Затова му казвам: Беше много яко
- На 57 г. съм и спрях битката с държавата, защото се разочаровах не от политиците, а от хората, които сякаш не искат да подобрят живота си, казва известният продуцент
- Никой никого не наказва, никой не плаща сметката и в един момент се получава най-логичното нещо – разпад на обществото
- Демокрацията, свободата, добрият начин на живот имат цена и тя трябва да се плати
- Може в един момент да спрем "Капките", защото нови звезди няма и просто няма кого да поканим
Когато говори, той заразява с ентусиазма и честната си гражданска позиция не само екипа си, но и всички, които го гледат и четат. Магърдич Халваджиян е един от най-известните и талантливи тв продуценти, чиито предавания категорично са сред най-гледаните в ефира - "Като две капки вода", "Х Фактор", "Маскираният певец", "С Рачков всичко е възможно" и още десетки други през годините.
По-важното е, че той умее и да помага. Доказа го отново с 12-ия сезон на "Капките" по Нова тв, който започна с благотворително издание съвместно с "Уницеф". В него за 3 часа беше събрана внушителната сума от 285 хил. лв. за каузата "ЗаКрила на всяко дете" за превенция на децата от насилие във всичките му форми. Затова "24 часа" го отличи в 21-ото издание на "Достойните българи".
- Г-н Халваджиян, винаги сте били критично настроен, когато държавата или обществото не си вършат работата, но след благотворителния сезон на “Като две капки вода” сякаш показвате, че сте готов да вземете нещата в свои ръце, когато става дума за конкретна промяна. Така ли е?
- И аз не съм много активен. Като има някоя инициатива, гледам да я подкрепя. Сам не поемам кой знае какви инициативи, защото нямам време. Човек се отдава на подобни каузи и се занимава, когато няма работа. Надвил си е на масрафа и не му се работи толкова много, затова може да си позволи да отдели времето си за други неща. Аз все още не мога да го правя.
А с държавата спрях да се занимавам преди 7 години, когато станах на 50. Още тогава реших, че няма да коментирам политиката и политиците. Приключвам с това, защото разбрах, че проблемът не е в политиците, които, както виждаме, си правят каквото искат, а в хората, на които явно това им харесва. Аз не съм видял 100 000 души да излязат на площада и да ги пометат. Това се казва гражданско общество. Него го няма и кел файда аз да пиша някакви неща и да се боря. “Господарите на ефира” 16 години се бориха с политиците, но на хората явно си им харесва. Те си мрънкат във фейсбук, но когато трябва наистина да се направи нещо, всеки си седи вкъщи и никой не го интересува.
След като е така, насила хубост не става, са казали хората. Така че политиците ще продължават да си правят каквото искат, ще продължава да има циркове и да крадат. И всичко това се случва благодарение на тия, дето дават баницата, т.е. народа.
- Да, но пък се хванахте и с шоуто за три часа събрахте сериозна сума в помощ на децата, вместо да чакате на държавата. Защо го направихте?
- Правя го, защото е част от работата ми. Помниш много добре, ние правихме два сезона благотворителното предаване “Великолепната шесторка”, миналата година имахме три поредни вечери в “Капките” с “Уницеф”, тази година беше една вечер. Всички гледат “Капките” и знам, че там ще има ефект, като го направим с “Уницеф” и Нова тв. Правил съм и “Българската Коледа” 4 години. Където може нещо да се случи и е свързано с телевизия, го правим, за да се помага.
Обидно е, че хората непрекъснато събират пари, пускат есемеси, за да помагат за кувьози, за деца, за затваряне на домове, каузи всякакви, докато държавата не може да намери никакви пари да купи вертолети за спасяване на човешки живот, нито за детски линейки или детски болници. Безотговорна работа! Затова се чувствам омерзен, когато всичките тези неща, толкова важни за всяко едно правителство, за Народното събрание, не се решават приоритетно, а трябва, защото са свързани със здравето и живота на нацията, която намалява всеки изминат ден. Онези хора излизат и се държат важно по телевизията, дават интервюта. Уж са най-големите фактори в държавата, а не правят нищо за държавата. Слушам денонощно за крадци, за митници, кой какво откраднал, за някаква борба за надмощие, за някакво его от едната, от другата, от третата страна, а всъщност няма елементарни неща, които една държава, която смята себе си за демократична и част от Европейския съюз, трябва отдавна да ги има. И не да ги обсъждаме ние с тебе. Те трябва да са факт.
