По 15 хил. души умират заради фини прахови частици
- Доц. Джамбов, здравни групи предупреждават за забавяне и неравенства при актуализиране на стандартите на ЕС за чист въздух. Какви може да са последствията от това за българите?
- Обнадеждаващо е, че във финална фаза са разговорите в ЕС относно промяна в директивата за качество на въздуха и сближаването на граничните стойности за замърсителите с препоръчаните от СЗО.
Тази цел обаче все още не е постигната - необходими са усилия на гражданското общество и научната общност на страните-членки на ЕС. Те да потвърдят ангажимента си за придържане към препоръките на СЗО за качество на въздуха.
Научни организации изчисляват, че България би изгубила 456 души на 100 хил., ако достигането на целева стойност от 10 мкг/куб. м за средногодишни нива на фини прахови частици (ФПЧ 2,5) бъде забавено с 10 г.
Подобно отлагане на доближаването на граничните стойности в европейското законодателство не бива да се допуска.
- Замърсяването на въздуха ли е най-големият риск за здравето на хората у нас и в ЕС?
- Замърсяването на въздуха, особено с ФПЧ, се подрежда на 7-о място като рисков фактор за преждевременна смърт в страната ни. В този смисъл той не е най-значимият рисков фактор като цяло, такъв е хипертонията, но е най-значимият на заобикалящата ни среда.
Всъщност стряскащо е, че фактор на средата се подрежда сред първите 10 причини за смърт, тъй като обикновено поведенческите рискови фактори и съществуващите заболявания са много по-изразени.
Това, което прави мръсния въздух толкова значим на популационно ниво, е, че на практика цялото население е изложено на нездравословни нива, докато останалите рискови фактори засягат по-ограничени групи.
- Според Европейската агенция по околната среда (EАОС) 97% от градското население дишат въздух, който е нездравословен. Кога въздухът се счита за нездравословен?
- Съгласно действащото национално и европейско законодателство допустимите нива на много от основните замърсители са по-високи, отколкото онези, за които СЗО е установила, че не носят повишен риск от смърт.
Например понастоящем законово допустимите средногодишни стойности на ФПЧ са 25 мкг/куб. м, докато СЗО препоръчва 5 мкг/куб. м.
Причината за тези различия е донякъде остарялото законодателство, но и това, че при вземане на политически решения относно нормиране на гранични стойности влизат редица други фактори освен здравните аргументи – социални, икономически, политически.
От своя страна СЗО задава своите препоръки единствено на база научни данни за праговете, над които се установяват вредни ефекти за здравето.
- Освен здравните има и икономически последствия от мръсния въздух. Какви са те за България?
- Замърсяването на въздуха е свързано с огромни загуби за икономиката както директни поради разходи за здравеопазване, така и индиректни поради загуба на работоспособност и продуктивност.
Доклад на ЕК показва, че големите ни градове губят годишно по 7-8% от своя БВП, или 1000-2000 евро на глава от населението, поради замърсения въздух.
За София са изчислени годишни загуби от над 2,5 млрд. евро през 2018 г. За Пловдив загубите са 350 млн. евро на година.
- Кои населени места у нас са с най-замърсен въздух, какви са съставките на въздуха и какви са източниците на замърсяването?
- София и Пловдив се характеризират както с високи нива на замърсяване с ФПЧ и азотен диоксид, така и поради специфичните топографски и метеорологични условия.
Причините са интензивният трафик и комунално-битовото отопление на твърдо гориво, както и условията, които пречат на доброто вентилиране на тези населени места и разнасяне на отделяните замърсители.
Скорошен доклад на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩШ, нареди Пловдив и София в челните места в света по честота на смъртни случаи, свързани с мръсния въздух, макар че нивата на замърсяване у нас да не са най-високите.
Възможното обяснение е съчетаването на относително високи нива на ФПЧ, неблагоприятните демографски тенденции, наличието на редица други рискови фактори сред населението и високите нива на хронични незаразни болести.
Все пак в тези градове се наблюдават някои положителни индикации като продължаването на кампании за подмяна на старите печки с нови отоплителни уреди, както и опити за въвеждане на нискоемисионни зони за автомобили.
В последните години все повече граждански инициативи се стремят да ангажират местните власти с препоръки за предприемане на действия по отношение подобряване на качеството на въздуха.
Основните източници на прахови частици у нас, което ни отличава от западноевропейските държави, са битовото отопление, както и въглищните тецове, но също така и разнасяният от вятъра прах, който вторично се вдига във въздуха от т.нар. кални петна в градовете ни.
- Вярно ли е, че до 20% от преждевременната смъртност може да се свържат с атмосферното замърсяване?
- Изчисленията показват, че 15-20% от смъртните случаи поради най-честите хронични заболявания у нас могат да се свържат със замърсения въздух. Сумарно това прави между 11 и 15 хил. смъртни случаи годишно, като за София например са над 1000.
- Кои опасни заболявания провокира мръсният въздух?
- Основно ФПЧ увреждат цялото тяло, не само дихателните пътища. Те са свързани с повишен риск от възникване на дихателни заболявания като астма и хронична обструктивна белодробна болест, сърдечно- и мозъчносъдови инциденти (инфаркти и инсулти), невродегенеративни болести, влошено психично здраве, неблагоприятни резултати от раждането, дори повишават риска от диабет.
- Как се отразява той на бременните и децата?
- Както бременните, така и развиващият се плод са уязвими на ефектите на мръсния въздух.
