С добра кариера ще са младежите, усвоили умението да задават правилните въпроси, коментира немският учен пред "24 часа"
Още акценти:
- За да се представите добре на PISA, трябва да имате умения за решаване на комплексни проблеми
- Светът вече не те възнаграждава само за това, което знаеш, а за това, което можеш да направиш със знанията си
- Г-н Шлайхер, резултатите на българските ученици, включени в последното изследване PISA, показват, че те имат проблем с функционалната грамотност. С какво може да се обясни това?
- Учениците са доста добри в това да възпроизвеждат наученото. Те обаче срещат трудности при извличането на информация от това, което са научили, за да използват знанията си креативно в нови ситуации. Това е отражение на насоките. Учениците често са пасивни консуматори на това, което им се казва, те не участват активно в процесите на учене и в ангажирането с концептуално мислене. Например при четене им се казва: “Виж текста, прочети го, разбери го”, а не: “Задавай въпроси, открий кое е вярно и кое не”. Смятам, че това са уменията, които са наистина важни за успеха при PISA - не само да възпроизвеждаш наученото, но и да можеш да го поставяш под въпрос.
- Тоест смятате, че в повечето образователни системи липсва критично мислене?
- Да, критично мислене, творческо мислене, решаване на комплексни проблеми. Това са уменията, които трябва да притежавате, за да се представите добре на теста PISA.
- Българското министерство на образованието съобщи, че сте се договорили за партньорство. В какво ще се изразява то, с какво PISA може да подпомогне нашата образователна система?
- На първо място се опитахме да помогнем на България да разбере резултатите от PISA, да се възползва от тях и да гарантира, че те ще се превърнат в ефективно средство за по-добро обучение на учениците. Това е свързано с разработването на учебните програми, с по-доброто преподаване от страна на учителите, с промяна на практиката на преподаване и учене, с повишаване на ефективността на училищата. Освен това методът ни на работа е да съберем България с държави, които са постигнали успех по този път. България е посяла много семена, но за да има плодове, те трябва да бъдат подкрепяни, за да се развият и да станат успешни.
- Срещнахте се с експерти от министерството, синдикати, работодатели, преподаватели, какво обсъдихте?
- Всъщност най-силно впечатление ми направиха училищните ръководители, с които се запознах, директорите. Видях много хора, които са вдъхновени, отдадени на задачата си или са направили много, за да се възползват от местната обстановка и да извлекат най-доброто от нея.
Впечатли ме доста и гражданското общество тук - много от заинтересованите страни наистина искат да променят нещо и искат да помогнат за създаването на по-справедлива образователна система. Това е и другата забележка за България - че разликата между учениците от богати семейства и тези в неравностойно положение е твърде голяма. Но тук може да видите много хора от гражданското общество, които искат да променят тази тенденция - това ме окуражава. Образованието не е само държавен бизнес, то е дело на цялото общество, а за да е успешно, са нужни всички, включително и родителите.
- Как може да се преориентира обучението така, че децата да прилагат наученото от училище в живота? От какви умения на XXI век се нуждаят младите, за да имат успешна реализация?
- Учениците трябва да могат да мислят самостоятелно, да могат да работят с хора, които са различни от тях. А тези умения се развиват най-добре в проектноориентирана среда, така че учениците сами да си поставят учебни цели, да управляват напредъка си в обучението и да поемат отговорност за него, както и да прилагат знанията си в реалния живот.
Твърде често професионалното образование е последна възможност за учениците в България, а трябва да стане първа, да се превърне в наистина интересно преживяване за учениците да правят неща, а не само да учат.
Мисля, че учебната среда, която насърчава учениците, е особено значима. Ако искате учениците да бъдат креативни, трябва да им дадете пространство да експериментират. Ако им дадете това, те трябва да поемат риск, а ако поемат риск, те правят грешки. Ако образователната система не е добра в това учениците да се учат от тези грешки, тогава е трудно да бъдат по-креативни. Същото важи и за учителите. Мисля, че учителите също трябва да бъдат много по-креативни в работата си. Добрият учител днес е не само добър преподавател, но и добър инструктор, добър ментор, добър координатор, добър създател на иновативна учебна среда.
- Тоест смятате, че по-голямото количество теория в сравнение с практическото обучение е остаряла практика?
- Да. Смятам, че наистина трябва да има добра комбинация от теория и практическо обучение. Това, което си спомняте от училище, вероятно не е нещо, което е било на дъската, а практиката. Това е начинът, по който учим, и именно затова е нужно да се вземе под внимание.
- Какви препоръки бихте дали на българската система по практическата насоченост на образованието?
- Не мисля, че става въпрос за разделение на учениците, като например: “Ти отиваш в академичната, ти - в професионалната гимназия”, а по-скоро за предоставяне на повече практически опит за всички ученици. Някои от най-добрите знания се придобиват на работното място и мисля, че това е важно - да имаш по-широк набор от умения и да си по-отворен към използването им. И мисля, че това не се отнася само за тези, които учат в областта на професионалното образование, а е необходимо за всички.
- Извън статистиката, според вас къде стои България в света и кои са добрите и лошите примери от нашата образователна система?
- Несъмнено България има много важни традиции в доброто образование. Още през 80-те години на миналия век България беше на върха в международен план и имаше много силен академичен елит. Но този успех днес е по-малко значим. Светът вече не те възнаграждава само за това, което знаеш - “Гугъл” знае всичко, а за това, което можеш да направиш с познанията си. Именно в тази част България има силни традиции - в преподаването на знания, а сега трябва да развие също толкова силни традиции в преподаването на умения. Главната роля, която образованието играе в обществото тук, е силна и мисля, че това е важно. Родителите ценят образованието, те разбират, че това е бъдещето на децата им.
