Моралът на родителите често е спорен и те са водени повече от желание за мъст по отношение на бившия си партньор, отколкото да поставят фокус върху правата и интересите на самото дете
- Авдокат Бекирска, има ли риск да се увеличат случаите на родителско отвличане след влизането ни в Шенген? Вече се разбра как майка още в първите дни е напуснала страната с детето си без съгласието на бащата.
- Мисля, че злоупотребата с права е изключително популярна сред родителите и особено при бившите партньори. Те са водени от собствените си интереси, като не поставят правата на децата си в центъра на парадигмата. Основният проблем е, че при подобно поведение не са предвидени санкции, дори и административни.
В много държави родителското отвличане е престъпление. Настоящата разпоредба в нашия Наказателен кодекс урежда отвличането като престъпление единствено, ако е извършено от трето лице, но не и от самия родител. Тоест, ако аз отвлека собственото си дете и го отведа с цел да живее с мен в друга държава, това не е престъпление, но в по-голямата част от света родителското отвличане е и престъпление и е основание съдът да концентрира родителската власт върху родителя, който не е извършил прехвърлянето или задържането на детето в друг град, щат или държава.
- След отпадането на граничните проверки на летищата сякаш останаха въпросителни как пътуват децата?
- В сила са нови правила – при преминаването на дете по въздух и вода в шенгенското пространство вече не се извършва граничен контрол на преминаващите границата и следователно не се изисква декларация за съгласие от родителя, който не придружава детето. Тоест вече няма ограничение за извеждане на дете в чужбина, както ако родител пътува със своето дете, така и ако е придружител на чуждо.
Подчертавам, че според закона се запазва необходимостта от заявяване на общото съгласие на двамата родители при снабдяване със задграничен паспорт на детето. Това е заявката, че родителят е съгласен детето му да упражнява правото си на свободно придвижване. Това право е на самото дете, като всеки от родителите му може да го придружава.
Когато говорим за пътуване на детето в чужбина, се разбира единствено и само краткосрочното пътуване на детето извън територията на България. Например ваканция, екскурзия, лагер, езиков курс. Но не и промяна на местоживеенето на детето. Второто е неправомерно и противозаконно, когато нарушава родителските права на другия родител.
- Има ли риск, поради липсата на паспортен контрол, единият от родителите да изведе дете без знанието и съгласието на другия?
- Да, промяната е много сериозна и крие риск от злоупотреби на недобросъвестни родители.
Родителят може да изведе детето си извън България само с личен документ. Този документ се проверява единствено от авиокомпанията преди качване на пътника в самолета, ведно с бордната карта, и то цели да се идентифицира пътникът, а не правото му да пътува или наличието на ограничение. Друга проверка на личните документи на деца и възрастни не се извършва. Няма проверка и при пристигане в държава от Шенгенското пространство. Тоест, за да бъде реализирано пътуването на родител с дете, то същият трябва да разполага с детето и с паспорта му.
- Какво представлява родителското отвличане?
- Родителското отвличане е прехвърлянето на детето от неговия родител от мястото му на обичайно местопребиваване на друго с цел промяна на местоживеенето му. То може да бъде и в рамките на държавата (от един град в друг), и международно (от една държава в друга).
Отвличането има две форми: едната е неправомерното отвеждане на дете в друга държава от един от родителите му, без знанието и съгласието на другия или без съдебно разрешение, а другата е неправомерното задържане на детето в друга държава от единия родител без съгласието на другия (например след като детето е било във Франция за ваканцията, не се връща в България, където живее и учи). Подобно поведение е винаги незаконно, когато е в нарушение на правото на упражняване на родителски права. Тоест другият родител е в невъзможност да полага пълноценни грижи за детето си, да участва в живота му и да допринася за развитието му.
- Как да бъде контролирано родителското отвличане?
- Превенция на родителското отвличане няма. То се случва всеки ден и всички държави членки се борят активно срещу него.
Ефективност има в законовата регулация само за международното отвличане на деца, но не и при националното (то се случва дори далеч по-често от международното).