В това отношение сме като страна от Третия свят. Това е истината.
- Защо така се случва? Защо не можем да подобрим живота си, къде грешим?
- Както в политиката, така и в медиите през последните години влязоха случайни хора. Нито в медиите има достатъчно професионалисти, тоест критичната маса от хора, които работят в тях, са аматьори. Критичната маса от хора, които са в парламента, също са аматьори. Спомни си какви парламенти е имала тази държава, какви хора в тях, които излизат, говорят и ти сядаш и ги слушаш - умни, мъдри хора.
В момента в Народното събрание аз слушам само отвратителен уличен език, жаргон, псувни, разправии - това обижда интелекта ми, достойнството ми. И никой не се възмущава, никой не излиза на улицата и да се приключи тази работа.
Следващият въпрос, който идва, е откъде да вземем други хора, те са си такива. Значи да закриваме държавата и да се приключва.
- Как може да бъде променено това, училище за политици примерно няма? Вие например едва ли бихте държали в екипа си хора, които не вършат работа.
- Нямаме осъдени политици, нямаме политици, вкарани в затвора. Затова пристигат всякакви, куцо и сакато, които идват да правят някаква далавера. Дреме им на тях за детски линейки, въобще не ги интересуват такива неща. Оттам нататък тръгва всичко. Като нямаш хора с морал, като нямаш контрол върху тях, всичко приключва. Мачът е свирен.
- Песимистично звучите.
- Песимист съм голям в това отношение. Не виждам как ще се оправят нещата, те са брутално изпуснати. Виждам едни и същи хора от 30 години, които само си сменят постовете, а резултатът от цялата им дейност е нулев. Говоря основно за социалната дейност, но и за другите. Виждаш, че цялата система на здравеопазването е сбъркана, в съдебната система какво става. Където пипнеш, е страшна трагедия.
Затова
по-добре Магърдич Халваджиян да си гледа предаванията, да си гледа внуците,
в моя екип хората да са добре, доколкото може, и това е.
Нито може акъл да даваш, те всички в тази държава акъл дават. Трябва да се хване някой и да го направи.
- Станахте част от достойните българи на “24 часа” - в тази наша кампания се вижда, че хората не са забравили да правят добро. Какво означава да правиш добро?
- Не съм казал, че добрите хора са изчезнали. Проблемът е, че са критично малко. Тези, които смятат, че освен собственото им добруване съществуват и други хора и че ако държавата е добре, ако всички са добре, тогава и аз ще съм добре.
Но тези, които се опитват да променят нещата към по-добро, са малко и вие ги отличавате.
От друга страна, когато институциите и държавата не застават зад тези хора да им помагат, а напротив, не ги чува и им пречи, това вече става трагично. Защото дори малкото хора, които искат нещо да променят и то да стане, не получават подкрепа - нито от обществото, нито от държавата. Това звучи не песимистично, а апокалиптично. Това виждам аз, макар да съм роден оптимист. И за съжаление, не виждам начин как би могло да се промени.
Тази борба за промяна изглежда безнадеждна. Защото тя е борба на цялото общество и на политиците. Не виждам обществото да я иска, нито виждам на политиците да им дреме.
- Кампанията на “24 часа” вече 21 години показва, че доброто може да спаси човешки живот. А може ли да спаси държавата, света?
- Утопично е, като гледам накъде отиват нещата. Светът с бързи крачки се променя главоломно в негативна посока. При нас това се усеща много силно, виждаме го всички - и в новините, навсякъде около нас. Не знам как да призовавам хората да стават по-добри и да се опитват да помагат. Защо да го правя? Това е глас в пустиня. Толкова сме станали студенокръвни, толкова да не ни пука за нищо, за никого, гледаме само себе си. Гледаме и да се избием. Ние сме една шепа хора - 6 милиона, но ще се изпотрепем с колите, ще блъскаме. Вчера гледах някакъв таксиметърджия блъска една майка и едно дете и бяга. За какъв морал и за какви хора говорим? Ние сме се превърнали в някакви чудовища.
И прекрасен пример имаме в лицето на политиците. Никой никого не наказва, никой не плаща сметката за това и в един момент се получава най-логичното нещо - разпад на обществото.