- Ние имаме самочувствие като нация, че сме изключително силни в точните науки, но това не се вижда в изследванията на PISA. Защо?
- Това всъщност се вижда от резултатите на PISA. България действително разполага с един малък клон от ученици с много високи резултати в областта на науката. Това е достатъчно, за да се печелят олимпийски медали, но не е достатъчно, за да се развива успешна икономика през XXI век. Може да видите тези ученици в PISA, но те са твърде малко. Мисля, че предизвикателството пред образователната система е да развие високи постижения в цялата си същност, за да се дадат по-добри умения на повече млади хора. Това е основният елемент. Може да видите надарени ученици, но те са малцинство. Много е лесно да се изберат няколко талантливи деца, но е много по-трудно да се развие талант.
- Има ли рецепта за успех в образованието, която може да бъде приложена навсякъде по света?
- Смятам, че има. Ако разгледаме най-напредналите образователни системи, те имат много прилики. Те ценят образованието, то е наистина важно както за родителите, така и за обществото. Именно това е много значимо - ролята, която образованието има в обществото. Учителите в тези страни вярват, че всеки ученик може да учи, затова не подбират учениците, а инвестират в тях. Тези системи са много добри за адаптиране на ресурсите към нуждите - те привличат най-талантливите учители в най-проблемните класни стаи. Може да видите много прилики в образователните системи, които се справят най-добре. Именно това ме кара да съм сигурен, че можем да извлечем полза от този успех.
В образованието често допускаме една грешка - мислим, че всички сме уникални. И учителите казват: “О, моята класна стая е различна от съседната класна стая, така че не мога да натрупам опит от другите учители”. И училищата си мислят: “Ние работим в среда, различна от тази в съседното училище, така че не можем да научим нещо от тях”. И това усещане за изолация е голяма част от проблема - образователната система в България е много атомистична, има голяма изолация между учениците, родителите, училищата и самата система. А всъщност колкото повече вярваме в общите решения, толкова по-успешно ще постигнем общ напредък.
- Под знака на дигитализацията и изкуствения интелект – това ли е бъдещето на образованието?
- Според мен - да. Изкуственият интелект ще постави на изпитание това, което преподаваме - нещата, които са лесни за преподаване, лесни за оценяване, са също толкова лесни за дигитализиране. ChatGPT предоставя отговори. Ученето на отговори не е много ефективно, необходимо е човек да се научи да задава правилните въпроси. Това е наистина важно, тъй като дава онзи вид знания и умения, от които се нуждаем в условията на дигиталната икономика. Това е много различно от усвояването на съдържание, което беше достатъчно в ерата преди цифровизацията. Това е важно за учителите. В днешно време вече не е толкова важно те да преподават информация. Това го правят и компютрите. Но трябва да бъдеш добър инструктор, добър ментор, добър социален работник, трябва да разбираш кои са учениците насреща, какви искат да станат, как може да им се помогне по индивидуалния им път - това е новата роля на учителите.
Технологиите могат да дадат допълнителни възможности. Не мисля, предвид важността на социалната роля на учителите, че ИИ ще успее да ги замени. Няма признаци за това. Но учителите, които са добри в използването на ИИ, може и да заменят учителите, които не са (смее се).
- Може би това е новото поколение учители - тези, които въвеждат ИИ?
- Да, така смятам.
- Какъв е вашият съвет към родителите, които смятат, че децата им имат по-голям потенциал, отколкото системата признава?
- На първо място, като родители със сигурност трябва да вярваме във възможностите на децата си, а също и в способността им да преодоляват трудностите. Никога не трябва да им поставяме таван на възможностите. Като родители трябва да виждаме, че небето е пределът за това, което децата могат да направят, и че всяко дете може да учи и да се развива. За този успех в голяма степен е важна средата, която ние им осигуряваме. Именно това е смисълът на възможността за образование.
- Как стоят нещата в противоположната ситуация? Или пък ако учителят вижда голям потенциал в ученик, който обаче е в неравностойно положение? Как трябва да го насърчи да продължи да учи?
- Това е един от най-важните аспекти. Като учител понякога трябва да си кажете: “Може би в моята среда вече не мога да служа най-добре на този ученик, затова трябва да му осигуря друг тип учебна среда”. Това е много трудно за учителите, защото те не искат да изгубят най-добрите си ученици в класа. Понякога обаче като добър учител бихте могли да видите къде е границата на възможностите ви за подкрепа на учениците и кога даден ученик има нужда от друга среда.
Освен това смятам, че като учител, ако имаш ученик в неравностойно положение, който е много талантлив - това е ученикът, с когото трябва да прекарваш времето си. Това наистина е най-голямата възможност, животът, който най-много можете да промените. Именно учителите са тези, които могат да променят живота повече от всеки друг. Ако открият потенциала, ако го развият, те могат да сбъднат всяка мечта и мисля, че често подценяваме това.
CV
Роден на 7 юли 1964 г. в Хамбург
Изучава физика в Хамбург, след което завършва магистратурата си през 1992 г. в австралийския университет Deakin
Между 1993 и 1994 г. работи в Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието
Мести се в Париж през 1994 г., където става ръководител на Центъра за образователни изследвания и иновации (CERI) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)
През 1997 г. започва работа по изследването PISA, като за първи път го представя през 2001 г.
Към момента е директор по въпросите на образованието и уменията в ОИСР.
