В следващото Народно събрание може пак да има нужда от конституционно мнозинство за нова промяна на основния закон, каза още старши анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията
Още акценти от интервюто:
- През последните години България има проблем с консенсуса около борбата с корупцията
- Държавата е огромен длъжник по отношение на политическата корупция
- Като замисъл и като дух промените в основния закон са в правилната посока, но изпълнението им се оказа недостатъчно обмислено
- Г-н Марков, според данните от последното изследване на Центъра за изследване на демокрацията 35% от българите заявяват, че са искали или давали подкуп, а други 30% - че са участвали в корупционни сделки. Може ли да говорим тогава за нормализирана корупция в България?
- За съжаление, точно това имаме като данни - корупцията като практика започва да се възприема като един от най-често срещаните методи за разрешаване на някакъв проблем. И то по-скоро като разумно средство вместо като изключение. Това показва и липсата на страх от санкция - щом такъв процент от хората се съгласяват с такива практики, означава, че има обстановка на безнаказаност. Хората не се притесняват да участват в корупционни практики за разрешаването на определен проблем.
- Това вътрешен проблем за България ли е, или влияят и външни фактори?
- Това е вътрешен проблем за страната, но той има своите измерения и в Европа, и в света. Далеч сме от мисълта да твърдим, че България е единствената страна, в която има високи равнища на корупция. Проблемът е, че България е сред страните, в които се регистрират най-високите нива на корупция в целия Европейски съюз, което показват и данните на Евробарометър. Но не бива да ни успокоява фактът, че корупция има и другаде. Ние не можем да си мислим, че може да има нулева корупция. Въпреки това обаче размерът, който регистрират нашите изследвания, е изключително тревожен, тъй като ни поставя на челните места в ЕС.
- Прави ми впечатление, че нивата са сравними с тези от 1999 г. Но тогава България е била в геополитически вакуум. Защо сега, след 17 г. членство в ЕС, тези нива достигат нов връх?
- Това е точно така. Ние правим тези изследвания от 1999 г. насам и сега България достига нов връх. През този период от повече от 20-25 г. България регистрира изключително ниски нива на корупция в отделни периоди от време. За съжаление, това най-често се обяснява с натиск от външни фактори, каквото беше членството в ЕС. Тогава България трябваше да отговори на редица условия и беше под изключително строг мониторинг. Така че самото приемане в ЕС в годините преди 2007 г. беше много силен фактор за държавата да се стреми към намаляване на нивата на корупция. Този фактор остана значим и в първите години след членството. Знаете, че България беше приета под условие, защото продължи да функционира механизъм за сътрудничество и проверка с регулярни доклади. А в първите години от неговото прилагане България все още беше под натиск да регистрира положителни резултати в борбата с корупцията. С течение на времето този механизъм намали своя ефект и това веднага се отрази на данните, които регистрираме. Нивата започнаха да се качват. Последния връх бих го обяснил с политическата нестабилност от няколко години насам. Не само геополитическият, но и вътрешнополитическият вакуум е изключителен фактор, благоприятстващ повишаването на равнището на корупция.
- Казвате, че България е регистрирала ниски нива на корупция в отделни периоди. Те винаги ли съвпадат с политическа стабилност?
- Те до голяма степен съвпадат с по-широк политически консенсус за реформи. Дори да не е привидно налице политическа стабилност, имаме налице консенсус между политически играчи, които имат иначе сравнително противоположни идеологии, противопоставени една на друга. Тогава имахме по-консолидирани усилия. За членството ни в ЕС нямаше това противоборство, каквото виждаме в момента по отношение на еврото, на НАТО и Украйна.
- Но политическата стабилност не значи ли концентрация на власт, която от своя страна спомага за повишаване на нивата на корупция?
- През последните години дори в периоди на политическа стабилност България има проблем с консенсуса около важни приоритети. Борбата с корупцията е един от тях. Да, безспорно политическата стабилност в някои случаи играе ролята на точка на една инерция, в която антикорупционните усилия намаляват. В същото време обаче самата система на държавния апарат се консолидира и става по-предвидима, включително за корупция. Но не можем да твърдим, че политическата стабилност е фактор за повишаване на нивата на корупция. Напротив, в периоди на политическа нестабилност, когато няма последователност в управлението, рисковете от нарастване на корупцията са много по-високи.
- В същото време антикорупцията се е превърнала във водещ политически лозунг. Постоянното ѝ повтаряне всъщност не я ли обезсмисля? И виждаме ли резултати от нея?
- Притеснителното е, че не виждаме резултати. Освен в политически лозунг антикорупцията се превръща в нещо по-тревожно - във фасада за някакви реформи. Нашето изследване с 25-годишна продължителност обхваща периоди, в които бяха направени много съществени законодателни и институционални антикорупционни реформи. Но числата показват, че те не дават своя ефект. Бяха създадени специализирани съдилища, впоследствие закрити. Антикорупционната комисия претърпя и продължава да претърпява редица метаморфози. А други институции, които имат пряка връзка с антикорупцията, бяха създадени, закрити, преструктурирани и т. н. Всичко това е по-скоро един лозунг и имитиране на антикорупционни реформи за пред нашите партньори, но без резултат, тъй като приложението на тези правила и ефективността на новите институции ги няма.
- Борбата с корупцията всъщност откъде трябва да тръгне - от горе надолу или от долу нагоре? Защото сякаш се направи опит да се реши проблемът от горе надолу, но има ли той ефект?