- Много хора избраха да избягат от страната в търсене на по-добър живот, по-висок стандарт, по-добър морал. Вие обаче въпреки възможностите си останахте тук, както и цялото ви семейство - и сина ви, и внуците. Защо направихте този избор?
- Този въпрос съм си го задавал много пъти сам на себе си. Един ден пътувахме с колата с моя приятел и шофьор Дани, а аз обичам да гледам Григор като играе, български отбори, ако са някъде в Европа - без значение дали е “Левски”, ЦСКА, “Лудогорец”, Стоичков, Стефка Костадинова. Щом е български отбор, аз гледам - волейбол, баскетбол. Правя го на телефона, докато пътуваме. И Дани ми казва: “Ти наистина си патриот. Не като тия, които си слагат българското знаме във фейсбук”.
И си давам сметка, че колкото и да не си го признавам - защото често казвам, че съм от типа хора космополити, мога да живея навсякъде, стига да мога да си върша работата, -
има нещо в мен, което ме държи тук и ме кара да се чувствам добре,
което дълги години ме тикаше и да се боря, за да става тук по-добре. Просто на 57 спрях тази битка, защото се разочаровах не от политиците, а от хората, които сякаш не искат да си подобрят живота. Или искат някой друг да им свърши работата. Но демокрацията, свободата, добрият начин на живот имат цена и тя трябва да се плати. Ние не искаме да я водим тази борба и потъваме с всеки изминат ден.
Тук има страшно много възможности, ако го погледнем от бизнес страната. И всякакви хора, които се прибират в момента от чужбина, опитали са, натрупали са опит там и се връщат. Те са много полезни за държавата, защото идват с друг поглед. Те са т.нар. зелени глави, така ги виждам.
- Какво означава това?
- Това е термин в киното, който се използва най-вече при сценаристите. Сядат например трима и една година пишат сценарий за филм. Накрая идва един също добър сценарист, който е зелена глава - така се казва, защото не е обременен от техните писания една година. Той поглежда сценария абсолютно хладнокръвно, прочита го и им казва всички грешки, защото е безпристрастен.
Така и българите, особено тези, които много рано са заминали и са били прекалено млади, за да не са попили от всички грешки, там са се научили как се правят нещата по правилния начин, видели са механизмите, поработили са в чужбина. Сега се врщат и могат да бъдат много полезни.
Те се сблъскват обаче с една стена от хора, от политики и от институции, които са така увъртяни в грешните неща, че тази стена трудно се пробива. Затова колкото повече такива зелени глави се върнат, толкова повече ще започне да се случва тази критична маса от хора, които са непримирими към това, което става тук, имат добри идеи и знаят как трябва да се случват нещата.
Много се кефя на Иван и Андрей (тв продуцентите - б.а.), защото с Bulgaria wants you правят точно това - обикалят Германия, Англия, българските общности навсякъде, говорят им за възможностите у нас. Да, много е трудно тук, но пък има ужасно много възможности, ако работиш по правилния начин. Да, ще се сблъскаш с безумия в законите и институциите, които не си мърдат пръста. Вместо да помагат, те пречат. И куп такива неща. Но в крайна сметка това е начинът нещо да започне да се променя.
Не знам дали знаеш, но едно време да направиш фирма беше много трудно. После изведнъж осъзнаха, че трябва да направят така нещата, че да стане лесно. Сега наскоро се наложи мои близки да правят фирма - 1 милиард документи. Имам чувството, че държавата не иска да си направиш фирма. Отново е станало толкова бюрократично и толкова зле. Сякаш по някакви места, където трябва да се взимат определени важни решения, стоят малоумни хора, плоскоземци, които нямат никаква представа как се върти земното кълбо. За тях светът е нещо много различно от това, което е за мен.
- Така мрачно звучите, а правите едно от най-жизнерадостните предавания по телевизията - “Като две капки вода”, което е и най-гледаното шоу вече 12 сезона. Кауза ли е за вас да показвате талантливите хора?
- Естествено, че е кауза. Тя е била кауза в годините, защото в 90% от случаите медиите ни показват лошите примери. Както знаеш, лошата новина продава. И на хубавите неща, които се случват в държавата, се обръща много малко внимание. Представи си сега, че обърнем този тренд, т.е.
новините започват само с хубави неща
И 90% от нещата, които ти казват, се случват в държавата, но те са положителни. Отделяме само 10% от ефирното време, за да кажем лошите неща, защото и тях ги има. Това е заразно. Тогава хората няма да си мислят, че живеят в обречена държава, почват да виждат светлина в тунела. Само че това трябва да бъде държавна политика, политика на големите медии, но никой не мисли в тази посока.
