Предимството на десните за евровота е, че боящите се от миграция се мобилизират от реторика, а климатичните активисти са тревожни дори когато има резултати*
Ще бъде ли крайната десница големият победител на предстоящите европейски избори? Ако е така, какво би означавала нейната победа за бъдещето на ЕС? И коя изобщо е крайната десница? Тези въпроси повдигат политолозите Иван Кръстев и Марк Ленърд в авторска статия във в. “Гардиън”.
Те обръщат внимание на евроизборите през 2019 г. и припомнят, че тогава европейските лидери с право признавали, че гражданите на Европа са в състояние на световъртеж. Тогава гласоподавателите се заиграха с крайнодесни популисти и обмисляха разпадане на съюза, но в крайна сметка мнозинството избра да гласува за традиционните проевропейски партии, припомнят Кръстев и Ленърд. И допълват, че е малко вероятно този сценарий да се развие отново след няколко месеца.
Днес повечето крайнодесни партии са се отказали от исканията на страните си да напуснат ЕС или еврозоната. Вместо това,
те искат да го преобразят и да го управляват
След наскоро проведените избори в Нидерландия и Словакия, както и след регионалните избори в Австрия и в някои германски провинции се очерта консенсус, че предстоящият евровот през юни е катастрофа и че миграцията е единственият въпрос, който ще определи както кампанията, така и резултата от нея. Възможно ли е тази картина да е погрешна, питат реторично Кръстев и Ленърд.
Според тях въпреки, че Европа е в състояние на криза, миграцията е само една от петте кризи, които разтърсиха континента през последните 15 г. Тя дойде по петите на световната финансова криза, която накара европейците да се съмняват, че децата им ще се радват на стандарт на живот, по-добър от техния. А едновременно с това климатичната криза ги принуди да си представят един застрашен свят.
През това време епидемията от COVID-19 разкри уязвимостта на здравните ни системи и
предизвика страхове от нов дигитален авторитаризъм,
уточняват Иван Кръстев и Марк Ленърд. А накрая войната в Украйна погреба илюзията, че голяма война никога няма да се върне на европейския континент.
Тези пет кризи според Кръстев и Ленърд имат няколко общи неща, а именно: те бяха усетени в цяла Европа; бяха преживени като екзистенциална заплаха от много европейци; повлияха драматично на правителствените политики; и в никакъв случай не са приключили. Но тези пет кризи не са едни и същи - те предизвикаха различни страхове и чувствителност и
едновременно разкъсаха Европа, но парадоксално
съхраниха ЕС цял
Кръстев и Ленърд обръщат внимание на проучването на Европейския съвет за външна политика, според което Европа е населена с пет различни “племена”, чиито политически идентичности са се формирали в отговор на тези кризи. Тези племена създават разделения между и в рамките на европейските държави членки, пишат авторите. Според тях терминът “поликриза” се е появил, за да онагледи, че много кризи се случват едновременно и че шокът от тяхното взаимодействие е по-голям от сбора им.
Недостатъчно отчитана особеност на поликризата обаче е, че за различните общества, социални групи и поколения обикновено
една криза играе доминираща роля
Така според Иван Кръстев и Марк Ленърд всяка от петте кризи има своя значителна "електорална група", която поставя една от тях като основна.
Авторите обръщат внимание, че френският президент Еманюел Макрон е уловил добре този факт, като е противопоставил тези, които се тревожат за края на месеца (икономическата криза), на онези, които се тревожат за края на света (климатичната криза). Това имаме предвид, когато казваме, че всеки иска да има своя собствена криза, пишат Кръстев и Ленърд.
И дават пример с Германия - според проучването тя е единствената страна, в която миграцията е на първо място, когато хората са попитани коя бъдеща криза ги притеснява най-много.
От друга страна естонците и поляците са съсредоточени върху войната в Украйна, а Италия и Португалия виждат икономическата криза като най-голямата заплаха за тях. Испания, Великобритания и Румъния са страните, в които COVID-19 се разглежда като най-голямата травма. А във Франция и Дания климатичните промени се смятат за най-важната криза.
Според авторите сегашната загриженост за миграцията не се дължи на факта, че хората в повечето страни са обсебени от нея, нито че тя е най-разделящият обществата въпрос. Според тях сме свидетели на появата на своеобразен консенсус за миграцията в цяла Европа:
подкрепата за укрепване на външните граници стана нещо обичайно
сред политическите партии. Иван Кръстев и Марк Ленърд обясняват, че това, което отличава "миграционното племе", е интензивността - представителите на това "племе" са най-разгневени от политиките на ЕС и гневът им ги тласка надясно. И е много вероятно те да гласуват за дясноцентристки или крайнодесни партии. В Германия това означава голяма вероятност да гласуват за "Алтернатива за Германия", а във Франция - за Националния сбор на Марин льо Пен, но и за Ерик Земур.
Другата криза, която води хората в ясна политическа посока, е тази за
климатичните изменения - това "племе" е огледален образ на миграционното,
като членовете му често подкрепят зелени партии или левоцентристки формации. Именно сблъсъкът между тези две племена ще определи европейските избори, прогнозират Кръстев и Ленърд.
И обръщат внимание на интересен факт за двете "племена" - те имат много различни нагласи, когато предпочитаните от тях партии са на власт. Когато миграционното племе вижда десни партии на власт, неговите привърженици са склонни да се отнасят по-спокойно към ситуацията с миграцията.
Климатичното племе се държи по обратния начин, пишат Кръстев и Ленърд. По данни на проучването хората в Германия продължават да се тревожат за климата, дори когато Зелената партия е част от правителството, което има силна програма за климата. Въпреки че през миналата година Германия успя да намали въглеродните емисии с 20%, те не смятат, че проблемът е решен.
Излиза, че гласоподавателите схващат, че избирането на крайнодясно правителство е отговор на страховете за миграцията, дори ако в действителност ситуацията се е променила с малко. Но от друга страна, те не смятат, че кризата с климата е приключила след избирането на Зелената партия на власт.
Според Иван Кръстев и Марк Ленърд асиметрията, при която миграционното племе е мобилизирано от реториката, а климатичното страда, дори при добри резултати, обяснява предимството на десницата на предстоящия евровот.
И заключават, че всяка от петте кризи в Европа ще има много животи, но те ще живеят, умират или възкръсват в избирателните урни. Но това, което европейските лидери трябва да осъзнаят, е, че вотът ще бъде не само състезание между леви и десни - или проевропейци и евроскептици - но и битка за надмощие между различните кризисни племена в Европа. Не поляризацията, а фрагментацията е тази, която определя европейската политика. Много избиратели ще се съсредоточат върху предотвратяването на завръщането на тяхната собствена криза. Фокусирането само върху миграцията ще се окаже погрешна политика, пишат още Кръстев и Ленърд.
* Заглавието е на редакцията. Статията е публикувана във вестник “Гардиън”.
