Съгласен съм с МВФ, че през последните години бюджетната политика допринася за инфлацията, казва бившият финансов министър
Още акценти:
Благородно начинание е намаляването на неравенствата, но не би трябвало да е самоцел, нали при социализма всички бяхме еднакво бедни
Задължително е данъчните оценки на имотите да съответстват на пазарните и ако изостават, да бъдат актуализирани. Години плащах 3 лева за наследствен имот
Ще ми се да можеше осигуровките да са по-ниски, но това ще увеличи проблемите в пенсионната система
- Приключи поредната мисия на МВФ и получихме порция съвети. Например да отменим плоския данък. Познато ли ви е, г-н Велчев?
- През годините позициите на МВФ по тези теми драстично еволюираха. През 2009 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков получи награда от сестринската на МВФ Световна банка за най-добра данъчна политика, основно за плоския данък и заради чужди заслуги. 15 години по-късно фондът да ни съветва да отменим признатото за най-добра данъчна политика, буди доста въпросителни.
- С какви аргументи отхвърлихте идеите за вдигане на облагането като финансов министър?
- Тогава от МВФ ни даваха статични калкулации, които не признаваха динамичния ефект от данъчните промени. Ние ги убеждавахме, че ако намалим данъците, хората и фирмите ще плащат повече, защото ще излязат доходите им на светло. И това няма да доведе до намаляване на приходите. Не бяха съгласни, но за сметка на други мерки отстъпиха. Оказа се, че сме били прави, приходите се увеличиха.
Моята теза днес е, че ако увеличим данъците, ако върнем прогресивното облагане, ефектът ще е обратен - доста хора и фирми ще потънат обратно в сивата зона. Дори да не намалеят приходите, то няма да се увеличат.
- Фондът, а и левите политици у нас обаче казват, че плоският данък наказва бедните за сметка на богатите. Вие съгласен ли сте?
- Навремето във финансовото министерство сме защитавали тезата, а мисля, че и всички управляващи оттогава са на това мнение, че няма нищо по-справедливо човек да плаща определен процент от своя доход. Когато получаваш 100 лв., плащаш 10 лв. данък, а ако получаваш 1000 лв. - плащаш 100 лв.
Богатите така или иначе плащат повече от бедните при плоския данък, а услугите, които получават, не са пропорционални на техните доходи. И сега хората с по-високи доходи плащат повече спрямо средния обем услуги, които получават. Вярно е, че социалните осигуровки, ако погледнем на тях като на данък, са регресивни, защото има таван, максимален осигурителен доход, но е грешно да се гледа на тях като на данък. Когато получаваш това, което си внесъл в системата, няма несправедливост да плащаш до определен таван.
- Плоският данък е изчерпал ролята си за икономиката и вече я ограничава - това е друг мотив на МВФ за премахването му. Така ли е?
- Това са някакви клишета, които на всичкото отгоре са неверни. Как е възможно нисък данък да е затормозяващ за икономиката?! Твърдението, че от по-високи данъци ще влязат по-високи приходи може да е вярно на теория, но то не значи, че това стимулира икономиката. Повишаването на данъците ще намали приходите, или поне няма да ги увеличи.
- Разбирам възраженията ви за плоския данък. Отдавна икономисти поставят обратния въпрос - защо да не намалим облагането?
- Осигуровките не са ниски и в един момент трябва да се мисли за намаляването им. За съжаление, пенсионната система е на огромен дефицит, който непрекъснато расте. Ще ми се да можеше облагането да се намали, но това ще увеличи проблемите в пенсионната система.
- А местните данъци? Помня бившия финансов министър Владислав Горанов, който каза, че не може с пернишки данъци да поддържаш чистота като във Виена, но и той не го направи. Парламентът пък отряза сегашния Асен Василев за актуализация на данъчните оценки. Там няма ли резерви и не е ли време?
- Трудно ми е да преценя дали е по-добре да се “пипнат” ставките, или да се актуализират данъчните оценки. Да преценяват експертите. И двата пътя обаче са с един и същ резултат. Задължително е данъчните оценки да съответстват на пазарните и ако силно изостават, да бъдат актуализирани. В развитите държави това се случва редовно, за да се стигне до справедливо облагане на имотите. Факт е, че в България имотните данъци са ниски. Не казвам всички, защото знаете правилото “локация, локация, локация” , което се отразява на данъчната оценка. Аз имах един наследствен имот, за който от години плащам 3 лв. данък на година. Плащах, защото го продадох. Не е ли абсурд?
- Безпокои ли ви ръстът на кредитирането? И това, че банките финансират домакинства, а не бизнеса, сигурно защото събират просрочия по-лесно.
