- Тогава няма да се подаряват джуки за абитуриентски бал и да четем за издевателства над деца със специални потребности
- В България филмът "Уроците на Блага" събуди повече съпротива, отколкото в чужбина. Приключих да играя роли на стари жени
- Наскоро Стефан Командарев започна снимките на нов игрален филм. Защо не сте в актьорския състав, г-жо Скорчева?
- Този въпрос би трябвало да зададете на Стефан.
(Задавам въпроса на Командарев. “Просто в новия филм няма подходяща роля за Ели. В “Уроците на Блага” тя показа каква велика актриса е, отговори Стефан.)
- А как се появихте на годишния форум на Съвета на жените в бизнеса в България?
- Имам приятели в този съвет и те ме поканиха да бъда сред лекторите в един от техните модули.
- Кой членува в този съвет?
- В него са една група жени, на които съм огромен фен, защото са изключителни визионери. На този форум те споделят своя опит, всичко, което ги прави успешни. Те са хора, на които не им е достатъчно да постигнат личен успех. А жени, които искат да мултиплицират успеха си колкото е възможно повече. Да научат други хора как да бъдат успешни.
- Коя беше темата на вашата лекция?
- Форумът беше с водещ. Той задаваше въпроси и ние отговаряхме. Зададохме тон на максимална откровеност и разговорът стана любопитен и интересен за всички.
Както се казва, повлякохме крак, защото нашият модул беше първи. Получи се изключително ползотворна среща.
Аз съм човек, който изпитва
удоволствие да дава
и винаги, когато срещна такова поведение, го адмирирам безкрайно много.
- Моя позната, участничка във форума, каза, че сте направили много интересно изказване за образованието в България...
- Не си спомням как се отключи разговорът за образованието. Но стана ясно, че има много хора, които мислят като мен - че то трябва да бъде променено, и то драстично.
Въпросът е, че няма механизъм, който да събере тези хора. А дори и да се съберат, това не е достатъчно. Трябва да има и пари, средства, които да доведат до качествени промени. Но едно е пределно ясно - всички позитивни промени в обществото и държавата ни могат да се случат само ако направим образованието базов, фундаментален приоритет.
Докато съществува тази политическа схема, в която сме в момента, най-вероятно няма да се променят нещата. Особено след това, което наблюдаваме в последните дни. Много лош политически театър. Пълно разминаване между думи и действия. Прозрачни, дребнави, егоцентрични мотиви. И участниците в това срамно представление знаят, че ние знаем.
- И какво, като го знаят.
- Нищо. Засега! Тяхната наглост се увеличава, но нашето търпение изтънява. Лошото е, че няма много механизми, които наистина да доведат до качествени промени. Затова не виждам особен смисъл дори в това интервю. Съвсем сериозно ви казвам. Защото това, че някой човек мисли качествено, има идеи, търси решенията на проблемите, какво от това? Така се случват нещата тука.
- Но ето вие с режисьора Стефан Командарев успяхте...
- И какво от това, че филмът има над 25 награди, може би вече са и повече. Какво от това? Това не означава, че ще има повече пари за следващия филм на Стефан Командарев. Не означава избор на работа или повече предложения, или по-високи хонорари. Никаква промяна. Нищо. Това е просто обидно. Разбира се, мен това няма да ме обезнадежди, както и много други хора. Киното ни в момента е във възход. Ама защо всичко, което се случва добре, трябва да е въпреки, трябва да е
с огромни усилия на съпротива
срещу тази аморфна гигантска
маса, която става все
по-голяма в България
- Коя е тази маса?
- Така наречената чалга маса. На хората, които се движат по коловоз. Които не се замислят, които искат да получават всичко наготово - цялата информация как да мислят, как да действат, как да гласуват, ако щете. Те стават все повече и повече.
Включвам във всичко това и големия “принос” на образованието. На системата на образованието в момента, която възпроизвежда чалга вкуса, чалга поведението в децата. Това преди се наричаше кич, сега го варичам чалга. То съществува навсякъде, във всички области. Вижте какво се случи на конгреса на футболистите. Отново пълна чалга. Защото тази опростачена, невъзпитана, некултурна, безвкусна и немислеща маса хора става все по-голяма.
- Страшно звучи това
- То си е страшно, да. И това е благодарение и на образователната система.
- Нещата могат ли да се променят?
- О, могат да се променят. Могат!
- Как?
- Направих едно предложение още преди 25-30 години...
- Какво предложение?
- Това, според което могат да се променят нещата. Една дългосрочна програма за развитие на културата в България. Ако тогава беше започнал дори само дебат по тази програма, досега щеше да има поне едно поколение, възпитано по този начин. Винаги е късно, но когато и да започне, ще е добре. Нещата се свеждат до това, че трябва да бъде въведена общата култура като част от обучението на децата още от яслите.
- Още от яслите? Не е ли малко рано?
- Не е. Не от детската градина и първи клас, а от яслите. Не е рано. Защото културата е тази, която създава емпатия, културата е тази, която възпитава вкус. Тя е тази, която създава мироглед, отдалечава хоризонта, която те прави съпричастен, мислещ човек. Тя е тази, която няма да ти позволи да си коловозен човек, да си клиширан човек.
- Кога може да се случи това?
- Може да се случи още от следващата година. Просто трябва да се съберат достатъчен брой хора, които мислят в тази посока и които аргументирано и ясно да предложат система на обучение, която ще подговя за бъдещето.
И тогава няма да има цици
и джуки като подарък
за абитуриентските вечери
И тогава няма да четем в медиите как някакви деца издевателствали над дете със специални потребности. Ако тези деца насилници бяха възпитани в култура и изкуство това нямаше да се случи.
- Можем ли да вземем нещо от миналото като практика?