А за нас е било кауза. Наред със “Златния скункс”, който връчвахме години наред в “Господари на ефира”, давахме и “Бяла лястовица” за добрите неща.
Преди много години, Дянков още беше министър на финансите, имаше една акция, в която бяха минали с вертолет и бяха снимали големи къщи около София с басейни, за да кажат: “Ето, това са богати хора, които са бандити, защото виж какви големи къщи имат”. Гледам този репортаж вкъщи по телевизията и изведнъж, както вертолетът минава, виждам моята къща с басейна ми. В това време гласът разказва за бандити и контрабандисти.
По някаква случайност една седмица по-късно имах среща с Дянков, защото тогава работехме по един от законите за киноиндустрията в България, свързан с чуждите кинопродуценти, които снимат тук. По този повод имах среща с Дянков и му казах: “Г-н Дянков, разбирам какво правите, обаче това е грешно. Не може да показвате моята къща и да кажете “къщи на контрабандисти”. В случая не става дума за мен. Но като правите този репортаж, е редно в него да кажете: “Ето ги къщите на контрабандистите. А сега ще ви покажем и къщите на едни хора, които честно работят в тази държава. И те имат хубави къщи, и те могат да си позволят басейни”.
Трябва да го има и добрия пример, защото, когато кажеш на българина, че само престъпниците имат хубави къщи, а вие живеете зачукани в апартаментчета по 40 квадрата, българинът в какво да вярва? Покажи им хубавия пример, че има компании и фирми, които работят почтено в държавата, изкарват си парите и те също живеят добре. Ама не защото са крали, а защото са работили по правилния начин. Това ще даде стимул и вяра на онези хора, които се мъчат по почтения и достоен начин да правят сериозни компании и да изкарват пари.
- Вярвате ли, че може да видим подобни неща по телевизията?
- Никой не мисли за тези неща. Трябва малко да си визионер, да стоиш над нещата, да имаш онази визия, за да видиш как би изглеждала България след 20 или 50 години, и да построиш политиките сега така, както искаш държавата ти да изглежда. Както казва един от героите в Star Wars (“Междузвездни войни” - б.а.): Ние се борим за неща, които няма да доживеем да видим. Това е силата на политика или общественика, когато той се бори за нещо, което му е ясно, че няма да се промени днес или утре. Той дори ще е мъртъв, когато хубавото нещо стане. Но ще го видят децата му или внуците му и затова трябва да се върви в тази посока. Няма такива политици в България. Няма далновидни хора, няма визионери. Има хора, които мислят единствено за днес и в повечето случаи не мислят много за тази държава.
- Докъде ще стигнат “Капките”, какво още може да се случи в тях в следващите сезони?
- Наистина не знам. Всяка година си казваме, че трябва да разнообразим нещо. Ти имаш рамки, защото това е формат, който не може да променяш. То е такова удоволствие и за нас, за екипа, за участниците, за всички. Но има друг голям проблем - хората идват с удоволствие да участват в “Капките”, но известните, които още не са били в предаването, свършват. И аз чакам да се появи на хоризонта някоя страхотна звезда, за да я поканим следващата година, но нови ярки звезди няма.
Може в един момент да спрем просто защото вече сме извъртели всички и няма кого да поканим в предаването. Има много талантливи хора, които обаче не са известни. Ние следим такива хора. Така беше със Зомбори. Следим го от 4 години, за да влезе в “Капките”, защото му знаем качествата. Само че той не бе известен, а това е едно от условията на лицензодателя - в това предаване участват звезди, известни на масовата аудитория. В момента, в който Зомбори понатрупа опит и слава от сериала “Вина”, веднага го поканихме.
- Рачков не спира да се шегува с вас в шоуто. Това сценарий ли е, или след ефира вие сте му сърдит?
- Ако не можеш да понасяш този тип шеги, значи си дълбоко комплексиран човек. Забелязал съм, че само комплексираните хора не позволяват с тях да се шегуват, да бъдат критикувани. Рачков се бъзика с мен през цялото време и 98% от нещата, които говори, нямат нищо общо с истината. Но виждам, че това безкрайно много забавлява публиката. Затова, като свърши шоуто, му казвам: “Евала. Беше много яко”.
