Синът на великия комик лично представя концерт-спектакъла CHAPLIN Pianissimo в София, Пловдив и Варна през юни
Той е петото дете на Чарли Чаплин и съпругата му Уна О'Нийл. Ражда се през 1953 г., когато от този свят си отива именитият му дядо – американският драматург и писател Юджийн О'Нийл, носител на Нобелова награда за литература и четири награди “Пулицър”. Съвсем естествено новороденото момченце е кръстено на прочутия си дядо.
Животът на Юджийн в артистичното семейство Чаплин го оформя като личност с много интереси. Той се пробва като актьор, работи в театър, а след това навлиза в музикалния бизнес, като участва в записите на Дейвид Боуи, “Ролинг Стоунс” и “Куин” в прочутото студио в Монтрьо.
Преди години създава документален филм за баща си и музикален спектакъл CHAPLIN Pianissimo, с който пристига у нас – на 10 юни в зала “България” в София, на 12 юни в Античния театър в Пловдив и на 15 юни във Фестивалния комплекс във Варна в рамките на Международния театрален фестивал “Варненско лято”.
Срещнах се с него в къщата, където е живяло семейство Чаплин край Веве, Швейцария. Днес тя е част от музея “Светът на Чаплин”.
-Какво означава да бъдеш добър актьор днес?
- Предполагам, да бъдеш син или дъщеря на Чарли Чаплин. Шегувам се. Днес е по-различно от времето, когато моят баща е започвал кариерата си. Други времена, други нрави. Общото е талантът. И характерът. Не знам кое е по-важно, за да оцелееш в бизнеса днес. Със сигурност да си личност, индивидуалност, да се отличаваш от другите.
- Как помните баща си?
- Той беше прекрасен човек. Много човечен и дисциплиниран. Беше викториански човек. Роден е през 1889 година. Доста отдавна. Скромен, тих. Като го гледах у дома, не можех да повярвам, че е заснел всичките тези филми. Все пак беше човек на възраст вече, но имаше до последно онези дяволити, искрящи очи и невероятно чувство за хумор.
Много сериозен човек, който обичаше да работи много.
Хората мислят, че беше шут, но според мен
всеки шут е сериозен
Интересуваше се от нас, искаше да се справяме добре, искаше възможно най-доброто образование за нас. Много се ядосваше, ако видеше, че не се стараем достатъчно в училище. Казваше: “Нямате представа какъв късмет имате, че ходите на училище”. Разбира се, сега осъзнавам какво е имал предвид, но тогава…
- Кога осъзнахте, че баща ви не е обикновен човек, не е просто “татко”, а е специален, обожаван от милиони хора по света?
- Предполагам сега, години след като го няма, а неговото изкуство, името му продължават да вълнуват публиката. Невероятно е, че седя тук и говоря с вас за него толкова години след смъртта му. Историята ни показва, че е бил специален човек. Като дете за мен винаги е бил просто баща ми. Разбира се, усещаше се разлика с вниманието, което околните обръщаха на баща ми. Осъзнаваш, че е специален, но за мен си остава баща ми, нормално е.
- Играли ли сте с баща си?
- Помня, играехме футбол тук, на тревата зад къщата. Много силно изритвахме топката и тичахме подире ѝ да му я върнем. Много играехме. По Великден той криеше великденски яйца под дърветата наоколо. После ни окуражаваше да ходим да ги търсим. Много неща сме правили заедно, играехме карти, какво ли не.
- Как разбрахте, че Чарли Чаплин е изключителен?
- Той беше моят герой. Винаги е бил моят герой и ще остане завинаги моят герой. Баща ми Чарли Чаплин беше различен човек. Беше възрастен, с побеляла коса. В селото, в което живеем, има много млади майки с децата си, които казват: “О, вижте, това е синът на Чарли Чаплин”. Поглеждат и виждат мен. Особено чувство на гордост.
- Как баща ви се чувстваше в тази красива къща в Швейцария?
- Той живя тук през последните 25 години от живота си с нас, осемте си деца, и майка ни Уна. Описа това място като своите “щастливи години”, защото тук наистина се чувстваше като у дома си, в безопасност, чувстваше се добре като цяло. Имаше любов, имаше и приятели. Направи и няколко от последните си филми тук, както и музиката си. Той просто беше щастлив и в мир в тази държава. И мисля, че семейството ни се чувстваше по същия начин, защото първо бяхме в Англия, след това в Калифорния и след това се преместихме в Европа.
Баща ми се чувстваше така, сякаш е бил тук цяла вечност. Което си е вярно донякъде, 25 години не са много време. Но ние, децата, някои от които все още живеем тук из района, се привързахме към тази част на Швейцария и понякога идваме на посещение в музея. Чувстваме се все още свързани с тази къща.
- Какво е усещането да се завърнеш в бащината къща?
- Много неща изпитвам. Не са само конкретни случки, а изобщо атмосфера, майка ми и баща ми. Като говоря за дома, не мога да говоря само за баща ми, майка ми също е много важна. Тя е тази, която организира живота у дома, и то по начин, по който баща ми да може да работи. Много неща, но предимно щастие.
