- Все още не съм усетил възприятия към професията ни като "бизнес начинание", въпреки че системата упорито ги тласка към такова отношение, казва проф. Димитър Буланов, декан на Медицинския факултет в МУ - София
- Учим студентите, че в медицината няма маловажни и безинтересни специалности, но анестезиологията е интелектуално, физическо и психо-емоционално предизвикателство
- Проф. Буланов, като декан на Медицинския факултет към МУ - София, вероятно сте доволен от резултатите от тазгодишната анкета сред завършващите медици. За първи път над 60% искат да останат в България. Преди десетина години те бяха около 20-30%. Как коментирате този факт?
- Резултатите тази година са много оптимистични - показват ясна тенденция в желанието на завършващите от випуск 2023 да имат професионална реализация в България. Това е много добра новина за обществото и искрено се надявам нагласите при младите лекари и от другите медицински университети да са подобни. Същевременно над 85% от колегите желаят да се развиват като лекари в болнични условия и под 1% виждат кариерата си в административната сфера и във фармацевтичния бизнес. Това говори за силни амбиции и желание за работа в клинична среда, намерение за започване на специализация, постигане на висок професионализъм, готовност за поемане на отговорност. Силно впечатление правят и мотивите за тези намерения -отговорност към обществото, към България, към семейството. Т.е. младите хора изповядват традиционните за народа морални и етични ценности, които мнозина смятат за погубени. Надявам се, че ние – техните преподаватели, сме участници в този възпитателен процес и вярвам, че те ще съхранят тези ценности в бъдеще.
- Може ли големият процент на оставащите да бъде разтълкуван по друг начин - новите млади не се чувстват достатъчно подготвени за конкуренцията на Запад?
- Тук става въпрос за ясно заявени ценностни приоритети, желание да помогнеш на страната си, на близките си, на приятелите. И то не само като им се изпращат пари от чужбина. Извън резултатите от анкетата имам основания да вярвам, че дори по-висок дял от колегите имат намерение да работят в България от самото начало. Данните от работодателите в столицата, а и не само тук сочат, че желаещите да започнат работа веднага са много. Лично познавам най-малко 50 млади колеги, които бързаха да получат академични справки непосредствено след последния държавен изпит и доста преди връчването на дипломите, за да започнат работа в болници в цялата страна.
- Различават ли се младите лекари от времето на вашето поколение, следващите и сегашните и по какво?
- Разликите в поколенията са съществени. Системата на здравеопазването в 80-те години, когато моето поколение следваше медицина и започваше реализация, е твърде различна спрямо ситуацията след 2000 г. Принципите, методологията и целта на обучението по медицина обаче са същите. Днес има много добра система на подготовка, която изисква усвояване на солидни теоретични познания, съчетани с много добри условия за придобиване на клинични умения. Студентите учат при условия, сходни с нашите, но като лекари работят в различни условия. Съвременните млади лекари живеят в доста по-динамична и несравнимо по-високотехнологична среда и това се отразява на техния манталитет. Това, което е отчетливо по-различно, е стремежът за по-бързо постигане на напредък. Във всички аспекти – специализация, постигане на експертен професионализъм, високо заплащане, бързо академично развитие и т.н. Като поколенчески черти бих казал, че са по-нетърпеливи, по-амбициозни и по-решителни.
Когато начертаният план не върви – по-лесно сменят посоката, местоработата, града, дори държавата. В сравнение с нас са по-отрано и по-добре теоретично подготвени, защото имат неограничен и лесен достъп до специализирана медицинска литература. Приликите лично аз откривам в отношението към ценностната същност на професията ни – желанието да бъдеш полезен, да лекуваш хората, да бъдеш добър лекар и с добро име. Все още не съм усетил възприятия към професията ни като „бизнес начинание", въпреки че системата упорито ги тласка към такова отношение.
- Анестезиолозите у нас са два пъти по-малко от необходимото. Във випуска най-желаната специалност е именно анестезиологията. Но липсват и педиатри, а специалността отново не е сред най-желаните. Мода, съобразяване с нуждите на системата, мотивация заради любим преподавател - как по принцип се избира специалност? А добрият преподавател може ли да отсее кой става примерно за добър хирург, кой е повече за педиатър и т.н.?