Подчертавам, че детето може да пътува краткосрочно за ваканции и екскурзии, но промяната на местоживеенето му не е самостоятелно решение на единия от двамата родители – то става или с общо съгласие на родителите, или със съдебно решение. Всяка друга форма е неправомерна.
В много държави в Европа международното родителско отвличане дори е и престъпление според наказателните им закони. В Литва отскоро дори и вътрешнонационалното отвличане на дете е криминализиран акт.
Международното отвличане на деца е изключително сериозен феномен, защитата срещу който е породила необходимостта да бъде обмислена и предвидена международноправна закрила на децата, обект на неправомерния акт. Така през 1980 г. се създава Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (Конвенцията, Хагската конвенция, ХК) – международен инструмент, съгласно Преамбюла на който държавите членки имат редица задължения, за да се гарантира международноправна защита на децата от вредните последици на незаконното им прехвърляне или задържане в държава, различна от държавата по тяхното обичайно местопребиваване.
Република България се присъединява към държавите членки през 2003 г., когато Конвенцията е подписана и ратифицирана и става част от вътрешното право на страната ни. Понастоящем държавите членки на ХК са 103.
С международния инструмент се установят процедури, осигуряващи незабавно връщане в държавата по обичайното местопребиваване на детето, а също така се гарантира защита на правото на лични отношения с родителите му.
Първата основополагаща концепция, на която е изградена Хагската конвенция, е, че прехвърлянето или задържането на дете е незаконно, когато е в нарушение на правото на упражняване на родителски права, възложено по силата на закон или по силата на съдебно/административно решение. По смисъла на Конвенцията правото на упражняване на родителски права е право „ne exeat".
Втората основополагаща концепция е, че незаконното прехвърляне или задържане на детето е във вреда на висшите му интереси и че освен в рамките на строго ограничените изключения, предвидени в Конвенцията, връщането на детето в държавата на обичайното му местопребиваване е в негов интерес.
Третата концепция е правилото, че съдилищата на държавата на обичайното местопребиваване на детето са в най-добра позиция да се произнесат по същество по спорове, свързани с упражняването на родителските права (което обикновено включва всеобхватна оценка на висшите интереси), тъй като, inter alia, те обикновено имат по-пълен и по-лесен достъп до информацията и доказателствата, които са от значение за извършването на тази преценка.
Взаимодействието на трите концепции се наблюдава в съдебното производство, което се води от компетентния съд в държавата, в която детето е незаконно прехвърлено или неправомерно задържано. За България единствено компетентен е Софийски градски съд като първа инстанция (8 съдии) и при евентуално обжалване Софийски апелативен съд (21 съдии).
В духа на Конвенцията и общите разпоредби за добросъвестно сътрудничество между договарящите държави съдът е задължен да постанови незабавно връщане на детето в държавата по неговото обичайно местопребиваване, в случай че установи международното му отвличане. От ключово значение е производството по връщане на детето да се проведе във възможно най-кратки срокове, като Конвенцията поставя изискване за 6-седмичен срок.
Аз съм Президент на Комисията по семейно право към Федерацията на европейските адвокатури и работя като адвокат по международно семейно право вече 15 години. Върху проблемите на международното отвличане на деца пиша докторската си дисертация в Института за държавата и правото към БАН. Основно работя по дела за международно отвличане на деца от България и към България. Имам партньорски кантори в почти целия свят и активно защитавам правата на децата, които много често са различни от интересите на родителите им. Изключително важно е да се подчертае, че това съдебно производство е между двете държави членки, а не между родителите, както често се объркват гражданите, и няма нищо общо с производство за родителски права!
- Какво предвижда като закрила срещу родителското отвличане българският закон?
- Националното ни законодателство обаче не е предвидило ефективен правен способ за предотвратяване на родителското отвличане. Тоест при липса на знание и съгласие от двамата родители детето да пътува в чужбина, придружено само от единия от тях, няма пречка пътуването да се реализира. Не само, че не е предвидено да бъде ефективно контролирано, но и вероятно тази възможност за злоупотреби ще добие популярност. Припомням, че е незаконно, само когато е в разрез с правата на другия родител и цели дългосрочно пътуване.
