На 20 юни ще бъдат обявени имената на тримата, измежду които един ще стане духовен водач на православните българи
Три важни за бъдещето решения взе във вторник Светият синод на Българската православна църква - кога да бъде избран нов патриарх, кой да оглави Синода дотогава и датата на вота за Сливенски владика.
Патриаршеският избирателен църковен събор за нов български патриарх и митрополит Софийски ще бъде свикан на 30 юни, решиха владиците и това бе веднага публикувано на интернет страницата на Българската патриаршия.
Синодалните архиереи решиха още да се изпрати окръжно до епархиите в страната да започнат подготовка и да проведат избори в Неделята на самарянката (5-ата след Пасха), на 2 юни 2024 г.
С този вот ще бъдат определени представителите - по 5 от всяка епархия и 10 от Софийската, които след това ще вземат участие в Патриаршеския избирателен църковен събор. Това де факто са хората, които ще гласуват новия български патриарх.
Дотогава Светият синод ще има наместник-председател, който бе избран вчера от владиците. Според единодушния вот това е Врачанският митрополит Григорий.
Имената на тримата митрополити, измежду които ще бъде определен новият духовен водач на православните българи, ще станат ясни на 20 юни.
Гласуването кои да са тези трима митрополити кандидати, ще бъде тайно, като ще се избира с мнозинство две трети от гласовете. Ако двама митрополити получат равен брой гласове, тогава вотът ще се повтори и ще се избере този, който има мнозинство от над половината от гласовете.
От 9-имата владици, които имат право да се кандидатират, към този момент остават 8 души, след като Пловдивският владика Николай обяви изненадващо в понеделник вечерта в специално възвание към клира и народа на своята епархия, че не желае и отказва да бъде включван за участие в изборите за нов патриарх (виж пълния текст на изявлението в карето по-долу).
Сега списъкът с кандидатите за бялото було се състои от
митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф,
Великотърновския митрополит Григорий,
Плевенския митрополит Игнатий,
Ловчанския митрополит Гавриил,
Варненския и Великопреславски митрополит Йоан,
Русенския митрополит Наум,
Врачанския митрополит Григорий
и Видинския митрополит Даниил.
В този ред владиците са изброени по старшинство, тоест според годините на митрополитското им служение.
Според изискванията по устав кандидатът за патриарх и Софийски митрополит трябва да е епархийски митрополит, да не е по-млад от 50 г., да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години и да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.
Извън списъка като евентуални кандидати за патриаршеското було остават Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Неврокопският митрополит Серафим и Старозагорският митрополит Киприан, тъй като те не са навършили 50 години.
Макар че специално владиката Серафим се разминава с изискването буквално с броени дни, тъй като изпълва юбилейна възраст на 4 юли.
Доростолският митрополит Яков пък не отговаря на изискването да е управлявал епархия поне 5 години, тъй като беше избран през 2020 г.
Българската православна църква има общо 15 епархии. 13 в България - Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска. И две задгранични епархии - Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия.
Патриаршеският избирателен църковен събор се състои от митрополитите в Светия синод и по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни. Също така участва и по един представител на ставропигиалните манастири - Рилски, Бачковски и Троянски. А от епархийските манастири - по двама - един монах и една монахиня от всяка епархия. И накрая също по един представител на средните духовни училища.
С явно гласуване и мнозинство повече от половината присъстващи се избират двама клирици и двама миряни за членове на избирателното бюро. Обявяват се имената на тримата кандидати и се пристъпва към тайно гласуване.
Който получи поне 2/3 от гласовете на присьстващите избиратели, става патриарх и Софийски владика. Ако няма такъв, изборьт се повтаря измежду двамата, които имат най-много гласове, и при второто гласуване вече, който има повече - печели. Този ще е новият български патриарх.
Да се правят сметки отсега кой най-вероятно би могъл да стане партиарх, е особено глупаво и безсмислено занимание.
На своето заседание вчера Синодът реши също така, че изборите за Сливенски владика ще бъдат проведени преди патриаршеските. И това трябва да стане, както е по устав, в две последователни недели. Първо ще е епархийският избор на 19 май, когато според църковния календар се пада Третата неделя след Пасха - на светите Мироносици. А в следващата Неделя на Разслабления (26 май) от имената на двамата избрани в Сливен епископи Светият синод ще се събере да избере новия митрополит на Сливенската епархия.
Това ще е пореден опит, тъй като изборите там, започнали на 18 февруари, бяха касирани от Светия синод на 26 февруари.
В списъка, от който 42-мата епархийски избиратели в Сливен трябваше да посочат две имена, имаше 10 епископи - претенденти за митрополитския престол. Припомняме го отново, тъй като той остава същият и за новонасрочените избори. Претендентите за Сливенски владика са Сионий Велички, Арсений Знеполски, Поликарп Белоградчишки, Йеротей Агатополски, Герасим Мелнишки, Висарион Смоленски, Михаил Константийски, Пахомий Браницки, Макарий Главиницки и Исаак Велбъждски.
От всички тях на 18 февруари сливенци избраха своя фаворит - Йеротей Агатополски, викарий на покойния Сливенски митрополит дядо Йоаникий и игумен на поморийския манастир "Св. Георги". Другото име, избрано от тях, бе на Константийския епископ Михаил - викарий на дядо Гавраил Ловешки.
Седмица по-късно този избор бе касиран в Светия синод, защото мнозинството от владиците решиха, че сливенските епархийски избиратели са се наговорили как да гласуват с цел да манипулират вота така, че да поставят Синода пред един-единствен възможен избор - на техния фаворит.
