Разпределят милиарди или решават спорове с огромни имуществени интереси
С независимите регулатори е свързана една от промените на конституцията. Предвиди се, че решенията за избор на такива органи се приемат с мнозинство от 2/3 от всички народни представители, когато това е предвидено със закон. Това е необходимо, защото конституцията казва, че актовете на парламента се приемат с мнозинство от повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато конституцията изисква друго мнозинство
Без съмнение най-важният независим регулатор във всяка държава е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Пазарната икономика функционира, защото правото е направило велико изобретение – антимонополното законодателство. И КЗК има мощни инструменти да го прилага, като налага санкции до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие (фирма) или сдружение на предприятия. Една такава санкция може спокойно да фалира фирма или група фирми. При големите предприятия санкцията може да надмине половин милиард лева!
КЗК разрешава всички по-големи сливания и придобивания.
Естествено, КЗК спазва разписаните от административното право процедури и решенията се обжалват пред административните съдилища. Но само КЗК може да започне производство за нарушаване на конкуренцията, включително при създаването на картелни споразумения, злоупотреба с монополно положение и т.н. Тя има правомощие подобно на прокуратурата в наказателното производство. Но за разлика от прокуратурата, тя се произнася и дали има нарушение, или не. При осъществяване на своите функции КЗК може да прави с разрешение на Административния съд проверки на място и изземвания в предприятия и сдружения и получава достъп до всякакви носители на информация.
Но КЗК, за разлика от голямата част от другите подобни комисии по света, има и още едно могъщо правомощие – тя е първа инстанция по разрешаването на споровете по всички обществени поръчки! Така комисията решава спорове за милиарди – на практика делата с най-голям имуществен интерес.
Всъщност това си е отделна правораздавателна дейност като особена юрисдикция, поставена под шапката на КЗК. И комисията има всички правомощия на първата съдебна инстанция. Решенията се обжалват пред ВАС като касационна инстанция. Което означава, че съдът не може да прави експертизи, което е основният начин за преценка на фактическите действия при оспорването на поръчките. По този начин съдебният контрол при обществените поръчки е ограничен.
Хубаво е, че КЗК се нарича независим регулатор, но по време на цялото ѝ съществуване винаги е имало съмнения в политическа зависимост.
Трябва задължително да се въведе практиката докладчикът по всяко дело в комисията да се определя на случаен принцип, което в момента не е така.
Здравната каса (НЗОК) е регулаторът, който разпределя над 8 млрд. лв. в здравеопазването през настоящата година. Управителят на НЗОК се избира от парламента и именно той представлява касата. Надзорният съвет се състои от 9 човека - един представител на организации за защита правата на пациентите, двама представители на профсъюзите, двама представители на работодателските организации и 4-ма представители на държавата, един от които е изпълнителният директор на НАП. Наличието на една държавна здравна каса в договорни отношения със здравни заведения неминуемо създава предпоставки за корупция. Отдавна са необходими 3 конкуриращи се частни здравни каси със стриктна държавна регулация.
КЕВР има изключително важните правомощия да регулира цените на парното, на газа, на водата, на тока за битовите потребители, до степента, в която подлежат на регулация. Често КЕВР не изпълнява решенията на съда, с които се отменят актове на комисията, и това е проблем, който следва да се реши с качествено завишени санкции, които да не са само глоби.
Изключително важен независим регулатор е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тя дава честотите на телекомите, лицензите за осъществяване на дейност в областта на телекомуникациите, разрешава използването на монополни инфраструктури.
Друг важен независим регулатор е Съветът за електронни медии. В по-широкия смисъл на това понятие независими регулатори са БНБ и особено “Банков надзор”, а също и Сметната палата. Комисията за защита на потребителите би била независим регулатор, ако не беше под шапката на министерство.
Международните изисквания към един независим регулатор са да има отделен и законово регулиран бюджет, да има прозрачност при избиране на ръководителите на регулатора – задължително над 3 месеца за обсъждане на кандидатурата, за да ѝ се извадят всички положителни качества, но и кирливи ризи.
Да има изчерпателно изброени и високи изисквания за компетентност, на които ръководителите да отговарят. Те трябва да имат мандат и стриктни условия за освобождаването им. Не бива да има илюзии – когато ръководител се избира пряко от най-политизираната институция в страната – парламента, този ръководител ще е политически обвързан, освен ако има специални процедури да не е така.
Законът следва да е такъв, че нито една политическа сила или обединено действащи политически сили да не могат да доминират решенията на даден регулатор. Това изисква една или даже две политически сили да не могат да имат мнозинство в регулатора. Независим регулатор означава да има законови гаранции за независимост. По света има чудесна практика и няма смисъл да се открива топлата вода. За българските условия би имало само една желязна гаранция за безпристрастност – веднъж годишно да се минава през полиграф (детектор на лъжата) от две световно признати фирми. Не че български парламент би гласувал това.
Контролът върху решенията на регулаторите да е съдебен. Да има стриктни процедурни правила, осигуряващи пълна прозрачност при вземането на решенията. А ето пример за липса на прозрачност при обжалване на обществените поръчки. Преди подаване на жалбата срещу обществената поръчка заинтересованите нямат достъп до преписката и до мотивите на решението за определяне на победител или за прекратяване на обществената поръчка и поради това не знаят какво всъщност обжалват пред КЗК. Затова се изброяват всички възможни нарушения.
