Само на 2 км от скалния град Перперикон, в хълмовете до днешното с. Стремци, се намират едни от най-големите антични и средновековни рудници за добив на злато в Европа. Сега лабиринтът от подземни галерии е проходим на разстояние от 540 м, но цели километри са затрупани от нападали камъни. Видима е цялата система на миньорската дейност: многобройни отвори за влизане в хоризонталните галерии, вертикални комини за отдушници и изнасяне на разбитата скална маса и натрупани в долината отвали, където златото се промивало във водите на малка рекичка. Керамиката свидетелства, че рудникът е действал през Античността, после е изоставен и вероятно отново е разработен по време на Византийската империя.
Тези мини са чудесна илюстрация на думите на епископ Павлин Нолански, написал житието на кръстителя на Родопите св. Никета Ремесиански. Там той споменава и за рударските умения на планинските траки - бесите. След повторната разработка през Средновековието съвсем не е изключено именно от рудниците край Перперикон да са доставяни значителни количества злато за монетосеченето във Византия. Напоследък се доказа връзката между името на скалния град и наименованието на новата златна монетна единица, перперата, създадена във финансовата система на империята към края на ХІ в.
Всъщност наименованието Перперикон е средновековно съкращение от словосъчетанието Хиперперакион/Хиперпиракион, известно по византийски документи от ХІІІ-ХІV в. Думата е гръцка и се състои от две части – „хипер" (свръх) и „пирос" (огън). Според една от теориите думата е свързана с финото претопяване на злато. Става дума за важна монетна реформа във Византия по времето на император Алексий І Комнин (1081-1118). Той укрепява главната златна единица (номизма) във финансовата система на империята, която при предходните владетели е паднала до 8 карата. Заедно с цяла серия икономически мерки, василевсът намира отнякъде огромно количество злато и започва да сече златни монети със стойност 21 ¾ карата. Император Алексий нарича новата номизма „хиперперон", което бързо се превръща в разговорния език, включително старобългарския, в популярното „перпер", „перпера". И досега в не е изяснено откъде са взети такива големи количества от благородния метал.
Тези идеи великолепно се потвърдиха при едно откритие, направено разкопки от водения от мен екип през последния четвърт век. Преди да разкажа за него ще припомня на читателите, че след приемането на християнството в началото на V в. древният Перперикон изживява бурен разцвет. Вече през VІ в. и в епохата на император Юстиниан І Велики са поправени пострадалите от варварските нашествия крепостни стени на римския град, построени са нови квартали, а на обширната южна тераса е издигната най-голямата известна раннохристиянска катедрала в Родопите. През следващите два века обаче градът изпада в тежка икономическа криза, която обхваща цялата Източна Римска империя, позната днес повече с името Византия.
Вероятно още в края на VІІІ в. Перперикон започва да се съвзема и на около 3 км от него е изграден обширен архитектурен комплекс. Той се намира на левия бряг на р. Перперешка, а местните хора наричат днес местността Клисе башъ (Главната църква). Още живи очевидци разказват, че само допреди трийсетина години са стърчали високо запазените стени и дори арки, под които децата си играели. Някой умник от ТКЗС-то решил да сади лозя на удобното равно място. Тракторите разрушили зидовете, унищожавайки голяма част от старините. При започването на разкопките през 2001 г. на поляната се виждаха само няколко иманярски изкопа.
След няколкогодишните проучвания разбрахме, че ансамбълът включва две красиви църкви и многобройни верижни помещения. Храмовете са построени по последната константинополска мода в християнската архитектура и украсени с подови мозайки, пъстра рисувана керамика и мрамор. Над главната църква се извисявал красив купол, увенчан със символа на християнството, кръста. Вътрешността й се осветявала от свещи и огромен бронзов полилей, останки от който бяха открити при разкопките. Стените пък са градени от редове тухли и обработени камъни, създаващи неповторим декоративен ефект.
Със столетията наоколо се развива обширен некропол, където в маркирани от плочи с кръстове добре оформени каменни гробове се полагали очевидно знатните покойници. Високото положение на живелите в комплекса хора се вижда от изключително богатите находки. При разкопките бяха открити стотици произведения от злато, сребро и бронз, многобройни монети, луксозна трапезна керамика, изящни предмети от стъкло. Комплексът съществува до самото начало на ХІІІ в., когато е бил изоставен поради някакви неясни днес причини.
Но най-интересна се оказа невероятната колекция от оловни печати (моливдовули), скрепвали някога свитъци на документи и писма. За съжаление иманярите бяха изпреварили археолозите и в техните ръце вече бяха попаднали стотици редки екземпляри. Все пак при редовните проучвания се откриха повече от 100 оловни печата. Бе локализирана дори сградата на архива, където са съхранявани изтлелите днес хартиени или пергаментови свитъци.
Именно тази колекция позволи да бъде идентифициран комплекса под Перперикон. Моливдовулите са своеобразните визитни картички на Средновековието. Матриците за тях са правени по поръчка на аристократите и чиновниците в специални художествени ателиета. В текста се съдържа пълна информация за името, произхода и положението в обществото на дадено лице, а също изображението на светеца-покровител и молитва към него.
В случая всички следи водят към столицата на империята, Константинопол, и то към най-близкото обкръжение на василевса. Това преди всичко са високопоставените чиновници, занимавали се с личните императорски съкровища и имоти. По този начин се разбра, че през ІХ-ХІІ в. под Перперикон се е намирал центърът на василикат – управата на лично императорско имение. По всяка вероятност целите Източни Родопи, или Ахридос, както се наричали те през Средновековието, са били пряка собственост на василевса. От тях са вземали имоти, които дарявали за заслуги на висшите аристократи или на църкви и манастири. Със сигурност другата функция на управителя е била контрол върху добива на злато от близките рудници. Не случайно процесът за претопяването на скъпоценния метал личи дори в името на скалния град!
А съвсем наскоро славата на древния Перперикон и споменът за императорската вила неочаквано станаха известни из целия свят. През август 2023 г. вече бившият кмет на Кърджали Хасан Азис бе на посещение във Ватикана и поднесе на папа Франциск като дар не друго, а скъпа реликва от Перперикон. Става дума за прекрасно изпълнена реплика на изящното ажурно сребърно ключе, с което било заключвано ковчежето със скъпоценностите на управителя на василиката. То е от Х в. и вероятно е изпълнено от най-добрите бижутери в столицата на Византийската империя, Константинопол.
Няма да забравя трепета, с който папа Франциск пое в ръцете си скъпоценната реликва и се прекръсти пред нея. И думите, с които се обърна към Хасан Азис: „Г-н кмете, много кметове идват и ми подаряват ключа на своите градове, но Вие сте единственият, който ми подарява ключа на такова свято място!"
