Системата е сходна с техническите прегледи на колата- правим ги всяка година не защото е развалена, а за да видим как работят системите и дали ще пътуваме безопасно, коментира съветника на здравния министър
- Доц. Тонев, българите очакват електронния профилактичен календар - докъде стигна разработването му?
- Министерството на здравеопазването провежда различни политики, с които се опитва да увеличи профилактичните изследвания. Повечето заболявания нямат изявени симптоми в началото. Когато се появи болка или друг симптом, говорим за развито заболяване. В напреднал стадий заболяванията изискват много повече усилия и от лекари, и от пациенти. А когато болестта е диагностицирана в начален стадий, излекуването става по-бързо и лесно. За да разберем за здравословните си проблеми в безсимптомен стадий, имаме нужда от профилактични прегледи. Това е изследване, което правим, когато сме здрави и без оплаквания. За да стигне до профилактичния преглед, пациентът трябва да отиде при личния лекар, да чака на опашка, след това се реди на друга опашка, пак да чака. Налага ни се да вземем отпуск, все пак сме здрави, или да идем в обедна почивка, или по някакъв друг начин да посетим поредица от лекари. Оказва се, че се наблюдават пречки, за да ползваме профилактичните ни изследвания в пълен обем, а това се отразява и на резултати от тях. В България много малко хора ходят на профилактични прегледи, в сравение с други европейски държави. В Министерството на здравеопазването заедно с “Информационно обслужване” разработваме модул от електронното здравно досие, наречен профилактичен календар. Той ще скъси пътя на здравия човек до определени профилактични изследвания, които човек има право да ползва безплатно след навършване на дадена възраст.
- За кои заболявания?
- Има някои заболявания, които се появяват изключително рядко в млада възраст. След като навършим 45 г., честотата им рязко нараства и е добре на определен период да проверяваме себе си. Например за рак на простатата, на дебелото черво или хипертония, диабет, метаболитен синдром. Системата е сходна с техническите прегледи на колата. Автомобилът ни трябва да минава технически преглед на определено време, не защото е развален, а за да проверим дали системите работят и дали имаме безопасно пътуване.
Техническият преглед е задължителен, но профилактичните изследвания са пожелателни, затова се налага да им правим промоция.
- Преди време се появи дори идея за глоби, ако не ходим на профилактичен преглед.
- Ще има бонуси, ако се изпълни всичко по профилактичния календар. Обсъжда се твърда сума или връщането на една месечна здравна вноска. Глоби има и сега, но няма “подарък” от системата за съвестните ѝ пациенти.
- Какво ще представлява профилактичният календар?
- Първо трябва да инсталираме приложението - електронно здравно досие. В него се намира цялата здравна информация за нас - прегледи, хоспитализации, амбулаторни листи, рецепти, ваксинации. След навършване на определена възраст, приложението започва да ни напомня веднъж месечно какви профилактични изследвания можем да ползваме по време на въпросната календарна година. След като личният ни лекар ни е прегледал, преценил е риска от развитие на заболяване, ни дава възможност по електронен път сами да си създаваме направления. Направлението е свързано с Националната здравноинформационна система (НЗИС) и ни позволява да скъсим пътя към профилактиката. Това е важно и полезно, ще доведе до повече информация за здравния статус на здравите хора. По този начин ще знаят, че може да си направят дадено изследване, без да минават дългия път на здравната система. Ако става въпрос за кръвно изследване - за рак на простатата например (PSA), ще може сами да го генерираме след навършена определена възраст.
Тоест приложението, свалено на телефона, ще започне да ни изпраща напомнящи съобщения. А в края на съобщението ще има бутон, който, ако активираме, в НЗИС ще се създава е-направление на наше име. Ще можем да използваме това направление в лечебно заведение, извършващо такива диагностични тестове, които ще ползваме, без да заплащаме.
- И в какви срокове ще проработи календарът?
- Техническото изпълнение е сложно, затова не е поставен точен срок. Но голяма част от пътя е извървян. Ще направим системата така че да не създава грешки. В сряда се проведе работна среща с “Информационно обслужване” - фирмата, която осъществява техническата изработка на модула. Очаква се към 15 февруари да могат да направят вътрешна демонстрация пред министъра на здравеопазването. След това ще се начертае карта със срокове.
- А кога ще го ползват хората?
- След като бъде демонстрирана, системата вероятно ще претърпи някакви корекции и допълнения. Очакваме до средата на годината да бъде въведена в експлоатация и да бъде достъпна. Разбира се, ще оставим личните лекари да контролират целия процес. Профилактичните изследвания са нещо, което се повтаря през известно време дълго време през нашия живот, през известно време.
За рак на простатата, например, изследването е веднъж на две години, след като навършим 45. Става въпрос за 15-20 изследвания занапред, предвид средната продължителност на живот на мъжете в България. За тези изследвания от момента, в който бъдат разрешени, няма да се налага да посещаваме личния лекар на всеки 2 години и да чакаме на опашка само за тях. Разбира се, ако всеки път всичко е в норма.
Самата информация ще е достъпна и за личния ни лекар. Когато проверява данните от профилактичните ни прегледи, той ще може активно да ни търси, ако нещо го притесни. Ако се появи нещо притеснително, личният лекар ще може да реагира, да ни кани на допълнителни изследвания.
Искаме да привлечем здрави хора, които да проверяват себе си. От професионалния ми опит като лекар, който лекува онкологични заболявания, мога да кажа, че пациентите идват в напреднал стадий. Това за мен означава, че системата ни за ранно откриване на сериозни заболявания, застрашаващи човешкия живот, не работи така, както би могла.
