Парите от фондация "Гейдар Алиев" бяха вложени в довършване на изградената музейна сграда и тя да работи, както и за оправяне на разкритите през 1901 г. от Джордж Сьор църкви, казва проектантът на реставрациите по хълма
- Арх. Цанев, Националният институт за недвижимо културно наследство дава ход на процедура за изработване на инвестиционни проекти за консервация и адаптация на археологически структури на Трапезица. Като проектант на южната крепостна стена и порта каква е вашата визия?
- Освен част от южната стена и югоизточната порта с кула съм проектирал и музейната сграда, която в момента функционира, фуникуляра, туристическите алеи и други подобрения, за да стане достъпно и удобно за туристите.
Първоначалната идея беше на хълма да се работи от юг на север, където е главният транспортен и пешеходен подход. По този начин южната част, която е отворена и към площада пред Царевец и кореспондира с крепостта, постепенно да бъде експонирана.
За да може, когато слезеш от автобуса на пл. "Цар Асен I", да виждаш и другия хълм - както насреща е Царевец, на север да виждаш втората крепост - Трапезица, и това да възбуди любопитството да отидеш и до този хълм.
Във времето археологията си върви, но от 15 години няма реставрационни работи на Трапезица
- В какво бяха вложени азербайджанските пари от фондация "Гейдар Алиев" в размер на 1,2 млн. евро?
- Тези пари отидоха да се завърши изградената музейна сграда и тя да работи, фуникулярът беше изграден с европейско финансиране. Трябваше да се завърши средата - тръгвайки към музея, да има удобна алея.
Изградената там крепостна стена беше част от горната станция на фуникуляра. Той пресича крепостната стена и трябваше да има горе транспортна станция.
Другата част отиде за оправяне на разкритите през 1901 г. от Джордж Сьор църкви, които са били с много добре запазени стенописи, но в момента имат огромна нужда от реставрация. Поне да може да се покажат на туристите останки от средновековни църкви със стенописи в цял ръст.
Тези пари много навреме дойдоха, но трябваше да се завърши реставрацията на стенописите. Това не е направено. А археологията се руши, ако не се реставрира.
- Според вас колко ще струва превръщането на Трапезица в хитов туристически обект?
- Ако преди 5 г. са били нужни 12 млн. лв., то сега са 17 млн. Говорим за реставрация на абсолютно всички археологически обекти, разкрити след 2000 г.
Това, за което се кандидатства сега, са 6 подобекта.
И за тях ще бъдат нужни около 10 млн. лв. Че са започнали процедура с изработване на инвестиционни проекти, значи, че са осигурили финансиране за проектната част. Трябват 3-4 месеца да се направят проектите.
После трябва да минат на съгласуване, одобрение, да се чака издаване на строителни разрешения.
2024 г. ще мине в изготвяне на проектна документация,
след това - обявяване на обществена поръчка за изпълнение.
Оптимистичният вариант е работата да започне догодина. Първоначално ще се започне на два сектора, защото и Министерството на културата няма как да осигури толкова пари. Ако има финансиране, за 3-4 г. ще стане.
- Всъщност кои са тези 6 подобекта?
- Това е продължаване на крепостната стена в западна посока с прилежащия жилищен квартал. Там разкопките са провеждани още през 80-те и 90-те години от Мария Долмова. Крепостната стена е приоритет, защото показва в цялото величие крепостта откъм Велико Търново. Удачно
почистване на скалния венец ще повдигне с около 3 метра нивото на крепостната стена
и тя, зададена в силует с експониране на някои от елементите като кули, платформи, порта, ще бъде важна в историческия пейзаж.
Съвсем близо до квартала е единственият засега открит манастир "Св. Йоан Рилски", където са престояли мощите на светеца между 1195 и 1469 г.
Археологията там не е приключила, ще се поработи още сезон-два да се изяснят неща по строителната хронология и границите. Там ще бъде една от големите атракции -
големият масов гроб в приземието на игуменарницата,
който е свързан с чумната епидемия между 1347 и 1352 г. Според археолозите т.нар. черна чума покосява голяма част от Европа. Скелетите на Трапезица са запазени на място.
Една удачна консервация и показването им ще бъде свидетелство за тези трагични страници в историята на града. Доколкото ми е известно, има само един експониран чумен гроб и той е във Франция.
Друг обект са църквата, разкрита от доц. Деян Рабовянов, и кварталът на запад. Четвъртият обект е църква №4 с голям представителен комплекс, който е свързан с високопоставен духовник. Изграден е през 40-те години на ХIII в., търпял е преустройства.
Църквата е една от най-кокетните на Трапезица. Изключително пищна. Към нея е била изградена порта, по-красива от портите на Царевец. Освен резиденция там археологът Мирко Робов откри малък скрипторий, където са работили преводачи, преписвачи, миниатюристи, калиграфи, видно от многобройните железни писала, а също и бронзови закопчалки на книги.
Другият обект е дворецът на първите Асеневци, разкрит от Константин Тотев
Предвидени са реставрация и консервация и на южната порта с кула и бойници, от която се е слизало към Янтра.
- Като казваме "реставрация и експониране", на какво ниво ще бъде това?
- Ще има проекти, дискусии, засега никой не може да каже до какво решение ще се стигне. Вероятно ще има консервационен надзид така, както е Царевец. Аз съм направил обемни възстановки на база на откритите останки.
Работи се по научен метод и отговаря 90% на реалния силует. Сред колегите има две течения - едните се борят за минимални намеси, другите допускат по-големи.
Примерно стените да се направят в малко по-реален мащаб. На хората това им харесва, дава представа за мащабите на този град. Само на консервации не е интересно, трябва да има някакъв акцент.
- И на Трапезица какъв трябва да е той?
- Хубаво е комплексът около църква №4 да бъде реставриран. Тя да се вдигне дори с купол, за да кореспондират с патриаршията на Царевец и "Св. 40 мъченици" долу при реката.
Въпрос е на проектиране и държавна политика. Навремето Стефан Данаилов като министър удари по масата и каза: "Вдигайте крепостната стена и югоизточната порта догоре! Какво ще си играем, хората искат да видят крепост."
От двореца, който разкри Константин Тотев, са останали 20%, падат стени. Имаше врати с рамки край тях, всичко е на земята.