- Не е задължително това да е причина за предпочитанията на банките. При бизнеса финансирането е в по-големи размери и загубите при евентуални затруднения биха били по-големи, ако не са избрали правилното обезпечение или правилния клиент. Но и при физическите лица няма никакви гаранции и зависиш от добрата воля на някой да си плати. Струва ми се, че още няма достатъчно добри бизнес проекти, които заслужават кредитиране и същевременно бизнесът е натрупал кешови запаси, които използва и няма нужда от заеми. Затова и домакинствата играят водеща роля. Да не забравяме обаче, че този ръст е следствие от положителните очаквания на домакинствата за по-добри доходи и стандарт на живот.
- И БНБ е притеснена, а вие казвате, че страховете са преувеличени?
- Според мен да, преувеличени са. Защото икономиката и доходите растат с бързи темпове, цените на имотите също растат успоредно на доходите. Преди 15 години, съпоставено с доходите, цените бяха много по-високи. И когато средните цени на имотите растат, нормално е и обемът на ипотечните кредити да се увеличава, той не може да остане постоянен, ако единичната цена расте.
- Пенсионната система отдавна “плаче” за ремонт. Съветът на фонда обаче е само към използването ѝ за свиване на неравенствата. Може ли?
- По принцип може и го правим, защото инструментът на минималната пенсия е точно това - хора, които не са внесли достатъчно в пенсионния фонд, получават повече, отколкото ако го няма този минимум. Обратното също е налице - има хора, които са внесли повече в този фонд и очакват увеличаване на пенсията си, но не го получават, защото има таван. Това са две стъпки в посока към намаляване на неравенствата. Като добавим и практиката последните правителства от много години да дават коледни и великденски добавки на калпак, най-често само за хората с ниски пенсии, това допълнително сплесква диференциацията на пенсиите.
- Да няма диференцирани ставки по ДДС, освен като изключение, казват също от МВФ. Поне с това съгласен ли сте?
- Напълно съм съгласен и отдавна защитавам тази теза. Това е разумен аргумент и не бих очаквал друг съвет от тях.
- От правна и техническа гледна точка сме готови за еврозоната, е оценката им за икономиката и фискалната ни политика. 2025 г. без уточняване на месец е реалистична дата за прием. Споделяте ли я?
- Споделям я. Без да съм правил независими изследвания кога инфлационният критерий ще бъде покрит, доверявам се на официалната статистика. Съгласен съм и с оценката им, че бюджетната политика през последните години, за съжаление, допринася за инфлацията и в този смисъл пречи за по-бързото ни приемане.
- Ще ни стигне ли оставащото време при тази финансова политика?
- Не мога да дам независим отговор, освен да се облегна на изчисленията и на фонда, и на финансовото министерство. И да се надявам, че са коректни.
- Неравенствата в доходите продължават да растат, вместо да намаляват, както ни препоръча ОИСР. Докога?
- Аз не знам дали неравенството расте в световен мащаб. Изследванията на един френски икономист - Томас Пикети, го твърдят. Но има и такива, които категорично го опровергават. За България изследвания не са правени. Но и с просто око можем да наблюдаваме, че новите луксозни коли по улиците стават все повече и повече. Благородно начинание е намаляването на неравенствата, но не би трябвало да е самоцел. Защото най-малко беше неравенството при социализма, когато всички бяхме еднакво бедни и нямахме стимул да работим. Ако някой е забравил тези времена, една екскурзия до Куба може да му ги припомни, там всички получават еднакви заплати и песните и танците са на висота.
- Последните събития на политическата сцена ще се отразят ли на приема ни в Шенген и еврозоната?
- Определено европейските институции се интересуват преди всичко от покриването на критериите. Но когато не сме в безапелационно изпълнение на всички и партньорите смятат, че един разумен компромис е конструктивен, тогава има значение колко добре се познават управляващите със своите колеги и какво доверие са си изградили.
- Смяна на финансов министър няма да е добър знак? Или това е аргумент във вътрешните ни политически битки?
- По-скоро второто. По-важното е с какви аргументи бива сменен и какви са способностите на евентуален друг министър да контактува с колегите си. Не смятам, че България може да влезе в еврозоната само с Асен Василев и с никой друг, но и не мога да твърдя, че смяната му би била безболезнена. Всякакви смени би трябвало да бъдат премислени и в този контекст.
CV
Роден на 24 март 1966 г.
Завършил “Международни отношения” в УНСС
Има магистърска степен от университета в Рочестър, САЩ, и от Масачузетския университет в Кеймбридж
От 1995 до 2001 г. работи в Merrill Lynch Co. в Лондон с последна длъжност вицепрезидент по развиващите се пазари
От 24 юли 2001 до 16 август 2005 г. е финансов министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски
В момента се занимава с частен бизнес
