"Гражданите трябва да кажат каква промяна искат с гласа си на евроизборите. Тя не се спуска от горе, не е правилно", заяви ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България
- Г-жо Чобанова, поздравления за поста! Години наред преди вашето назначаване Представителството на ЕК у нас не успяваше да излъчи ръководител, защо? Отразило ли се е това според вас на добрата работа, вероятно вече имате поглед отвътре?
- За мен е чест и отговорност да представлявам Европейската комисия в България, в моята родина. Гледам напред с оптимизъм, с желание да свърша много добри дела. Срещам изключително силен и добър екип в представителството, на който много ще разчитам. Използвам и възможността да благодаря на предходните ръководители, както и на колегите, които временно са изпълнявали длъжността - Цветан Кюланов и Бойко Благоев, защото те са държали юздите на управлението в едни нелеки времена.
- Кои три неща трябва да знаем за вас и пътя ви дотук?
- Аз съм човек на действието и на упорития труд. Вярвам в доброто, в хората и съм екипен играч. Целият ми професионален път до момента е свързан с европейските политики. Имам защитен докторат от Европейския институт във Флоренция, където се занимавах с теми, свързани с иновациите - иновационните системи, чуждестранните инвестиции, мултинационалните компании - всичко това в контекста на разширяването на ЕС към страните от Централна и Източна Европа, в това число и България и Румъния, които по онова време все още не бяха членки на Съюза.
Бях също представител на регионалното министерство в Постоянното представителство в Брюксел, където имах възможност да навляза в детайлите на политиката на сближаване и нейната изключителна роля за това регионите да могат да се доближат като икономически стандарт, като начин на живот. Научих колко е важно да има хармония между отделните страни, за да можем всички заедно да постигнем икономическия ръст, очакван от хората, от институциите, националната и местната власт.
След Постоянното представителство професионалният ми път ме доведе отново до България, където бях съветник на президента по европейските въпроси. После станах посланик в Словакия. Това пък съвпадна с първото председателство на България на Съвета на Европейския съюз. После продължих развитието си в Европейската комисия в Брюксел. Благодарение на опита ми имам познания как европейските политики и механизми работят както от гледна точка на държава членка, така и от страна на ЕК.
За мен България и Европейският съюз са неразривно свързани.
Като човек съм добронамерена и обичам да помагам. Страшно много разчитам на екипната работа - за мен това е фундамент, стабилност, която винаги ми е помагала много в професионалния ми път и в живота. Радвам се на успехите и още повече на колективните успехи. Никога успехът не е резултат само на усилията на един човек.
- Кои са първите ви и най-неотложни задачи, за да се засили още повече усещането сред обществото, че ползите от членството ни в ЕС са много повече, както и да се повиши мотивацията да се гласува на изборите за Европейски парламент?
- До някаква степен отговорът се крие във вашия въпрос. Най-неотложната задача е
още
по-решително
да се доближим
до българските
граждани
и да им покажем това, което ЕС им дава. От друга страна, ми се иска да дадем повече самочувствие на българите, че ние също допринасяме много за изграждането на Съюза. Като първи действия заедно с моя екип ще започна интензивни срещи с националните и с местните власти, с гражданите. Иска ми се да чуя техните проблеми и очаквания, какво допълнително можем да им обясним, за да се чувстват още по-близо до ЕС. Ако се замислим, ЕС и неговата солидарност са навсякъде около нас. Примерите са много, не само големите инфраструктурни проекти, но и научноизследователските центрове. Наскоро бяха открити такива в Габрово и в Пловдив. Дори чрез обновяването на жп гарите в Стара Загора и в Карнобат - много осезаемо се усеща кохезионната политика, сближаването на регионите. Това влияе върху стандарта на живот, върху начина, по който работят бизнесът и младите.
Много неща днес приемаме за даденост, а те не са. Искам по човечен и достъпен начин да достигнем до хората и да им покажем всъщност какво прави ЕС за тях. Понякога говорим и се настройваме негативно например срещу миграцията. Но само преди 17 г. на нас гледаха по този начин - не можехме да пътуваме, чакахме на опашки за шенгенски визи. Когато трябваше да отида до Флоренция за докторантурата си, аз също съм чакала на опашки. А сега при младите хора е въпрос само на желание дали искат учат във Франция, или в Италия например. Дори не им минава през ума, че може да има някаква административна спънка, която да обърка плановете им.
Сбъдването на мечтите днес е много по-лесно благодарение на ЕС. Не го осъзнаваме, но е така. Да не говорим за възможностите за пътуване - толкова млади хора отиват някъде дори само за уикенда. ЕС ни дава и програмата “Еразъм” за стипендии.
Много сънародници работят в чужбина, което също е хубаво, защото те изпращат средства на близките си в България. Това е част от целия този механизъм на функциониране на единния пазар.
