Висшето образование вдига процента на заетост тройно
Недостигът на работна сила вече традиционно е сред най-големите проблеми на бизнеса, поради което се увеличава и натискът за повишение на заплатите. Неслучайно средната брутна заплата в страната надмина устойчиво 2000 лв., а в някои сектори и в София - дори 3000 лв. В същото време националната статистика отчита близо един милион неактивни на възраст между 15 и 64 години. Според най-новите данни от миналата седмица бройката е точно 1 милион 37 хиляди и 800 души.
Стряскащо число. Особено като имаме предвид, че икономически неактивните лица са тези, които са извън работната сила – те нито работят, нито си търсят работа. Отделно имаме още около 150 хиляди безработни, които искат да работят и активно си търсят работа. Но при неактивните, както личи и от името, в повечето случаи няма такива опити за търсене на работа, което прави проблема доста по-голям.
Все пак да започнем с добрата новина – дългосрочно броят на неактивните намалява устойчиво. Преди 20 години имахме над 2,1 милиона неактивни, или около два пъти повече от сега. Тоест за две десетилетия спадът е с повече от милион. Само за последните 2 г. намалението на неактивните е с над 80 хиляди души. Данните за последните две години са напълно сравними, тъй като използват статистиката след преброяването на населението.
През последните две години особено бързо спада броят на т.нар. обезкуражени лица – тези, които искат да работят, но не вярват, че ще си намерят работа. С близо 40% по-малко са тези обезкуражени лица, което показва, че растежът на заплатите и дефицитът на кадри успяват постепенно да привлекат желаещите да работят към пазара на труда. Драматичен е спадът на обезкуражените сред висшистите (63% за две години) и в градовете (55%), както и сред хората между 45-54 години (63%). В селата спадът е по-ограничен, но се наблюдава сериозно намаление на обезкуражените сред нискообразованите групи, вероятно заради активността на строителния сектор.
Бизнесът активно търси желаещите да работят с подходяща квалификация и успява да ги стимулира към икономическа активност чрез по-добро заплащане. Тук фокусът на политиката трябва да бъде към програми за обучение и преквалификация на обезкуражените и безработните, за да могат да придобият подходяща квалификация и да се реализират в растящите сектори на икономиката.
По-големият проблем обаче е с тези, които не желаят да работят. Това са над 900 хиляди души, повечето от които нито работят, нито учат. Тъй като статистиката за неактивните лица включва възрастовите групи между 15 и 64 години, тя обхваща и младежите в гимназиален и университетски етап на обучение - това са около 431 хиляди души, които в момента учат и затова не работят. Положително е, че тази група расте през последните 2 г., и то значително, с над 30 хиляди души - т.е. повече млади хора са включени в образователната система.
Вижда се, че постепенно все повече младежи осъзнават, че образованието е ключ към постигане на висока заетост и по-високи доходи. Данните на статистиката са показателни – при висшистите заетостта е близо 91%, докато при хората с начално или основно образование е едва около 30%. Т.е. висшето образование вдига процента на заетост тройно. Заплатите на висшистите също са доста по-високи, почти два и половина пъти над тези на хората с ниско образование. Така че отново пазарът на труда дава правилните стимули за повишаване на образованието и това е една насока, в която трябва да се работи по-активно. Защото висшето образование е един от най-сигурните начини за постигане на висока заетост и избягване на бедност – например ромите като цяло страдат от висока бедност, но бедност практически няма при ромите висшисти.
Три големи групи лица нито учат, нито желаят да работят. Най-голямата наброява близо четвърт милион души, които не работят заради “лични или семейни причини”. В много случаи тези лични или семейни причини са свързани с отглеждане на малки деца или грижа за възрастни и болни хора. Това не е учудващо предвид факта, че в София и други големи градове няма достатъчно детски градини, да не говорим за ясли. Така много майки или баби остават години наред извън работната сила поради липса на достатъчно места в детските градини и ясли (неслучайно жените преобладават сред неактивните лица). Тук решението очевидно е построяване на нови ясли и детски градини, така че родителите да могат да се включат пълноценно на пазара на труда.
Друга група от над 133 хиляди души не са икономически активни поради “заболяване или нетрудоспособност”. При това тази група се увеличава с близо 8% за последните две години, напук на общата тенденция за намаление на неактивните лица.
Много може да се направи за интегриране на тези лица на пазара на труда, въпреки че сме им сложили названието "нетрудоспособни". При сегашните медицински и информационни технологии и възможности за работа от вкъщи много хора с увреждания биха могли да се включат на пазара на труда, стига да получат подходящо обучение и подкрепа. Все още сме в дълг на тази група като общество.
Не на последно място, имаме над 110 хиляди лица под 64 години, които не работят заради пенсиониране. Този проблем намалява значително през последните години (спад с 26% за две години) най-вече заради активността на бизнеса да привлича млади пенсионери на пазара на труда или да ги стимулира да останат по-дълго на пазара на труда след навършване на пенсионна възраст. Но все пак има нужда от сериозно преразглеждане на ранното пенсиониране и особено схемите за пенсиониране преди навършен стаж и възраст.
Ако можем да обобщим, бизнесът създава добра основа за увеличение на заетостта чрез повишението на заплатите, а пазарът на труда стимулира младите хора да завършат висше образование – макар че има нужда от по-добро фокусиране на професиите и специалностите от гледна точка на търсенето. Необходими са и фокусирани усилия за решаване на проблемите с детските градини и ясли, грижите за възрастни и болни хора и активиране и интегриране на пазара на труда на хората с увреждания.