Всички ние, както и децата, се движим свободно през вътрешните граници на шенгенското пространство. Ограничения може да има за напускане на външните граници на Шенген, а не на вътрешните граници на държавите. Например, ако детето пътува от София до Париж няма да има гранична проверка и съответно контрол на правото му да напуска територията на България, придружено от съответния родител. Но на летище "Шарл дьо Гол" детето и същият родител взимат самолета за Щатите. На граничния контрол при пътуване за трета страна няма как да бъде проверено дали майката или бащата имат право да извеждат детето извън Шенген според българско съдебно решение. Тази проверка би била ефективна единствено, ако по отношение на детето е предприета мярка срещу извеждането му и името му е въведено в Шенгенската информационна система. Тази превенция срещу родителското отвличане е възможна само при явен и непосредствен риск от извеждане на детето и след съдебно решение.
Семейният кодекс предвижда при явен и непосредствен риск от отвличане на дете да се стартира производство пред Районния съд. Съдът уведомява Гранична полиция при стартиране на производството, а при влязло в сила решение името на детето се въвежда в Шенгенската информационна система и така се предприема мярката срещу родителското отвличане. Детето няма как да напусне шенгенското пространство, ако има мярка според Европейския регламент. Проблемът е, че производството е много бавно и се движи по общия исков процес. Това е законодателна промяна, която може много бързо да се въведе, за да може лесно да се ограничава неправомерното извеждане на деца извън границата. Само тогава ще бъдем сигурни, че няма да бъдат отвеждани извън Шенген.
- Можем ли да говорим за родителско отвличане, което не засяга само отвеждането на детето извън България?
- Родителското отвличане не е просто да изведеш детето извън граница, а и когато имаме неправомерно отвеждане или задържане. Преди Шенген бе необходимо съгласие-декларация детето да отиде в Гърция на море за 10 дни с майка си. Само че тя, вместо да го върне на 10-ия ден, заминава с детето например за Франция. Това е неправомерно напускане на територията и незаконно задържане на детето на територията на друга държава, различна от неговото обичайно пребиваване.
Когато детето излезе извън пределите на България, има международна правна закрила и Хагска конвенция и така детето бива върнато в рамките до 6 седмици в държавата, в която се води, че е обичайното местообитание на детето. Когато детето е отвлечено например от Пловдив във Варна действа само националното законодателство.
В практика ми имам хиляди такива казуси. Например майката се скарва с бащата и решава да го напусне. Тя взима детето с нея и тръгват от Бургас и се преместват във Видин, където е нейното семейство. Там тя регистрира детето в общината и никой не я пита за съгласието на бащата и то получава там адрес. Така се променя и подсъдността, тоест променя се компетентния съд. Ако досега са живели в Бургас и съдът там е компетентен, регистрирайки детето в другия град. Така се стабилизира незаконното преместване на детето и неизправният родител получава компетността на другия съд и на отдела за закрила на детето. Подобни регистрации би следвало да бъдат възможни само след съгласието и на двамата родители. Необходима е ясна и недвусмислена промяна на текста на закона ни.
Законовият метод в подобни ситуации, когато се цели промяна на мястото, на което живее детето, е да се поиска разрешение от съда и тогава да се премести детето. Съдът трябва да съблюдава и преценява дали е в интерес на детето да бъде прехвърлено на друго място.
Много е важно, за да няма неправомерно отвеждане на децата от единия родител, при раздяла при всяко споразумение между родителите, свързано с родителската отговорност, или при съдебно решение, да са задължително предвидени мерките за упражняването на родителските права, както изисква чл. 59, ал. 2 СК. Това реално е мъртва разпоредба в практиката на съда. Редно е да се предвидят ясни мерки, които да включват, че важните решения за детето се взимат по общо съгласие между родителите, като например къде ще живее детето, къде ще учи, какви допълнителни занимания ще има и т.н. Родителската отговорност е на двамата родители и не следва да се допуска концентрация на родителската власт при единия родител, като се пропусне да се предвидят мерките за упражняване на родителските права.
- Краткосрочно пътуване на дете без съгласието на другия родител как се случва законно?
