- Смъртта му в седмицата на всеопрощението е символ от небесата - той искаше да се помиряваме, каза пред "24 часа" деканът на Богословския факултет на Софийския университет
- Най-важно е достойното изпращане на дядо Неофит
- Доц. Найденов, какъв е вашият прочит на личността и духовното наследство на патриарх Неофит?
- Освен че бе духовен баща на цялата Българска православна църква, за нас, академичната общност, той
беше най-вече учител,
колега и приятел. Знае се, че от 1989 г. е избран за ректор на тогавашната Духовна академия, която от 1991 г. отново се връща в статута си на Богословски факултет, на който той е първи декан. Като такъв той беше незабравим - уменията и качествата му на преподавател и ръководител бяха явни. Дори в момента, в който разговарям с вас, съм в деканата - мястото, на което е бил през тези две години. Като че ли тук всичко още носи неговия дух, дори по бюрата има разписани от него листове. Така че за мен Негово Светейшество е моят учител и човекът, с когото съм бил колега в Духовната академия и Богословския факултет.
В един по-широк план обаче неговата смърт в седмицата на всеопрощението всъщност е символ от небесата на това, което той искаше да ни завещае - да се помиряваме, да умеем да водим диалог и да се обичаме един друг. В този смисъл, когато казваме днес за него “Бог да го прости”, всъщност това е тази прошка, която в неделя ще направим.
Дядо Неофит беше многопластова личност, която определено даде друг облик на църквата през последното десетилетие. И наред с това на нас, преподавателите и студентите в Богословския факултет, ни даде самочувствието да се наричаме богослови.
- А кои са интересните и важни моменти, които следват, за да няма сътресения в Българската православна църква?
- Това, което следва и според мен е най-важно - молитвата, отправена към Бога, за Негово Светейшество. За покойниците единственото, което можем да направим, е да се молим за тях пред нашия небесен отец. В този смисъл достойното изпращане на дядо Неофит е най-важното нещо, което трябва да се изпълни.
Оттам нататък нещата са записани в устава на БПЦ. Преди 11 години имаше подобна процедура. Съборът, който избира Негово Светейшество, е амалгама от духовници и миряни, които с чиста съвест ще изберат подходящ наследник, така че църквата да продължи да върши своята работа. Всъщност дядо
Неофит даде шанс на църквата
да бъде позната Като говорител на Светия синод през 90-те години, а и впоследствие като патриарх той откри един отдел в синода, който имаше за цел да организира връзките с обществеността. Благодарение на това хората знаят какво се случва в църквата. Преди всичко това беше някак непознато и странно, докато сега нещата са по-различни, защото имаме една видима, осезаема църква с доста по-развит клир от млади и образовани свещеници. Смятам, че това е положителното, върху което трябва да надгражда оттук нататък неговият наследник.
- Според вас възможно ли е да има проблем при поканата на гостите - по отношение на руския патриарх, Вселенския и украинския например?
- Това е изцяло в протокола на Светия синод. По устав и по традиция
се информират и канят всички православни църкви
Така че неговите събратя от сестринските църкви ще бъдат уведомени. А оттук нататък кой ще бъде канен и кой - не, как ще протече всичко предвид късия срок и специфичното време - неделята преди Великия пост, нямам представа.
