Какво е важно да се знае за органите и регулаторите, изброени в споразумението за съвместно управление, предложено от ГЕРБ
ГЕРБ предлага механизъм за вземане на решения в съвместно управление с ПП-ДБ и в основата е всяка от двете формации да може да налага вето на дадена кандидатура.
Подобни предложения бяха казвани и от представители на ПП-ДБ. Предложеното от ГЕРБ е едно коалиционно споразумение. Меморандумът на ПП-ДБ също имаше характер на предложение за споразумение. Всъщност и досега имаше коалиционно споразумение, но в устна форма. Като всяко устно споразумение и то доведе до караници как да се вземат решенията и за какво се били договорили страните. Е, още с изобретяването на писмеността се налага фразата, че
писаното остава
На практика има съгласие между ГЕРБ и ПП-ДБ за регламентирано участие на граждански организации при формиране на регулаторите. ГЕРБ предлага “граждански организации да участват при номинирането на кандидати при процедура по избор за съответния орган”. Като добавя, че това “следва да се уреди със съответния закон, както бе уредено в Закон за противодействие на корупцията (ЗПК)”.
Конституцията предвижда мнозинство от 2/3 от депутатите при избор на следните органи:
5-има от 15 членове на Съдийската колегия. Идеята на промените в конституцията е да се даде самоуправление на съдиите. А това означава не само съдиите, избрани от съдии, да доминират в тази колегия, но и при изборите на ръководителите на съдилища да има съобразяване с предложенията на общите събрания на съответните съдилища. Имаше много критични гласове при промените в конституцията – ако сред съдиите има твърде много корупция, дали не трябва първо системата да се оздрави, а след това да ѝ се дава повече самоуправление – в противен случай затварянето на системата щяло да даде възможност корупцията да се самовъзпроизвежда.
Но след като вече е взето едно решение и след като е закрепено в конституцията – нека да се спазва, да няма външна намеса върху волята на съдиите и да видим резултатите.
6-ма от 10 членове на Прокурорската колегия. При смяната на Гешев се видя колко зависима от политиците е системата на прокуратурата. Политиците решиха и след 2 месеца го смениха. Сега представителите на парламента са още повече. Вероятно при изготвянето на Закона за съдебната власт ще се предвиди различни съсловни организации да предлагат обвързващо или препоръчително на парламента членове на съдийската колегия. Вероятно е това да се предвиди и за адвокатурата. Стои въпросът, ако във ВСС има един адвокат, примерно от по-авторитетна кантора, това
няма ли да накара прокурорите да се съобразяват с нея
Президентите се сменят и може би трябваше при промените в конституцията да се обсъди и представител на президента в прокурорската колегия.
Главният съдебен инспектор и останалите съдебни инспектори – 11 души.
Конституцията даде възможност в закон да се предвижда квалифицирано мнозинство за избор на държавни постове. Точно това направи законът за 3-мата членове на Комисията за противодействие на корупцията, които също се избират с мнозинство от 2/3 от депутатите. Когато комисията разследва, тя ще има правомощия, подобни на тези на полицията. Добре е да има орган, който не е под прякото въздействие на политиците, който да разследва корупцията.
Но все пак не бива да се забравя, че няма как да се прескочат разпоредбите на конституцията, според която прокуратурата ръководи разследването. Стои и въпросът дали в неголяма държава като България няма твърде много разследващи органи с полицейски правомощия.
За избираните с квалифицирано мнозинство постове ГЕРБ предлага да се подкрепят от партии с евро-атлантическа насоченост. В Народното събрание такива са се декларирали, че са ДПС и ИТН.
Всички останали регулатори ще се избират с обикновено мнозинство. Ето по-съществените регулатори и броя предстоящи назначения:
KЗК – 7. Това е регулаторът с най-големи правомощия. Той изпълнява и непривичните функции на първа съдебна инстанция по всички обществени поръчки и концесии. А законът и досега не дава право на страните по спора пред КЗК да се запознаят с материалите по делото и всъщност пускат бланкетни жалби. Никъде по света няма такава калпава уредба.
Комисия по финансов надзор – 5. Там всеки зам.-председател регулира самостоятелно част от финансовите дейности – напр. застраховане и т.н.
НЗОК – 2. Раздава близо 10 млрд. лв. всяка година. Касата си е държавен орган и поради това има възможности за злоупотреби. Нужни са 3 частни здравни каси подобно на модела в Нидерландия.
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество - 5. Самото отнемане се решава от съда.
Националното бюро за контрол над СРС-тата – 5.
КЕВР – 5. Определя цените на основните енергийни източници и има редица други правомощия. И явно не желае да изпълнява решенията на ВАС, с които се отменят нейни решения.
Важни регулатори са също КРС, Сметната палата и някои други.
Освен това през есента НС трябва да избере 1 съдия в Конституционния съд. Засега структурата на функциониране на КС, формиран от двата върховни съда, президента и парламента, осигурява най-голяма и доказана независимост на този орган. Много важно е да се предвидят подробни законови изисквания за висока правна квалификация и чисто правни постижения на съдиите в него, за да не се превръща в място за пенсиониране на държавни началници.
Става въпрос за общо 110 поста. Не е лошо кандидатурите да вървят със справки за успех от следването и професионални постижения. Например - процент на потвърдените съдебни актове по съществото на делото при съдиите, международни класации при адвокатите, международни академични постижения на учените.