Помня как баща ми свиреше на пиано, докато композираше. Много интересен процес! Той
не познаваше нотите, беше се научил сам да свири на акордеон, цигулка и пиано
Тогава нямаше видеокасети, така че прожектираше в хола. Филмите бяха без звук, той си избираше сцена и започваше да свири, докато се получи мелодия. Когато мелодията подхождаше на сцената, той викаше аранжор, който да свали нотите.
- Затова ли решихте да разкажете баща ви през неговата музика в концерт-спектакъл?
- Да. Мисля, че това е най-добрият начин да се запознаеш с Чарли Чаплин, да усетиш неговата чувствителност. Баща ми е създал забележителна филмова музика. Сега, когато обикаляме света с този спектакъл, усещам как хората вече го възприемат не само като актьор чрез филмите, но и чрез музиката, която е написал. Много вълнуващо преживяване. Радвам се, че и българската публика ще стане част от голямото семейство на Чаплин през юни с концерт-спектакъла CHAPLIN Pianissimo и ще може да чуе в оригинал музиката от филми като “Светлините на града”, “Треска за злато”, “Хлапето”. Нямам търпение да се срещна с публиката в София, Пловдив и Варна!
- Защо не се посветихте на актьорската професия като сестра ви Джералдин?
- Да бъда ли честен?
- Да, моля!
- Първо, не бях сигурен, че имам достатъчно талант, за да съм дълги години интересен на другите. Второ, аз съм авантюрист по дух. Обичам да сменям много неща, да експериментирам. Да си актьор, е голямо посвещение, често липса на друг живот. Трудно е да създаваш и поддържаш семейство, да пътуваш, когато поискаш и където поискаш.
Животът ми предложи много по-големи изкушения от актьорската професия
Хубаво е, че останах свързан с фамилията, с братята и сестрите си, с името Чаплин. През последните години, снимайки моя филм за баща ми и създавайки този вълнуващ спектакъл Chaplin Pianissimo, много по-цялостно съм свързан с артистичните си корени.
Знаете ли, публиката идва заради музиката на Чарли Чаплин, заради забележителните пианисти, които са световни имена, но накрая е приятно изненадана от моя разказ за баща ми.
- Защо?
- Може би защото не очакват да говоря така откровено за него, да разказвам истории, които са били само между нас. Идеята е чрез музиката да разкрием една по-малко известна страна от неговия талант. Разбира се, имаме снимки, кадри от филми, но музиката и моите думи за и към баща ми създават неповторимата атмосфера на Chaplin Pianissimo.
- Дъщеря ви Кийра Чаплин също е актриса.
- Да, направи няколко добри филма, но мисля, че прилича на мен. Много други неща я влекат. Тя е смело момиче. Непрекъснато нещо ново прави. Остана обаче любовта ѝ към киното, но не иска да е актриса на всяка цена.
Вижте, животът ни е твърде кратък, за да се посветиш само на едно нещо. Някога, когато е създавал кариерата си, моят баща е бил отдаден ма киното. Това е било всичко за него – мечта, препитание, начин да бъде забелязан, обичан… Да не забравяме в какво сложно семейство расте!
В по-късните си години баща ми успя да раздели семейството от живота в киното. Това бяха два различни свята, към които се отнасяше с любов, но и с внимание. Когато имаш толкова много деца и жена като майка ми, искаш по-дълго да си с тях. От друга страна, киното бе с него до края. Той имаше непрекъснато планове, идеи. Много от тях не успя да осъществи, но те го държаха жив до последния му дъх.
- Как се разбирате с останалите си сестри и братя?
- Оставаме свързани не само защото носим фамилията Чаплин, но защото наистина сме изградили отношения, които се поддържат през годините. Всеки има своя живот, проблеми, загубихме една от сестрите си. Но остава обичта и принадлежността към фамилия Чаплин.
- Съжалявате ли за пропуснати мигове с баща ви?
- Не е точно съжаление, а по-скоро липсата на достатъчно време да бъдем по-дълго заедно. Странно е, но
в моите спомени баща ми никога не е младият мъж с мустачки и бомбе от екрана, когото светът познава
Той е с побеляла коса. Странно е, че през екрана се запознах с актьора Чаплин. У дома той беше просто татко. Като бащите на другите деца. С една разлика – него всички го познаваха и поздравяваха. Иска ми се днес да сме били по-дълго заедно, да сме прекарвали дни в игри. Съзнавам, че е невъзможно, защото всички родители работят. Моят баща работеше много. До последно. Остава хубавото чувство, че сме имали само нашите мигове, нашите разговори. Откраднати мигове на споделено щастие, за което съм благодарен. Все по-рядко срещаме хора, които са пълни с енергия, без значение от възрастта и социалното им положение. Моят баща бе такъв – искрящ от енергия човек, готов да сподели своето щастие с другите. Мисля, че това чувство и тази енергия съм наследил от него.
- Най-големият урок от него?
- Да не се поддавам на глупостта и завистта. Той казваше, че винаги някой ще се намери да ти попречи в живота. Важно е да не се фокусираш върху препятствието, а да го преодолееш. Не да отмъщаваш, а да се центрираш върху собствената си вяра, че можеш. Тогава ще намериш начина и пътя, чрез който да постигнеш целта си. Другото е да не спираш да мечтаеш, да визуализираш мечтите си и да ги следваш.
