Лена Бориславова влезе в спорна зона, като прави тълкувания по начина, по който изглежда Живко Коцев
Най-големият престъпник да бе Живко Коцев, какъвто той не е, то му е изписано по лицето, не може висши прокурори да ходят да му искат оставката, каза в тв изява Лена Бориславова от ПП. Това бе преди седмица, когато партията още бранеше бившия главен секретар на МВР.
Битките около корупцията са едно, но юристката, специализирала в Харвард, може би неволно засегна една друга интересна тема - може ли по лицето на човек да съдиш за характера му, дали има престъпни наклонности, или е с чисти помисли.
През XVIII в. цяла една теория - френологията твърди, че формата на черепа е свързана с менталните способности. Тя е отречена по-късно като псевдонаука, при това свързана с расизма. Чезаре Ломброзо например в края на ХIX в. развива теория, че престъпните наклонности се наследяват – следователно
има “родени престъпници” и те могат да бъдат идентифицирани по начина, по който изглеждат
Всъщност още древните гърци извеждали личностни характеристики от чертите на лицето, като ги сравнявали с тези на животните. Например за човек с извит нос се казвало, че прилича на ястреб и затова е свиреп. Дори по онова време този вид анализ не се е приемал много сериозно.
През XVIII в. швейцарският пастор Йохан Лаватер пише “Есета по физиогномика”. Според него “съвършените” черти на лицето предполагат съвършенство в съответните черти на характера, докато “несъвършените” черти на лицето предполагат недостатъци на характера.
В наше време сериозната наука не смее и да си помисли, че по лицето може да се определи характер. Съвсем друго нещо са изследванията, че
по моментните мимики - лицевите изражения, на човек може да се съди за намерения, настроения, подбуди
В книгата си “Проблясък” проницателният изследовател Малкълм Гладуел описва учените Томкинс, Екман и Фрийзен, създали таксономия на лицевите изражения. Те описали лицевите мускули - 43 на брой,
Седем години ги изучавали. Изследвайки всяка комбинация, Екман и Фрийзен идентифицирали около 3 хиляди, които като че ли носели смисъл, и съставили каталог на основния набор лицеви изражения на човешките емоции. Но те трябва да се наблюдават внимателно, защото понякога истината проблясва в секундно изражение.
Екман - разказва Гладуел - си спомня първия път, когато видял Бил Клинтън по време на изборите за излъчване на кандидат на Демократическата партия през 1992 г. “Наблюдавах изражението му и споделих с жена ми: “Виж го само, въплъщение на
симпатичното лошо момче”
Клинтън си има едно любимо изражение, което сякаш гласи: “Вярно, че съм бръкнал в буркана със сладкото, но ти нали ме обичаш, мамо, нищо че съм калпазанин”. Това са двигателни единици дванайсет, петнайсет, седемнайсет и двайсет и четири плюс завъртане на очите нагоре.
Екман говорил с човек от PR екипа на Клинтън и посъветвал кандидата за президент да не прави това изражение - “мога да го отуча”. Но му отговорили, че не могат да поемат риска да се разчуе, че се среща с експерт по лъжите, пише Гладуел.
Разбира се, има хора, за които да мамят с лицевите си изражения, е не осъдително, а напротив - професионално задължително - актьорите. Вижте например по-долу как Робърт де Ниро
Детелина Стаменова, психолог:
Избираме ли с очите, а не с ума, ставаме жертва на предразсъдъци
Чезаре Ломброзо е италианец, автор на прочутия преди 150 години труд “Престъпният човек”. Като представител на биологичната психология той развива теория, според която можем да разпознаем престъпника само по външни белези - теория, която във времето се разпада, защото просто не е вярна.
Дори в приказките виждаме, че невинаги доброто върви с красивото, а лошото - с грозното, или че това е вид предразсъдък, от който да се пазим - и веднага давам пример с неслучайно оцелялата германска страшна приказка от колекцията на Братя Грим - мащехата на Снежанка, макар и “втора най-красива на Земята”, извършва опит за убийство на малкото момиче. Още по-директна е българската умопоговорка предупреждение “По вида посрещат, по ума изпращат”.
Важно е да уточним и какво наричаме “добро” - доброто, когато говорим за професионален живот, би могло да се отнася единствено за качествата, свързани със самата професия, защото “добър” човек е едно за семейството, друго за колегите, трето за приятелите и т.н.
В идеалния случай добрите професионалисти са и добри хора, но дали предпочитате хирургът ви да е добър, красив, или умел, или ако сте на операционната маса, неговата доброта и красота няма да имат такова или изобщо никакво значение, колкото майсторството му.
