Разочаровани, гласуващи на принципа “пускам тото” може да донесат изненади
- Повечето българи са отвратени от политическите събития у нас напоследък, твърдят 91% от участниците в неотдавнашно социологическо проучване на “Екзакта”. Каква част от това разочарование ще се излее в урните и каква ще остане извън тях, доц. Димитров?
- Според мен по-голямата част от това разочарование ще остане извън изборните урни. И за пореден път ще отчетем намаляваща активност.
Политиците разчитат на това, че изборите са 2 в 1, но аз съм скептичен, че парламентарните ще повлияят на евроизборите, като активизират вота. Тенденцията по-скоро ще е партиите да губят още привърженици и гласоподаватели.
- Как звучи разочарованият от политиците българин? Възмущава го моралът им или това, че с нищо не допринасят да стане по-заможен и да заживее по-добре, или че я “съсипаха тази държава”, вместо да я поведат напред, или защото просто са безразлични към игрите им в политиката?
- Политическите битки дори в държави с дълбоки политически традиции като Великобритания, Франция, Италия, САЩ са битки на идеи, на проекти, ако щете - на пиари. Изключвам от тази група държави, в които се симулира демократичен политически живот, каквато например е Русия.
Но на предизборните дебати в САЩ двамата кандидати за президент не пестят сили дори да се унижават взаимно, което електоратът им възприема като част от политическата игра. Големите развити държави обаче си имат свои национални доктрини и проекти, които трябва да изпълняват. И в тях електоратът е свикнал, че независимо коя партия спечели изборите, държавата ще продължи да се развива в благоприятната за нея посока и в името на добруването на нацията, на това Америка, Великобритания или Италия да е “грейт ъгейн”.
- Докато ние?
- Докато ние с нашия много лош политически опит през десетилетията виждахме, че независимо кой идва на власт, носи свои бизнесинтереси и лични идеи за оправяне на своето и на отделни политици дередже. А националният проект за оправяне на държавата все не се случва. И сътресенията при всяка смяна на властта - т.е. всяко ново управление да е отрицание на старото, допълнително създава усещане за нестабилност, за безсмислие, за лош избор на политическата система изобщо.
Проблем е, че няма прогнозируемост, а човек обича да живее, ако не в познат, то поне в лесно предсказуем свят. Когато обаче живееш в постоянна политическа турбуленция, това неизбежно изморява и отблъсква от политиката.
- Зависимите от държавата май са по-гневни и разочаровани, не мислите ли?
- Съгласен съм, това личи и от листите - редят ги не според заслугите и способностите на кандидатите, а според това кой е по-мощен. Освен това сякаш са писани под индиго - кандидатите за власт в тях искат на всяка цена да се уредят или в единия, или в другия парламент.
Забелязвам също, че от кампаниите вече изчезнаха смислените послания, дори пропагандата. Според мен партиите го правят съзнателно, за да си осигурят подкрепата на най-твърдите си привърженици, които са най-прогнозируеми - дори да вали, да трещи, да е най-богатият гъбарски сезон, такива избиратели ще отидат и ще пуснат гласа си за своята партия. Никой обаче не прави нищо, за да привлече нови симпатизанти.
- Виждате ли в историята ни причини за политическата апатия днес?
- Влияе стереотипът “всички са маскари”, по който се движат българските политици. Също и това, че ние нямаме нито историческа памет, нито добра политическа култура, нито традиции в политическия живот. Дължим го на това, че няколко поколения българи живяха в политическа система, в която липсваха партии.
- От този период обаче вече ни делят 35 г. Малко ли са, за да влезем в друг, по-модерен коловоз?
- За съжаление, онова, което ни се случи като политически живот след 1989 г., е много далече от нормалността, добрите политически традиции и практики в развитите държави - фактор, който допълнително усилва недоверието към политиците. Разбира се, няма как да подминем ключовата причина за засилващата се апатия заради честотата на безсмислените избори, които не произвеждат нищо.
- Не правим ли обаче от честотата на изборите трагедия? Ставали са и в други страни по света, пък не е имало толкова драматични последствия. В нашия случай не са ли начин за обновяване на политическия ландшафт?