Замърсителите на въздуха могат да предизвикат увреждане на ДНК на плода, забавено вътреутробно развитие, тъй като увреждат функцията на плацентата, което да доведе до преждевременно раждане, ниско тегло при раждане, дори мъртво раждане. За самата бременна също е повишен рискът от прееклампсия и гестационен диабет.
Малките деца са уязвими както чисто физиологично, така и поради по-незрели поведенчески механизми за избягване на замърсяването на въздуха. Животът в среда с мръсен въздух през ранното детство повишава риска от хипертония, затлъстяване, поведенчески и невроразвитийни проблеми, алергии.
- А на възрастните?
- Близо 70% от смъртните случаи поради мръсния въздух у нас са при хора над 70-годишна възраст.
Те са по-уязвими поради по-продължителното си излагане на мръсен въздух, наличието на придружаващи заболявания и други рискови фактори, които са се натрупали през живота.
- Презастрояването в големите градове води ли до замърсяване на въздуха?
- Само по себе си презастрояването не е източник на замърсяване. Но имат влияние свързаните с него строителни дейности, повишаване на гъстотата на населението и автомобилите в градовете, намаляването на озеленените градски пространства влошават качеството на въздуха в градовете ни.
- С какви темпове се увеличава замърсеността на въздуха с все по-големия брой коли и задръствания, предизвикани от тях? Какво да очакваме, ако тази тенденция продължи?
- Редица проучвания показват, че нивата на замърсяване на въздуха у нас са спаднали през последните 10 г., така че качеството на въздуха постепенно се подобрява.
За съжаление, това не става достатъчно бързо и не води непременно до намаляване на здравната тежест от мръсния въздух, тъй като населението ни застарява, висока е фоновата честота на хроничните заболявания и голяма част от хората продължава да живее в силно замърсена среда.
- За кои райони от България може да се каже, че са с чист въздух?
- Изчисления на Института за глобално здраве в Барселона, Испания, който в свой проект подрежда населените места в Европа по нива на въздушни замърсители, показва, че за България Велико Търново, Благоевград и Добрич са от по-малко замърсените.
- На кое място е България по замърсяване на въздуха в Европа?
- България има едни от най-високите нива на замърсяване с ФПЧ в страните със средни нива за ЕС. Някои държави от Западните Балкани обаче ни изпреварват в тази негативна класация.
Като цяло характерно за региона е, че структурата на енергетиката и битовото ни отопление са различни от западно- и северноевропейските държави, процентът на енергийно бедни хора у нас също е много по-висок, поради което изследвания показват, че у нас битовото отопление и тецовете са с много по-значим принос за нивата на фин прах.
- Работите и по проблемите на шума. Какво е неговото влияние върху здравето на хората?
- Шумовото замърсяване широко се подценява като риск за общественото здраве и за него почти не се говори за разлика от замърсяването на въздуха.
Шумът в жилищната среда, особено от различни източници на трафик, е силен стрес за организма, особено през нощта, и може да доведе до заболявания, които не са свързани с увреждане на слуха.
Докато увреждането на слуха се наблюдава при професионално излагане на шум над 85 децибела, то и при много по-ниски стойности съществува риск от влошено качество на живот, нарушаване на съня, сърдечносъдови заболявания, инсулти, диабет.
СЗО излезе преди няколко години с препоръки относно шума в околната среда и също както препоръките за въздушните замърсители, те са за нива на шума под тези, които понастоящем са допустими в ЕС и у нас.
Характерно е и че различните източници на шум имат различен увреждащ потенциал поради различията в акустичните им характеристики.
Например самолетният шум е далеч по-обезпокояващ и увреждащ при един и същ интензитет, отколкото автомобилния. В проучвания, които сега провеждаме в някои от големите ни градове, намираме изразена връзка между безпокойството на гражданите и самодекларираното им здраве и нивата на самолетен шум, на който са изложени.
- В кои населени места е най-силен и опасен?
- Ако се съди по официалните шумови карти на големите ни градове с над 100 хил. жители, голяма част от населението е изложено на потенциално вредни нива на автомобилен шум, които надвишават средното за европейските градове.
Пловдив и София отново се нареждат на челни места.
- Какви са най-належащите мерки, които властите трябва да предприемат?
- Използване на "зелени" или замърсяващи по-малко въздуха технологии и горива в битовото отопление, ограничаване на скоростта на движение на колите в жилищните квартали до 30 км/ч, въвеждане на зони с ниски емисии, повишаване на пешеходната достъпност на градската среда и интензивното озеленяване.
Трансформацията на градовете ни би повлияла положително и на качеството на въздуха, и звуковата среда.
От много голямо значение е и повишаване на обхвата на мрежите за мониторинг на качеството на въздуха и нивата на шума. Например едва 10-ина от официалните мониторингови станции за качество на въздуха на МОСВ измерват ФПЧ 2,5.
Визитка
Доц. д-р Ангел Джамбов е завършил "Медицина", има придобита специалност по обща хигиена и комунална хигиена и следдипломна квалификация в областта на психичното здраве.
Той е доктор по хигиена и доктор на науките по психиатрия. От 2022 г. е доцент към Катедрата по хигиена при Медицинския университет – Пловдив, а от 2023 г. е водещ изследовател и ръководител на изследователска група "Здраве и качество на живот в зелена и устойчива околна среда".
От 2020 г. е изследовател в Техническия университет – Грац, Австрия.
