Работихме заедно повече от 25 години. Дойде като репортер в "168 часа" - от първия момент беше брилянтен, с изключително свежи идеи, с прекрасно чувство за хумор. Веднъж даже сътвори чудовище в езерото Сребърна - защо и ние да си нямаме звяр като Лох Нес. Стана прекрасен репортаж – със снимки и свидетели.
Толкова беше добър, че като станах главен редактор на сп. "Сега", го поканих за заместник-главен. Там се развихри - измисляше страхотни теми и ги осъществяваше - четяха се на един дъх. Едно лято, докато бях на море, почина Тодор Живков. Обажда ми се и ми казва: "Не се притеснявай, ще стане страхотна корица - избрал съм една снимка от ковчега, на която ясно му се вижда кобургският нос."
Интересуваше се от страшно много теми. И готвенето му беше хоби - споделяхме си какви ли не рецепти. (Миналата година той издаде готварска книга с рецепти от тефтера на майка си и дълго сравнявахме това, което се е готвело в родната му Силистра, с манджите от родния ми Русе.) И хипохондрията си споделяхме - той знаеше всичко за всички болести.
През живота си преживя две тежки изпитания, но той оцеля. Върна се към живота и никога не загуби чувството си за хумор.
Имам един грях към него. Той много обичаше шапки. И като тръгвах за круиз през Панамския канал, ме помоли да му взема една оригинална панама оттам. "Много ми е голяма главата, тук не мога да си намеря." Но голямата му глава изяде и оригиналната панама. Бях на брега за 3-4 часа. Намерих магазин само за шапки, но и там толкова голяма нямаше. И не успяха да ми донесат отнякъде за 1 час, който ми оставаше до прибирането на кораба.
Та прости ми, приятелю, че не ти донесох панама от Панама...