- Винаги съм се опитвал да убедя студентите, че в медицината няма маловажни и безинтересни специалности. Има по-динамични, по-атрактивни, по-изтощаващи, както и по-спокойни, по-физически и психически ненатоварващи. Но при всички има висока степен на отговорност. Анестезиологията и интензивната терапия е една от най-трудните за усвояване специалности. От една страна, тя изисква поддържане на изключително обширни и актуални познания както по фундаменталните, така и по повечето от нехирургичните специалности, защото интензивната терапия обхваща лечението на всякакъв вид усложнена патология от всички органи и системи и лечение на пациенти в критично състояние. От друга страна, постигането и поддържането на анестезия е сложна и рискова дейност с изключително висока степен на пряка, лична отговорност на анестезиолога. Това я прави от определена гледна точка атрактивна, прави я интелектуално, физическо и психо-емоционално предизвикателство. Анестезиологът знае и може неща, които другите лекари не могат. Мисля, че това е една от причините младите лекари да я желаят. Според мен има и друга причина – много студенти точно от този випуск имаха куража да работят като доброволци в реанимациите по време на COVID-19 ситуацията. Там те натрупаха безценен опит. Видяха отрано истинска и тежка битка за живота. Участваха в нея рамо до рамо с реаниматорите и сестрите - и се харесаха. Познавам доста такива студенти и им се възхищавам. Според мен там разбраха, че това е „тяхната специалност". Много от тях продължиха и след това като болногледачи, а сега ще започнат и да специализират. В повечето случаи, когато новозавършващият лекар знае каква иска да е професионалната му съдба, е именно защото е работил като студент в клинична обстановка. Твърде често се наблюдава и родово предразположение към дадена специалност – когато децата възприемат от родителите си лекари любовта към професията. Педиатрията е една от най-интересните, но и от най-трудните специалности. Тук отговорността е много специфична и не всеки е в състояние да приема неуспеха при лечението на дете. Моите наблюдения са, че повечето от педиатрите са предопределени за това. Те започват да учат медицина, защото искат да лекуват деца. По правило дали един лекар ще стане добър специалист, дали ще достигне експертно ниво, всъщност се разбира не в началото на кариерата му, а доста по-късно. Необходими са множество последователни стъпки, натрупване на пластове от знания и опит, успехи и неуспехи. И едно задължително условие – добри учители.
- Научиха ли се опитните лекари да са ментори на младите, да ги приемат, да ги обучават в практиката, да предават опита си, или ги възприемат като конкуренти. Преди години съм чувала - той е от школата на еди-кой си професор, как е сега?!
- Взаимоотношенията между различните поколения медици в клиниките са изключително важни. Бих казал, че са толкова важни, колкото и това лекарите да са добре подготвени професионалисти. Всъщност това са взаимносвързани процеси и ако тези взаимоотношения се разрушат – няма да има качествени лекари. Това е така, защото един лекар не се самосъздава. Не е възможно. Той се самообучава и едновременно с това е обучаван и контролиран от по-старши и опитни колеги. И така стъпка по стъпка, година след година, докато минат 5-10, а и повече години. Това е световна практика и задължителен стандарт в професионалното развитие на медика. Това изисква етични колегиални взаимоотношения, толерантност, търпение, отзивчивост и взаимопомощ, без които един медицински екип не може да функционира ефективно. Така в исторически план са създадени и т.нар. "школи" в различни специалности и научни направления. Този етап от развитието на медицинската наука и в България, и по света е характерен за 40-50-60-70-те години на ХХ в., когато се основополагат и рязко се развиват отделните специалности. Моето мнение е, че ХХI век е време на свръхдетайлно развитие в медицината и това е свързано най-вече с напредъка на биомедицинските дисциплини, навлизането на компютърните технологии в медицинската апаратура и усъвършенстването на медицинските изделия, приложими в човешкото тяло.
- Има скок в положителната оценка за качеството на образованието в Медицинския факултет - с 6%. Чуждестранните студенти стават също повече от година на година - включително и от много европейски държави. Това значи ли, че преподавателите и целият процес поддържат високото ниво, с което факултетът винаги се е славил въпреки кризата в цялата ни образователна система?
- Позитивната оценка на студентите е може би най-важното мерило за успех. Права сте, че има криза в образователната система, но ви уверявам, че криза в системата на висшето образование по медицина няма. Досега въпреки дефектите на здравеопазната система и трудностите, породени от правилата за развитие на академичните кадри по клиничните дисциплини във висшите училища по медицина, медицинските университети създават лекари с отлична подготовка.
Медицинският факултет е притегателно място за обучение, защото тук учебните програми и методологията на обучение са се доказали с повече от един век традиция и признание в Европа и света. Има огромно разнообразие от клинични звена в 14-те университетски болници, всяка от които е високотехнологична клинична база и където студентите могат да видят и получат знания от различни екипи преподаватели и са в контакт с цялата човешка патология.
Същевременно Медико-биологичният комплекс осигурява достъп до биомедицински лаборатории с най-съвременно оборудване и обучение по фундаменталните дисциплини. Съчетанието на всичко това с големите възможности на програмите за международен студентски обмен с над 150 чуждестранни университета, Медицинският факултет при МУ - София, осигурява възможност за европейско ниво на образование на своите студентите.
