- Няма бедни сред работещите роми, завършили вуз
- Отпадането на таксите за следване изисква по-силна връзка на финансирането с рейтинга на университетите
Преди години в университета имахме един професор по икономика, който беше безкрайно възмутен, че в България най-много пари изкарват необразованите – а образованите или са безработни, или работят за малко пари. Неговата идея беше държавата да задължи бизнеса да плаща повече на образованите. Точно тази идея не се реализира, но в крайна сметка мечтата му се сбъдна – пазарът вече оценява много повече високообразованите специалисти.
Например последната публикувана от НСИ структурна статистика за заплатите отчита значителна разлика в заплащането според образованието. Завършилите професионален колеж получават с 44% по-високо заплащане от хората с основно образование, а завършилите
бакалавър или магистър получават 2,3 пъти по-висока заплата
За съжаление, НСИ няма разбивка за бакалавър и магистър поотделно, но от други данни знаем, че между бакалавър и магистър също има около 20% разлика в заплащането. Накратко, работодателите оценяват труда на висшистите значително по-високо.
Това обаче не е цялата история. Не само заплатата е свързана с нивото на образованието, но и коефициентът на заетост. Само 39% от хората с основно образование работят, докато при среднистите процентът е 73,5, а при висшистите - близо 90%. Огледално са структурирани и процентите на безработица - при висшистите е под 2%, докато при хората с основно образование безработицата е 7 пъти по-висока. С други думи, шансът човек с висше образование да работи е 2,3 пъти по-висок, отколкото при хората с основно образование.
Ако обобщим двата индикатора, виждаме, че висшистите се реализират по-добре на пазара на труда. Те имат както по-висока заетост, така и по-високи заплати. Образно казано,
от 100 висшисти 90 работят и изкарват 2,3 пъти по-високи заплати
Обратно, от 100 души с основно образование само 39 работят, но дори тези работещи изкарват двойно по-ниски заплати. Кумулативният ефект е, че средният доход на семейство висшисти е около пет пъти по-висок от средния доход на семейство с основно образование. Причината за тази разлика е, че много малко от хората с ниско образование успяват да си намерят работа и да изкарват доход.
Данните за бедността показват същия резултат. При работещите висшисти бедността е изключително рядко срещана – девет пъти по-ниска, отколкото при работещите с основно образование. Това е вярно и за турците и ромите. Всъщност, според националната статистика няма нито един беден сред работещите роми с висше образование.
Така че дипломата се оказва една от най-ефективните политики за борба с бедността. Може би това е една от причините правителството да обмисля отпадане на таксите за висшето образование по държавна поръчка – да направи следването по-достъпно за по-нискодоходните групи и да им даде възможност да се интегрират по-успешно на пазара на труда.
По-общият проблем е, че в последно време някои направления и университети трудно запълват държавната поръчка. Затова постоянно тече лобиране да се премахнат таксите за едно или друго направление – наскоро например това беше поискано за медицинските сестри. За приоритетни направления пък бяха въведени стипендии, т.е. държавата плаща на студентите само и само да се запишат в тези направления.
Висшите военни училища също се борят за щедри стипендии, като идеята е
учащите да получават близо 1000 лв. на месец
само защото са се записали във военно училище. Общо взето, повечето направления искат премахване на таксите или други подобни мерки и правителството явно е решило да махне таксите за всички, вместо да е само за избрани направления.
Премахването на таксите обаче означава, че се премахва един инструмент за регулиране на нерационалното търсене на висше образование. Част от студентите просто искат да получат диплома и записват най-лесното, въпреки че невинаги това би им осигурило най-добър шанс за реализация на пазара на труда. Наличието на такси дава възможност да се регулира до известна степен това търсене. При липса на такси тежестта ще падне върху другите два инструмента – а именно държавната поръчка (т.е. отпуснатите бройки студенти) и финансирането (т.е. отпуснатите пари на студент). Накратко, евентуално отпадане на таксите изисква държавната поръчка и финансирането да се обвържат по-силно с реализацията на пазара на труда чрез данните от рейтинговата система на университетите.
Въпреки всичко демографията действа неумолимо и след няколко години в университетите ще дойдат все по-малдбройни поколения, родени при спадаща раждаемост след 2009 г. Така че броят на студентите ще намалява и съответно рано или късно университетите трябва да се преориентират от масовост към качество, т.е. по-малко студенти, но по-качествено образование. Има и други посоки на действие, например привличане на чуждестранни студенти – там засега се справят добре само направленията “Медицина”, “Стоматология” и “Ветеринарна медицина”, но и другите направления имат потенциал.
Българите, живеещи в чужбина, са друга потенциална група, както и необхванатите групи в България. В нашата страна обикновено
каквото е образованието на родителите, такова е образованието и на децата,
което обаче означава, че има една доста широка група младежи, които не достигат до висше образование – не заради техните академични способности, а заради това, че в семействата им няма такава традиция. Ако този проблем получи решение, ще бъде полезно както за университетите, така и за икономиката като цяло, тъй като ще се повиши броят на висшистите, влизащи на пазара на труда.