- Да, трябва да се върне предметът трудово обучение в пълния му обмен и размах. Не просто да им преподават теория и как се правят някакви дреболийки, а трябва да се възстановят часовете от едно време - с менгеметата, струговете и целия останал инструментариум. Там се получаваха базови умения.
Опитните полета също да се върнат, защото те са изключително полезни. В тях децата се учеха да отглеждат нещо живо, да виждат как то се ражда и расте. Да го поливат, да го торят. Да оберат плодовете, да видят как се съхраняват. Как от едно семенце се стига до храната на тяхната маса. И тогава няма да се хвърля толкова много храна. И няма да купуват боклуци, а ще развият вкус за качествена храна.
- Не е ли прекалено ретро да се връщаме към менгеметата и опитните полета?
- Не е ретро да се учиш на труд, на отговорност, на грижа. И то не на теория. Това възпитава отношение за цял живот към житейски ценности. Играят ни лош политически театър и знаят, че ние го знаем.
- На какво сме свидетели в момента в държавата?
- Това, на което сме свидетели сега, е: много красиви думи - празно съдържание. Макар и малко, има хора, които говорят смислени неща, но никой не им обръща внимание, гледат да се отърват от тях. Това, на което са подчинени днес политиците, е егоцентризъм, неколегиални, детскоградински отношения. И такива глупави, елементарни, дребнави причини пречат да се случват смислени неща. Всичко това ние го виждаме, защото не сме хора без сетива.
Но промените в образованието един човек не може да ги направи, и двама не могат, и десет. Трябва да има критичен брой хора, измежду тях да има и немалко разпознаваеми лица, за да бъде това привлекателно за възприемане, поне за информация, ако не друго. Така или иначе две поколения родители са преминали през тази ужасна система и възпитават децата си ужасно погрешно, защото те самите не са научени как да го правят.
- Вас разпознават ли ви хората на улицата след филма “Уроците на Блага”?
- Да, понякога. Дори и в чужбина.
- Колко страни обиколихте, за да представите филма?
- О, не знам, много са, няколко десетки, на почти всички континенти. Скоро филмът ще се завърти по екраните на Франция, Тайван и други държави
- Харесват ли филма?
- Да, във всички страни го харесват. Интересното е, че в България филмът събуди най-много съпротива. Докато по света беше приет от по-широко мислещи хора, а не така стагнирани. Оказа се, че това е световен проблем, а не регионален. Видя се, че и там не сме открили топлата вода. В много държави има проблем с отношението към възрастните хора, дори там, където те са с по-висок стандарт и с възможности за избор на живот. Пак непрекъснато се мисли за повече и по-благоприятни решения, защото населението на Земята е застаряващо. Все повече ще стават възрастните хора.
Впрочем медицината трябва да започне да мисли не за това как да се удължи животът, а за това как да се удължи младостта на хората. Нека да се живее 80 години, но 60 от тях да са младост, ако може.
- Ще продължите ли да обикаляте страната и да се срещате със зрители?
- Да. Знаете ли, хората са много любопитни. Много от тях имат вътрешна съпротива срещу финала на филма. Често ги провокирам с въпроса да измислят друг финал. Да кажат какъв да бъде той според тях.
Имаше доста предложения за други връзки вътре във филма, за коио не се бях сетила. Затова страшно обичам тези срещи със зрителите - заради живия контакт, заради това, че мога да чуя и видя очи в очи какво мислят хората. Това много ми харесва.
- Променихте ли се след триумфа на Блага във филма и голямата награда, която получихте в Карлови Вари?
- Не. Ако съм се променила, то е с неизбежната невидима промяна след всеки изживян ден. Казах го и в началото на разговора ни - няма да броим кой какви награди получава в България. Това е безсмислено. Не води до никаква промяна. Защото основните сили на цялата световна политическа класа са съсредоточени да дават на всички по малко.
Не бе, хора, не се прави така! Това е социалистическа платформа, която води до мързел и глезотии. Голямата част от грижата, усилията, средствата трябва да са насочени към тези, които произвеждат качество. И сега се случва, но това са спорадични актове на частни лица и организации.
- Имате ли вече покани за нов филм?
- Вече снимах в един късометражен игрален филм на млад режисьор. Много ми хареса темата: как хората се справят със скръбта от загуба на близък човек. И с тази роля приключих да играя бабички. Край! Може да съм 3-и храст, но никога повече стара жена. Имам предвид като манталитет, аз иначе никак не съм млада.
- Бихте ли играли на театрална цена?
- Разбира се! С най-голямо удоволствие. Играла съм в доста представления. Най-силните си роли съм направила, на сцената.
- Все така ли строг ще бъди изборът на роли както досега или ще допускате компромиси?
- Няма да има компромиси от моя страна. Аз съм на 70 години, закога тепърва да правя компромиси? Не правех, когато бях на 25, 30, 40 години, защо да правя сега?
- В какъв филм бихте се снимала сега?
- Трябва да ми е интересен сценарият, да чуя как мисли режисьорът. Да имаме общи неща, еднакъв вкус. Това ми е важно. Както и какъв е екипът - тогава, когато се работи леко, резултатите не закъсняват. Винаги когато съм играла главна роля при тези условия, филмът е бил награждаван - у нас или по света.
- Ако искате да кажете нещо, а аз не се сещам да ви попитам, кажете го сега.
- Още веднъж да кажа защо образованието ми е болна тема. Защото семейството в традиционната си форма вече почти не съществува. Отвореният свят дава на хората възможност да търсят по-добра работа, образование, живот.
И това не е лошо, но разкъсва естествените семейни връзки и способността да се консумира традиция и възпитание едва ли не от въздуха.Това увеличава значението на образованието многократно.
