Добре е служебното правителство да направи бюджетна прогноза, а партиите да си направят сметката за предизборните обещания
При предаването на властта отиващият си финансов министър Асен Василев се похвали, че оставя фискален резерв от 9,9 млрд. лева, а няколко часа по-късно новият финансов министър Людмила Петкова обяви, че е заварила само 6,7 млрд. лева в резерва. Това ни върна в един добре познат дебат, който често се случва около избори – дали отиващото си правителство не е източило резерва.
Точно преди 3 г. през април 2021 г. финансовият министър от ГЕРБ Кирил Ананиев обясняваше пред “новите партии” в парламента, че пенсиите се плащат на 7-о число на месеца, а ДДС идва на 14-о число, така че винаги в рамките на месеца резервът варира. Това важи и в настоящата ситуация, тъй като пенсиите бяха платени току-що заедно с дълговете на “Топлофикация” (това после бе отменено), но тези дни ще дойдат приходите от ДДС, а след тях авансовите вноски за данък печалба и годишните данъчни декларации.
Обаче покрай обсъждането на резерва бяха напипани и по-важни въпроси за бюджета – и за приходната страна, и за разходите, както и за дефицита. Все още сме в началото на годината и е добре тези проблеми да се адресират навреме.
Спадащата инфлация е заплаха за данъчните
приходи
Наскоро Министерството на финансите драстично намали прогнозата за инфлацията през настоящата година – от 4,8% на 2,4%. Това е много хубаво по принцип, но влияе негативно на приходната страна на държавния бюджет. Последните 2 г. високата инфлация помпаше оборотите в икономиката и приходите в държавния бюджет, но това приключва през настоящата година, и то по-бързо от очакваното.
Например цената на тока на борсата се срина до нивата отпреди 3 г., т.е. целият ефект на енергийната криза изчезна. “Топлофикацията” в София също предложи по-ниски цени на парното за новия отоплителен сезон. Но това означава по-малки фактури за ток и парно, съответно по-малко приходи от ДДС за бюджета. Изход има – по-висока събираемост на приходите, включително и чрез структурни реформи.
Европейските пари не идват
България досега е получила само един транш от Европейския план за възстановяване, а остават само 2 г. за приключване на всички проекти. Накратко, няма време! За разлика от еврофондовете, при които също има много неусвоени средства, планът за възстановяване има кратки срокове и изменението им е почти невъзможно. Съвсем реален е рискът да загубим милиарди евро, ако администрацията не успее да се справи навреме.
Затова е нужно правителство и парламент да запретнат ръкави и да положат усилия за отпушване на траншовете от европейски средства и за ускоряване на изпълнението на проектите. Това е не просто начин да влязат повече пари в бюджета, но още по-важно е, че ще се стимулират инвестициите и реалната икономика.
Енергийната черна дупка
Сриването на цената на тока на борсата е чудесна новина за индустрията и реалната икономика, но създава проблеми за Фонда за енергийна сигурност.
Неговите приходи и разходи бяха прогнозирани при съвсем други цени на тока и въглеродните квоти и сега се отваря дупка между спадащите приходи и нереално високите разходи. Тази дупка се оценява на между 700 милиона и 1 милиард лева до средата на годината.
Фондът за енергийна сигурност от години е черна дупка, в която потъват милиарди. По време на енергийната криза точно този фонд раздаде 6 милиарда лева компенсации за цената на тока на бизнеса – абсурдът е, че най-много пари получиха тези фирми, които спечелиха от кризата.
Ако парите бяха насочени само към пострадалите от кризата, сега фондът щеше да е пълен и нямаше да създава проблеми.
По същия начин тези дни за пореден път държавата тръгна да покрива дългове на една друга черна дупка, “Топлофикация София” – цели 1,6 млрд. лева тръгнаха към “Булгаргаз” и БЕХ. Вместо енергетиката да внася в бюджета, както нормалните бизнеси, всъщност държавата да дава пари на сектора. Но това решение бе отменено.
Големият риск е дупката във Фонда за енергийна сигурност да се прехвърли на регулирания пазар, т.е. да се вдигнат цените на тока за домакинствата. Това е най-лесният, но най-вредният начин за решаване на проблема – особено сега, когато цената на тока на борсата се срина. Логично е, че домакинствата трябва също да усетят евтиния ток на борсата и не са отговорни да плащат за грешките в енергетиката.
Затова е добре енергийният регулатор да направи по-точни прогнози за финансите на Фонда за енергийна сигурност за следващия регулаторен период.
Ще има ли инвестиции най-после?
Години наред в бюджета се залагат рекордни инвестиции, но те никога не се реализират. Това всички го виждаме и с просто око, като погледнем докъде са достигнали инфраструктурните проекти. Всичко това вреди на икономическия потенциал на страната.
Тази година отново бюджетът планира рекордни нива на инвестиции, които отново са под риск – на фона на поредните избори и смени на правителства. Все пак все още сме в началото на годината и не всичко е загубено.
Накъде с дефицита?
МВФ препоръча дефицитът тази година да се намали с 1% от БВП и този процес да се продължи през следващите години. Сега през пролетта е и времето, в което би трябвало да се публикува средносрочната бюджетна прогноза за периода до 2027 г., за да може да се задвижи бюджетният процес за следващата година. Обаче в предишни години заради избори и служебни правителства това не се случваше, което доведе до ситуация, в която дълго време се работеше без бюджет.
Това не бива да се допуска отново – този път е добре служебното правителство да публикува средносрочната бюджетна прогноза и да задвижи бюджетния процес, за да не оставаме в безтегловност. Още повече че това ще помогне и на политическите партии да се ориентират какви са възможностите на бюджета в следващите години и да си направят сметката за предизборните си обещания. Не е лошо и да чуем преди изборите от политическите партии ясни заявки какво ще правят с бюджета, дефицита и дълга, за да могат и избирателите да се ориентират за какво гласуват.