- За съжаление, няма ефект. Може дълго да говорим дали борбата с корупцията трябва да тръгне от горе надолу или от долу нагоре. Факт е, че у нас това, което трябва да тръгне от горе надолу, вече е свършено. Както и международните ни партньори, така и нашите изследвания показват, че откъм законодателство и институционална рамка всичко необходимо за противодействие на корупцията е налице. Въпросът е, че то не работи. От една страна, няма политическа воля. От друга - проблемът е и във всяка една комбинация от фактори, свързана с нисък капацитет и с липса на взаимен контрол между институциите. Всичко това създава един вакуум, в който на фасадата ни пише: “Имаме всичко готово, имаме законите, имаме институциите”, но зад нея цари хаосът, в който корупцията вирее.
- Като говорим за реформи изобщо, какво смятате за последните промени в основния закон? Защо проблемите тръгнаха още с така трудния избор на служебен премиер, а после с промените в състава на служебния кабинет?
- Отново ще се върна на проблема с политическата нестабилност. Като замисъл и като дух конституционните промени са в правилната посока. Но изпълнението им се оказа недостатъчно обмислено. Според мен това се дължи на притеснението у основните играчи, застанали зад това конституционно мнозинство. Притеснението, че политическата стабилност е крехка и че те всъщност не разполагат с достатъчно време, за да обмислят и приемат конституционни промени. Имаме добра идея, недотам добро изпълнение и отново възцарила се политическа нестабилност. А тя ще възпрепятства приемането на поредицата закони, които всъщност трябва да направят тези промени работещи. В момента част от проблема се дължи на това, че Народното събрание не можа да си свърши работата докрай, защото прие конституционните промени, но не са налице законите, които да ги направят работещи. И този дисонанс между нови конституционни правила и стара законодателна рамка доведе до този вакуум.
- Откъде идва проблемът? Дали защото рокадата на състава на служебния кабинет трябва да мине през подписа на президента, на когото уж му бяха отнети правомощията, за да няма вмешателство в служебния кабинет?
- Няколко представители на политическите сили, стоящи зад конституционните промени, правилно отбелязаха, че те са били замислени да действат след известно време, а не толкова бързо да се наложи да се прилагат. От една страна, замисълът бе да бъдат приети съответните закони, а от друга - да бъдат предприети съответните кадрови и институционални промени, които изискваше тази конституция. Включително начинът на избор на ръководителите на тези институции, на които конституцията им дава възможност да станат служебни министър-председатели. Една от идеите бе да бъдат най-деполитизираните фигури. Но конституцията започна да се прилага, преди ние да успеем да деполитизираме тези фигури. Затова в списъка с кандидати за служебни премиери имаше много малко такива, които не са ярко политически оцветени. Според мен нищо не можем да очакваме до изборите. Предстои да видим в новото Народно събрание дали ще имаме налице онова необходимо мнозинство, което да докара реформите докрай. В противен случай оставаме в този вакуум и чакаме Конституционният съд да даде тълкувание на някои от така противоречивите промени. Ако не се предприемат необходимите стъпки, опасявам се, че вървим по пътя на пробата и грешката.
- В какъв смисъл?
- Ще вървим по пътя на прецедент на прилагане. Пробваме правило, което не е за този случай, а е за друг. И чакаме да видим дали то ще сработи и дали Конституционният съд ще каже, че е добре. И ако тези неща сработят, приемаме, че това е решението до следващия път. Това не е устойчиво и създава изключително голям риск от конституционен, законодателен, институционален вакуум и хаос.
- Пред какво сме изправени, ако Конституционният съд обяви промените за противоконституционни - било то отделни текстове, или пък реши, че самата процедура е била от компетенциите на Велико народно събрание?
- Ако Конституционният съд определи конкретен закон или конкретна разпоредба за противоконституционна, тя спира да се прилага и Народното събрание взима мерки скоропостижно да коригира това нещо. Опасявам се, че при конституцията това няма как да стане. Не може да спрат да се прилагат вече отменените правила само защото са противоконституционни. Така че отново ще бъдем изправени пред един неприятен конституционен вакуум и ще очакваме Народно събрание с адекватно конституционно мнозинство за нова промяна.
- Да ви върна отново на данните от Центъра за изследване на демокрацията. На кой вид корупция се отдава по-голяма тежест или заема по-голям връх - на административната корупция или на другия фактор - за завладяната държава?
- Ако въобще се отдава значение на която и да било форма на корупцията, това е административната корупция. Случаите от последните години показват, че по линия на завладяната държава резултатите всъщност са нулеви. Изберете си който и да е случай от последните години, като започнем от най-скорошния с Нотариуса, преминем през други много сходни случаи в съдебната и изпълнителната власт. Виждаме, че резултати там няма. Така че смело мога да заявя, че държавата е огромен длъжник по отношение на политическата корупция.
CV
Магистър по право със специализация „Правораздаване” от Софийския университет „Св. Климент Охридски”
От 2006 г. до 2011 г. координира работата на Центъра на изследване на демокрацията като национален координатор за България на Мрежата срещу расизма и ксенофобията на Агенцията на ЕС за основните права
От 2011 г. отговаря за дейността на Центъра в рамките на международната мрежа „Права, равенство и многообразие”
Изследователските му интереси са в сферата на наказателното право, правата на човека, съдебна реформа, компютърни престъпления, правна уредба на информационните технологии
