Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 3 с над 33 440 прочитания.
Трябва да се охлади ипотечният кредит заради риск от балон на имотния пазар
В началото на януари нидерландската банка ING публикува анализ за очаквания икономически растеж в региона с изненадващо оптимистична прогноза – регионът ще се развива значително по-бързо от Западна Европа, а България ще отчете най-висок икономически растеж. С 2,9% икономически растеж страната ни ще напредва по-бързо от Гърция, Сърбия, Турция и дори Румъния според експертите на ING.
Всъщност нидерландската банка не е единствената институция, гледаща с оптимизъм към България. Практически всички прогнози за България очакват ускорение на икономическия растеж през 2024 г. и допълнително ускорение през 2025 г. Средната прогноза за икономически растеж на България е 2,6% през 2024 г. и 3% през 2025 г., на база на анализи на една дузина национални и международни институции. Най-оптимистичните прогнози залагат на 3,3% през 2024 г. и 3,6% през 2025 г. - споменавам ги специално, защото през последните години икономиката се движи според най-оптимистичните очаквания, а песимистите са постоянно разочаровани.
Кои ще са двигателите на икономиката през 2024 г.?
Потреблението ще бъде един от основните двигатели на икономическия растеж през 2024 г.. Причината е проста – през последните няколко години инфлацията изяждаше покупателната способност на доходите, т.е. заплатите растяха, но и инфлацията растеше, което ограничаваше възможностите за потребление. През 2024 г. инфлацията ще се нормализира и ще спадне до сравнително ниски нива, което означава, че доходите ще се увеличат в реално изражение. Накратко, ниската инфлация ще позволи на домакинствата да купуват повече стоки и услуги.
Дефицитът на кадри ще бута доходите нагоре, а ниските лихви по депозитите в банките ще стимулират потреблението. БНБ наскоро обяви, че обмисля мерки за охлаждане на ипотечния кредит, който е най-висок от 15 години насам. Това ще подейства оздравително на финансовата система и ще ограничи рисковете от надуване на балон на жилищния пазар, който би създал рискове за икономиката. Миналата година енергийният регулатор КЕВР остави високи цени на газа и парното, за да се покрият загубите от енергийната криза, но с новия регулативен период от 1 юли би трябвало да се усети намаление на цените за отопление.
Инвестициите ще са друг набиращ скорост двигател на икономиката – анализаторите на ING дори очакват инвестиционен бум в България. От една страна, за първи път от години държавният бюджет е в сила от 1 януари, което дава предвидимост както на бизнеса, така и на министерствата и общините. По-важното е, че навременното приемане на бюджета осигурява повече време, за да се изпълнят публичните инвестиции – едно е бюджетът да влезе в сила през август, а съвсем друго е работата да започне от 1 януари. Нещо повече, в бюджета е включен списък с инвестиционни проекти, което дава яснота за разполагаемите средства и увеличава шансовете те да започнат да се изпълняват. Но все пак, съдейки от многогодишната мудност на чиновниците, важно е да има публичен натиск към общините и институциите, за да действат по-експедитивно и да не затъват инвестициите в бумащина.
Същевременно се отпушва и усвояването на европейските фондове и плана за възстановяване – през 2023 г. България не получи транш по плана за възстановяване, но през настоящата година ще получи поне един, а най-вероятно два транша. Инвестициите започнаха да се възстановяват и в частния сектор в последните тримесечия и това ще се задълбочи през 2024 г. Причината е, че при ниска инфлация и растящи заплати бизнесът ще е под натиск да увеличава производителността, т.е. да инвестира в нови машини и техника. Очакваното намаление на лихвите от големите централни банки също ще е стимул за инвестициите в частния сектор.
Макар от пандемията да мина много време, все още има сектори, които не са се възстановили напълно и имат потенциал за възстановяване. По-конкретно ще продължи възстановяването на туризма и услугите, като през 2024 г. ще бъдат надминати нивата отпреди пандемията. Първи индикации за това виждаме от пътниците на летище София – от август 2023 г. насам пътниците на летището са повече, отколкото през същите месеци на 2019 г. преди пандемията.
Броят на полетите също отчита растеж за първи път спрямо нивата отпреди пандемията. Тази тенденция ще бъде засилена от влизането в Шенген по въздух, което ще започне да се прилага в края на март.
Други потенциални двигатели на растежа са реформите и интеграцията с богатите пазари в Западна Европа. Политическата стабилност и наличието на парламент дават възможност да се случат много от забавените реформи – например, отдавна чаканият закон за личния фалит, който трябва да премахне т.нар. вечни длъжници и да позволи на много хора да излязат от сивата икономика. Не на последно място, влизането в Шенген по суша и пълноправното членство в еврозоната ще отпушат голям инвестиционен интерес към страната и ще насърчат туризма и индустрията. Така че реформите и европейската интеграция носят сериозен потенциал за много по-висок икономически растеж – но за да се случат, ще са нужни последователни усилия и политическа воля.