По-лесно е да се харесаш, когато си красив, но въпрос за размисъл е защо едни от най-важните политически лидери на миналото не отговарят на общите представи за красота - Дьо Гол, Чърчил, дори Рейгън в неговата зрялост - и когато избираме с очите си, а не с умовете си, ставаме жертва на предразсъдъците си.
Мартин Чолаков, психолог:
Тънки свити устни - може да означава агресия, но зад нея - страх
- Съмнявам се, че морален и дълбоко разбиращ добър човек би се занимавал с политика
Понятията за добро и зло са толкова абстрактни, че едва ли може да бъдат отгатнати по чертите на лицето на един човек.
Има обаче много и различни начини да четем по лицето и по тялото, но това изисква и определени умения. Можем да правим това по линиите на устните, носа, скулите, брадичката, веждите, челото и т.н. Може да го правим и в комплекс - например да разчитаме знаците на тялото и лицето само отляво или само отдясно, или латерално, кръстосано. Цялото това разчитане на знаците ни въвлича в
историята на човека - изписана е на лицето му
В този смисъл може да намерим в човека едни ясно виждащи очи, може и леко ококорени, но не от страх, а от любопитство. Издават природа на човек, който иска да знае, привлечен от света по различни причини и по различен начин.
Можем също така да намерим у този човек брадичка, изтеглена назад. Представете си една дълбока захапка и очите му, които гледат ясно и търсят света, брадичката му обаче сякаш се опитва да скрие нещо. Давам този пример, за да онагледя как две различни части дори само на лицето могат да ни дават противоречива информация. Тогава как бихме могли да кажем кое е доброто и кое - лошото?
Доброта за мен означава възможността един човек да внимава в друг
За да се случи това обаче, той трябва да се е научил да внимава първо в себе си и там някъде вътре да намира и разчита общочовешките добродетели. Да бъде приемащ, да бъде разбиращ, да бъде съответен, да резонира адекватно по някакъв начин с човека, с когото общува. Това според мен са качества на широко скроен човек. Как обаче това нещо може да бъде разчетено в чертите на едно лице? Допускам, че това най-ясно се вижда в едни любознателни очи и едни плътни устни. Докато лице с остри черти, с тънки свити устни, които почти не се виждат, с леко присвити очи, които сякаш таят нещо в себе си - за такова лице по-скоро бихме допуснали, че иска да се предпази от страха, който преживява, и го прикрива с агресия. Това по някакъв начин го прави предпазлив, а може би го кара да се прикрива от своите дълбоко несъзнавани екзистенциални проблеми.
Ние всички си имаме свои механизми, с които се опитваме да се адаптираме към света. Много често се оказва, че арогантността, индикираща най-често страх, която ще прочетем в очите и поведението на човек, всъщност стъпва върху дълго и безпощадно унижение, което той е преживял в детството си. У нас например има известни политически фигури, у които това много ясно се вижда.
Изниква обаче въпросът
дали един добър човек би бил подходящ да води държавата?
Добротата ли е качеството, което се изисква на първо място за един управленец? Ако можем да кажем, че способността ни да бъдем силни е доброта тогава, да - добротата е основна добродетел.
Не знам дали нашите политици са добри, или са лоши, но със сигурност мога да кажа, че са изплашени. Това се вижда и в поведението, и в изражението им. Страхът ги парализира, изплашени са от възможността да поемат истинска отговорност за народа си. Макар някои от тях да претендират, че са единствените, които биха могли да поемат тази отговорност, аз лично не им вярвам. Защото, за да се превърнем в добри хора, ние най-напред трябва да можем да поемем отговорност за себе си. Едва чак след това според ресурсите в себе си да преценим може ли да поемем отговорност и за някой друг, пък ако щете и да е само за един човек. Даже не говорим за държава и за хората, живеещи в нея - та това е огромна отговорност!
Надали човек, който наистина е добър, ще се наеме с непосилната задача
да поеме отговорност за това толкова изстрадало общество
Според мен би се замислил, ако основанията му да бъде там начело не са изцяло порочни.
За съжаление, дори и онези, които тепърва навлизат в политиката - имам предвид млади и надеждни политици - не си дават сметка, че отиват директно в кочината, в която политиката стана последното убежище на големия мошеник. Казвам го със съжаление. И за да продължат да бъдат политици, те неминуемо ще се окалят.
Затова си мисля, че един морален, етичен, дълбоко разбиращ добър човек много трудно би се съгласил да се занимава с политика.