- И аз не мисля, че е чак толкова лошо да имаме чести избори. Проблемът идва от това, че ние хем искаме гласът ни да бъде уважаван и да ни питат за решаването на различни обществени проблеми, хем политиците ни показват, че колкото и често да го правим, от това нищо не зависи и после нищо не се случва. С което показват безсмислеността на изборите, които провеждаме. А когато настъпваш една и съща мотика пак и пак, и пак с надеждата да се получи нещо различно, а то не става, тогава пада мотивацията да го правиш.
- Защо социолозите казват, че активността ще се вдигне, ако се появи нов политически субект? Обикновено новите се учат върху гърба ни да управляват държавата. Не ни ли трябват опитни управленци?
- Онова, което е показала историята ни поне до момента, е, че партиите у нас са по-скоро бизнес формирования. Освен това българинът системно показва месианска нагласа, а тя е характерна за хора с външен локус на контрол, каквито са 85% сред нас, според проучвания. За тези 85% не само някой друг им е виновен, но и някой друг им е отговорен и очакват отвън такъв “някой” да дойде и да оправи всичко. Тази черта не се е появила преди 20, 30 или 50 години. Ако се върнем много назад в българската история, ще видим, че още Иван Вазов описва как Левски отговаря на въпроса:“Сега като се освободим, кого ще си турим цар?”. А той казва: "Ние сега си имаме султан." Спомнете си и онова прословуто очакване Турция да падне, ама не заради нас, а от само себе си, или "да дойде Дядо Иван да ни освободи".
- Как впрочем се прояви това очакване на месия в последните години?
- Най-ярък бе фурорът, който предизвика Симеон Втори, когато се появи в политиката и стана първа политическа сила с обещанието, че ще оправи държавата за 800 дни. След него месианската линия продължи Бойко Борисов и доста други лица, които изгряха, но за кратко, за разлика от него. Същата впрочем беше и заявката на "Продължаваме промяната".
- Много социолози казват, че само ако се появи нова формация на президента Румен Радев, електоралният терен на 9 юни ще се оживи. Никой обаче не дава прогнози колко би спечелила такава партия. Защо?
- Не знам, но няма как на тези избори да се появи такава формация.
- А на бъдещи есенни, за каквито всички намекват?
- Подобен проект, ако не бъде пряко и директно обвързан с президента, няма да бъде успешен. А и той няма да си позволи лукса да се обвърже пряко с нов политически проект. Може да се случи след края на мандата му, но имиджът на човека, заемащ този пост, не се прехвърля автоматично върху формацията, която оглавява. Затова мисля, че президентът Радев много би рискувал.
- Появяват се нови проекти вляво, вдясно - също. За един от тях се твърди, че ще прескочи бариерата, но не и за двата. Това не предполага ли все пак някакво оживление около тях, или са плод на същия политически формализъм, за който говорихме в началото на това интервю?
- Лявото у нас е в много дълбока криза от няколко десетилетия насам. И роенето в това пространство не изненадва. Впрочем същата бе съдбата и на СДС, за да остане от него в момента само емблемата.
Изненади са възможни, но те ще зависят от това дали и колко от разочарованите избиратели ще отидат изобщо до урните и отделно колко от тях ще ги припознаят като техни изразители. И дали пък няма да има и "играчи на тото", които ще отидат до урните, за да изразят протестен вот, гласувайки за някоя от малките, непознати партии, без да се замислят за коя точно - това ще бъдат основно млади хора.
- Ще има ли коалиция след изборите - анализатори вече спрягат ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН.
- Аз лично не виждам в коалициите нищо лошо. Една Германия десетилетия наред се управлява от коалиции, Нидерландия и други държави - също, част от тях от широки коалиции. В тях обаче коалиционните партньори подписват споразумение, което правителството, което излъчват, спазва много строго. Докато при нас това не стана и партиите и от едната, и от другата страна започнаха в движение да изискват някакви неща и да тропат с крак, което ни доведе до нови предсрочни избори. А щом не можеш да си структурираш исканията и взаимоотношенията, тогава не влизай в тях!
Ако успеят да направят широка коалиция с правилно разпределение на силите, а и на ресорите в нея, ще е добре. Но според мен следващият коалиционен кабинет ще е с кратък живот, съпътстван от много скандали и повтарящ кабинета на Кирил Петков с ИТН и БСП и последното правителство на Николай Денков.
