.
Данните са от националнопредставително проучване на Изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа”, в което между 11 и 18 май т.г. по метода на полустандартизирано интервю са анкетирани 1003 българи на възраст 18+. Национално-представителната двустепенна гнездова извадка е реализирана след предварителна стратификация на универсума по административна област (NUTS-3), населени места и големина на селището, случаен маршрут на движение по територията на гнездото и подбор на респондентите, започващ със стартов адрес+стъпка. Максимално допустимата стохастична грешка е +-3,1%.