Европейската
комисия не е
само Брюксел.
ЕК говори на
български език, има си свой активен екип - може и ще бъде все по-близо до хората. Аз съм работила много с местните власти и като представител на МРРБ, и в служебните кабинети бях зам.-министър на регионалното развитие. Знам колко активна и важна роля имат местните власти, бъдейки най-близо до хората. Заедно с тях планирам много успешни кампании и инициативи.
- А какво мислите за политическия трус у нас в момента? Може ли да спъне и работата на европейските институции? Възможно ли е да намали активността на вота през юни?
- ЕК е неутрална и като неин представител не мога да коментирам вътрешнополитически въпроси. Вярвам в мъдростта на политиците, в това, че те са легитимно избрани от българския народ. Уверена съм, че тяхната политическа зрялост ще доведе до най-вярното решение.
- Какви са предизвикателствата пред европейските институции на фона на наближаващите избори? Социолози прогнозират силна подкрепа за крайната десница, защо се случва това?
- Живеем в много объркан свят, в който се изправяме пред различни предизвикателства. Едните са тези, които можем да предвидим - например климатичните промени. За последиците от тях учените непрестанно предупреждават. И в този смисъл очевидно е, че трябва максимално бързо да бъдат взети решителни мерки. Но преживяхме и COVID пандемията, която беше абсолютно непредвидима и немислима. Тази криза оказа много силно влияние върху живота на хората. Тя предизвика икономическа несигурност, инфлация, страх за бъдещето. Хората се чудиха дали ще имат работа, дали ще могат да си купят жилища. Младежите, които завършваха, си задаваха въпроса “А сега накъде?”. Всичко това, както и войната на границата с Европа - нещо абсолютно немислимо за последните 80 г., притеснява хората.
Има и други утежняващи фактори, които всяват още повече тревога, че нещата са извън контрол. Това подхранва определени движения и увеличава алтернативни гласове, свързани с крайната десница.
ЕС реагира решително в тези моменти - обединени, държавите създадоха ваксини, които защитиха населението. Беше създаден инструментът SURE, който въведе веднага буфер за защита на европейските предприятия, когато растежът на икономиката беше ограничен от мерки. Появи се и инструментът NextGenerationEU, в който са плановете за възстановяване. Ако всяка държава трябваше да посрещне тези кризи поотделно, нямаше да може да се справи.
След тези кризи
станахме
по-силни
Направиха се толкова много революционни постижения и в технологиите, и в изкуствения интелект, и в здравеопазването. Икономиката и светът се промениха по начин, който никой не можеше да предскаже. Дори начина, по който работим - с възможностите за видеоконферентни връзки. Станахме по-гъвкави и по-отворени. Ако преди пандемията бяхме казали, че образованието ще бъде дистанционно, щеше да звучи като фантастика. Но виждаме, че трудностите ни каляват. По време на кризите усещаме колко е важно да се държим заедно, да си помагаме и всеки да допринася към общата кауза.
- Тези последователни кризи предизвикаха смяна на позиции в Европа, преориентиране, преосмисляне на някои приоритети за сметка на други. Очевидно има нужда от промяна, но каква?
- Както Хераклит е казал: Всичко тече, всичко се променя. Може би единственото сигурно нещо е промяната. Няма лошо да има промяна. Тя трябва да се случва, за да се движим напред. Още не ни минава през съзнанието каква трябва да бъде промяната, но всички ние трябва да решим.
Тук е мястото на най-важния призив: 9 юни, европейските избори, когато активно трябва да дадем своя глас, да покажем предпочитанията си към личностите, които искаме да ни водят напред, към политиките, които те трябва да следват. Гражданите трябва да покажем какво искаме, каква промяна очакваме. Няма как това да бъде спуснато, не е правилно. Подходът е от долу на горе, от гражданите към институциите.
- Уверена ли сте в бъдещето на европейската общност, общувайки с млади хора? Със сигурност имате впечатления и може да направите разлика - например младите хора в Словакия, където сте били посланик, и тези в България. Ангажирани ли са с важните теми?
- Уверена съм в младите хора. Винаги съм била изпълнена с енергия, когато общувам с тях. Младите са дръзки, смели, изключително непримирими към несправедливостите. И в Словакия, и в България, и в Белгия усещам това. Те са готови да се включат в доброволчески инициативи, да помагат, да дават от себе си и да променят.
Нямам никакви
съмнения, че
българските
младежи могат
да водят напред
Дано повече от тях заемат активни граждански и политически позиции, да защитават каузи, да се борят за европейската идея, да я показват. Точно младите са най-отворени, най-експериментиращи. Те са запознати с възможностите, които ЕС предлага, пътуват много, разширяват хоризонта си. Както казва председателят на ЕК, всичко това е олицетворение на съюз, в който всеки може да обича когото иска, да бъде толкова дързък в мечтите си, колкото иска, и да постига това, което пожелае.