- Още от 2010 г. в Семейния кодекс бе предвидена законова норма, според която ако единият родител откаже и не даде на другия съгласието си детето им да пътува в чужбина, придружено от искащия съгласие родител, както и да се снабди със задграничен паспорт на детето, съдът замества това съгласие. Така единият родител получава правото да пътува самостоятелно с детето си, дори и когато другият родител не е съгласен и отказва.
След Шенген, единственият спор в тази връзка би бил за правото на родителите самостоятелно да се снабдяват с документи за пътуване на децата си. При липса на съгласие между родителите за пътуване на детето извън България, всеки един от тях може да стартира съдебно производство и да поиска съдът да замести съгласието на отказващия родител. Съдът уважава тези искания, тъй като правото на детето да се движи свободно е провъзгласено като основно право. Никое дете не бива да бъде заложник на волята на родителя.
Тези производства често са насрещни, тоест единият родител отправя към съда искане да пътува с детето и да се снабдява с документи за пътуването му, като в отговор другият родител има идентичен иск. Тоест в резултат и всеки родител получава правото да се снабдява самостоятелно със задграничен паспорт на детето,
- Необходимо ли да бъдат направени поправки в закона, които да уреждат родителското отвличане като престъпление?
- Невинаги помагат сериозните рестрикции. Когато обществото не е зряло, то и най-добре написания закон се оказва неефективен. Моралът на родителите често е спорен и те са повече водени от желание за мъст по отношение на бившия си партньор – другия родител на общото им дете, отколкото да поставят фокус върху правата и интересите на самото дете.
Истината е, че в България няма ефективно правно средство за изпълнение на съдебните решения за предаване на деца от родител на родител. България е осъдена в Европейския съд по правата на човека по много различни дела за нарушение на правото на семеен живот на деца и липсата на адекватни мерки.
- Каква е процедурата, ако детето ни е отведено извън граница без наше съгласие?
- Първо следва да сме убедени, че детето не е в чужбина за кратък престой. След това, в случай че не се върне например след края на ваканцията или за да продължи образователните си задължения, то следва да бъде локализирано. Ако не знаем къде е, това се случва чрез Европол и Интерпол. Когато детето бъде локализирано на територията на Европейския съюз, имаме незабавно изпълнение на българско съдебно решение за родителските права и отговорност, в случай че разполагаме с валиден съдебен акт. Има нов Регламент на ЕС, според който признаването и изпълнението на съдебни решения на държава членка става незабавно от съответния орган, без да е необходима допълнителна процедура. Този нов Регламент дори в заглавието си съдържа международното отвличане на деца, наред с международната компетентност на съдилищата.
Ако е налице неправомерно прехвърляне или задържане на детето в разрез с правата на другия родител върху детето, следва да се заведе производство за международно отвличане на дете по Хагската конвенция с искане детето да бъде върнато принудително в държавата, от която е отведено. Производството е 6 седмици според изискванията на Конвенцията.
- Как се справят с този проблем държавите, които отдавна са част от Шенген?
- Всяка държава следва самостоятелно да определи това. В много държави ограничението за напускане на територията е в рамките на 4 седмици. Така е например в Норвегия, Швеция, Дания. Така родител може да напусне държавата, без знанието и съгласието на другия родител, в рамките на 4 седмици. Едва след като изтекат те, вече прехвърлянето на детето е незаконно и може да се прецени като международно отвличане.
- Как стои въпросът с онези държави, които не са част от Хагската конвенция?
- Тогава вече има проблем. 103 понастоящем са държавите, които са членки на Хагската конвенция за международно отвличане на деца, но изключение правят например Тайпе, Индонезия и страните от Африка. Ако някой си заведе детето там, няма връщане. Преди години имаше случай на майка, която беше взела билет от София до Варна. Паралелно е имала още един от Варна до Истанбул. Излизайки от самолета, тя тръгва с 4-годишното дете към трансферните полети и отива на гишето за излитащи към Истанбул. Тя обиколи целия свят с детето.
Има ли желание за злоупотреба, тя може да се случи.
