Но ако се засили този поток, готови ли сме да го посрещнем?
По време на пандемията през 2020 г. голям брой български емигранти се върнаха в страната, а почти никой не емигрира през тази година. Изглеждаше, че това е изключение – още повече, че през следващата 2021 г. емиграцията отново се вдигна. Обаче, се оказва, че връщането на емигрантите не е било изключение. Според новите данни на Националния статистически институт вече за втора поредна година емигриралите от страната са по-малко отколкото върналите се. Дали сме свидетели на начало на тенденция на завръщане на българските емигранти обратно в страната?
Някой веднага ще каже, че става въпрос за
еднократен ефект – войната в Украйна
И наистина има и такъв аспект. Според данните на статистиката имаме значителен брой мигранти от Турция, Украйна и Русия – с дял съответно 25%, 17,5% и 9,7%. Турция традиционно присъства в тези класации, но високият дял на украинци и руснаци е очевидно свързан с войната. Повечето от тях едва ли ще останат в страната в дългосрочен план.
Обаче интересното е, че тенденцията за обръщане на нетната миграция се запазва дори ако се вземат данни само за българските граждани. През 2023 г. страната са напуснали близо 12 хиляди български граждани, но от чужбина са се върнали над 17 хиляди български граждани, т.е. нетно около 5 хиляди български граждани са се върнали в страната. За последните четири години числото е 30 хиляди. С две думи, за четири години върналите се в страната са с 30 хиляди повече, отколкото напусналите.
Трябва да отчетем, че все още става въпрос за минимален брой на фона на над един милион напуснали страната през последните десетилетия. И това не е учудващо – все пак България макар и да намалява различията все още остава най-бедната страна в ЕС. Но както писах и миналата седмица, имаме съвсем реални възможности в следващите години не просто да продължим да настигаме, а и да започнем да изпреварваме други европейски страни, започвайки с Гърция.
Затова и в предизборната кампания, и по време на управление не бива да се губи фокус от дългосрочната цел България бързо да се модернизира и да постига висок растеж, за да стане привлекателно място за живот. Тогава ще станем свидетели и на далеч по-бързи темпове на завръщане на българи от чужбина. Но дали сме готови за тях? От
недостатъчните места в детските градини и ясли,
през дефицит на лични лекари и педиатри – имаме много какво да подобрим в средата.
Като брой населението продължава да расте само в София и други големи области – Варна, Бургас и Пловдив плюс Кърджали. Големите градове продължават да привличат население, както от страната, така и от чужбина. София остава най-големият град в България с население, което е
по-голямо от следващите пет големи града, взети заедно
Неслучайно и проблемите с публичните услуги са най-сериозни в големите градове и най-вече в София.
В данните на статистиката има и други интересни данни. Първото нещо, което веднага се набива на очи е, че за първи път от десетилетия не се отчита голям спад на населението. Свикнали сме всяка година да има солиден спад на населението от поне 40-50 хиляди души – но нищо подобно не се наблюдава през 2023 г. Спадът на населението последната година е практически незабележим, едва 0,03%, което е 20 пъти по-малко от нормалното за последните десетилетия. Такова нещо не се е случвало поне от 40 години насам.
Няколко причини обясняват минималния спад на населението. От една страна, приключи скокът на смъртността по време на пандемията – от близо 149 хиляди починали през 2021 г. се връщаме на 101 хиляди през 2023 г.
Положителният принос на нетната миграция също допринася за ограничаване спада на населението. Отчита се и минимално увеличение на броя на родените деца, те са 57 197 или увеличение с 1,1% спрямо предходната година.
По-важно е, че имаме продължаваща дългосрочна тенденция на увеличение на средния брой на деца, които се раждат от една жена.
Преди повече от две десетилетия бяхме на абсолютното дъно по този показател със средно 1,2 деца на жена – толкова ниска стойност означава демографски срив и висок спад на населението (което и наблюдавахме толкова години).
За стабилизиране на населението е необходимо този коефициент да е около 2 (т.е. средно всеки двама възрастни да имат по две деца). През 2023 г. постигнахме 1,79 – все още сме далеч от заветната стойност 2, но сериозно и устойчиво сме се отблъснали от демографското дъно от преди две десетилетия.
Нещо повече, вече изпреварваме и Унгария по този показател. Въпреки политиките на Виктор Орбан за повишаване на раждаемостта в страната, коефициентът на Унгария за 2023 г. е едва 1,51 – доста под българските 1,79 за същата година. Въпреки всички кампании и политики на Орбан, унгарските жени раждат по-малко деца от българските. Парадоксално е на фона на постоянните хвалби за "успехите" на Унгария в демографската политика.
В България без много да се хвалим постигаме по-добри неща. Може би това е правилният модел - по-малко приказки, повече реални резултати.