Младите са
първите, които
изведоха темата
за опазването на
околната среда,
както и за демографията. Когато водя неформални разговори в България, едно от първите неща, които ме питат, е накъде отиваме и ще могат ли нашите деца да живеят в този свят.
Младите са отворени към новото, към алтернативното, към възможностите да живеят на село, да се развиват, да работят оттам, така че абсолютно вярвам в техния потенциал.
- Имате богат опит в дипломацията. Как можем да поддържаме мира и демокрацията на фона на две бушуващи войни? Кой е правилният подход за страна като България предвид сложната геополитическа обстановка?
- Действително стратегическата среда се промени. В този контекст ЕС реагира адекватно. Той вече има нова отговорност, свързана със защита. Тук идва и стратегията за европейска отбранителна промишленост, която беше предложена от комисията на Фон дер Лайен. Идеята е държавите членки, както и предприятията - от научноизследователската дейност до производството - да развият европейската отбранителна индустрия.
За да има мир, е
необходимо да
има и сигурност
- Как виждате времевия хоризонт пред България за пълноправното ѝ приемане в Шенген и еврозоната?
- България става пълноправен член на Шенген на 31 март. Щастлива съм, че идвам точно в този ключов момент, защото българите мечтаем за това от 13 години. Постигнахме го с постоянство и целенасочени усилия на българската дипломация. А ЕК винаги е била зад България. В речта си от септември м.г. за състоянието на ЕС Урсула фон дер Лайен заяви категорично, че мястото на България и Румъния е в Шенген. През декември, когато беше постигнато споразумението, тя го определи като историческо. Това е заслужена победа - усилие, завоювано с целенасочен труд. Всички, които преминават през въздушните и морските граници, съвсем скоро ще усетят ползите. Убедена съм, че в много близко бъдеще ще има разрешение и за сухопътните граници. Но така или иначе, от 31 март България ще е пълноправен член на Шенген.
- Но частично. Всеки турист ще усети разликата, но бизнесът продължава да страда. Може би заради това българите не успяват да се зарадват.
- ЕК е категорично зад България. Съвсем скоро се надяваме на финално разрешение на този казус. България има много голям потенциал да покаже още повече на ЕС - прекрасната си природа, Черно море, планините. Видяхме как
се увеличи
туристопотокът,
когато Хърватия
стана член
на Шенген
Това оказва голямо влияние на БВП. България е страната на розите, на киселото мляко. Имаме изключително много да покажем и затова казвам, че е голямо постижение, а не нещо маловажно.
- ЕК води четири наказателни процедури срещу страната ни. Защо не се справяме с европейските изисквания?
- Не е съвсем коректно да ги наричаме наказателни - това са процедури за нарушение. Бих го нарекла рутинна процедура. В ЕК има информационна система, където всички 27 членки са регистрирани и непрекъснато са в подобни процедури. Обикновено те са свързани с дадени срокове, които трябва да се изпълнят. Няма никакъв драматизъм, никакво притеснение. По-скоро в оперативен порядък ЕК предупреждава съответната държава за чисто технически стъпки, които трябва да бъдат предприети.
- Има ли нужда от още по-мащабни разяснителни кампании за европейците, разбираема и достатъчно видима ли е според вас огромната работа, която институциите вършат?
- Дори много информираните хора винаги има какво да научат. Информационните кампании са нещо много необходимо.
През последните години такива бяха проведени и от представителството на ЕК у нас, свързани със Зелената сделка, с медийната грамотност, с COVID кризата. Колкото повече сме активни всички - медиите, местните власти, националната власт, толкова повече заедно можем да запазим посоката, която е
олицетворение
на ЕС - мир,
стабилност,
свободен свят,
в който се спазва върховенството на закона и където всеки може да развие потенциала си. Надявам се в това отношение по-голяма роля да имат училищната и семейната среда, където децата да бъдат възпитавани в критично мислене и способност да анализират, да имат базисни умения, защото това е от съществена важност.
--------------------------------------------------------------------------
Йорданка Чобанова защитава докторат в Европейския университетски институт във Флоренция. Завършва Икономическия университет във Варна и Централноевропейския университет в Будапеща. Работи като експерт в генерална дирекция “Морско дело и рибарство” на ЕК между 2021 и 2024 г., а между 2016 и 2021 г. е била посланик на България в Словакия. Заема поста зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството в служебното правителство през 2014 г. Между 2012 и 2016 г. работи като съветник по европейските въпроси на президента. В периода 2008-2012 г. е представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел.