Това доведе до крути мерки, сред които и наредба, която изключваше епархийските делегати от възможност да избират, протести и контрапротести на свещеници пред Синодалната палата, а скоро след това и до премахване на същата наредба и решение да се направи пълна ревизия на Сливенската епархия и обстоен преглед на списъка с избиратели, преди да се насрочат нови избори по устава.
Митрополит Николай: Няма да приема да съм кандидат за патриаршеския престол
Пловдивският владика отново изненада всички с решението си от понеделник
В обръщение на Пловдивския митрополит Николай към клира и миряните на Пловдивската епархия, публикувано в митрополитския сайт, се казва:
Обични в Господа братя и сестри,
Само преди няколко дни изпратихме на вечен покой нашия любим Патриарх и Софийски Митрополит Неофит. Всички видяха хилядния народ, който се поклони пред него в катедралния храм "Св. Александър Невски" и го изпрати в последния му път. Това беше истинско тържество на вярата, нагледно доказателство за авторитета на блаженопочившия и приснопаметен наш Патриарх Неофит, за любовта, която народът ни питае към него, и за привързаността на нашите верни към Светата Българска Православна Църква. Благодарим му за всичко! Вечна и блажена да бъде паметта му!
Нямаше как това тържество на вярата да не доведе княза на този свят до ярост. Още пред отворения ковчег на Негово Светейшество започнаха медийните интриги и инсинуации около наследяването на българския патриаршески престол. Едни и същи "експерти" по църковните въпроси, измежду които бивши разколници и агенти на Държавна сигурност, които и през 2013 година бяха обсебили публичното пространство с нелепите си предсказания за това кой ще наследи блаженопочившия Патриарх Максим, по същия богопротивен и богохулен начин започнаха отново да "кадруват" следващия български Патриарх.
Впрочем през 2013 г. те не познаха. Няма да познаят и сега. Те никога не познават, защото не са познали Иисус Христос, не вярват в Него и поради това не могат да осъзнаят, че Той е единственият кормчия на църковния кораб, Който с въздействието на Светия Дух избира предстоятелите и архиереите на Своята Църква. В Неделята на Прошката ние им простихме. Прощаваме им и занапред скверните думи, които ще изговорят, но ще наблюдаваме дали ще изпитат поне малко срам от себе си и поне в следващите дни на Великия пост ще спрат своята ария на клевети, хули и на омраза срещу Светата Православна Църква. Защото нямаме никакво съмнение, че става дума за дълбока и истинска омраза към Светата Православна Църква – моралната опора и източника на интегритет на нашия народ. Става дума за война срещу вярата ни и за нищо по-малко. Бъдете готови, че в следващите месеци ще се води война срещу вярата и срещу Църквата, но ви уверявам, че Църквата отново ще победи, защото "портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18). Това е още една нейна специфична особеност, която е доказана безброй пъти и която нейните врагове отказват да проумеят.
Както и през 2013 г., основната агресия, свързана с избора на следващия Български Патриарх, е насочена срещу мен, вашия митрополит. В това няма нищо ново и нищо изненадващо. Иисус Христос е казал на своите ученици: "Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил... Ако Мене гониха, и вас ще гонят" (Йоан 15:18-20). Всички ние, принадлежащите към църковния клир и Негови следовници, сме надлежно предупредени, поради което хулите и клеветите не ни смущават. Знам какво изградихме и постигнахме заедно с вас - благочестивото свещенство и верния Божи народ на Богоспасаемата Пловдивска епархия, през изминалите години на съвместното ни служение и е напълно разбираемо защо то предизвиква такава неприязън. Не мога да допусна обаче неприязънта към мен, нагнетявана системно и методично през всичките години на моето служение, днес да става причина за накърняване на достойнството на Църквата, "която няма петно, или порок, или нещо подобно" (Еф. 5:27), и в частност да се хвърля каквато и да е сянка на съмнение върху нейната независимост и свободния избор на нейните предстоятели.
Поради това обявявам и декларирам, че не желая и няма да приема да бъда включван като кандидат за патриаршеския престол в процедурите, които Светият Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, предстои да проведе в съответствие с нейния Устав. Съобщавам това първо на вас, като за това мое непоколебимо намерение ще информирам и моите събратя – членовете на Светия Синод.
Когато корабът, в който пътувал пророк Йона, бил застигнат от буря, той се е обърнал към спътниците си и им казал: „Тогава той им рече: вземете ме и ме хвърлете в морето - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря" (Йона 1:12). Това казвам сега и аз. Ако заради мене е пратена бурята, надявам се след това мое изявление тя да утихне. Ако обаче хулите и клеветите продължат и не дай Боже се насочат върху други мои събратя митрополити, то тогава ще стане ясно нещо, в което аз съм дълбоко убеден, а именно че целта не е да бъде унизен и дискредитиран един или друг архиерей; целта е да бъде унизена и дискредитирана самата Българска Православна Църква.
И тогава ще призова всички да помагат в бранта срещу злото, която ще е особено усилна в предстоящите четири месеца. Вярвам, че Бог ще е с нас и ще ни помогне сега, както и преди, да преведем безбедно кораба на Църквата Му до спокоен и сигурен пристан, като изберем достоен неин първойерарх – пазител на Светата православна вяра, комуто аз, като скромен съработник в Христа, ще помагам с всичките си сили.
Призовавам всички следващите 40 дни смирено и в тишина да се молим за упокой на душата на блаженопочившия и приснопаметен наш любим Отец Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски, и да молим Господ да го постави в сонма на праведниците, откъдето той, застанал пред престола на Господ Иисус Христос и Неговата Пресвята майка Света Богородица, да се застъпва да не спират да закрилят благочестивия православен български народ.
Пожелавам на всички ви благодатен и душеспасителен пост и преподавам над вас Божието благословение.
† Пловдивски митрополит Николай
