Утопия е да очакваме медалите отпреди 30-40 години, но въпреки развитието на световния
спорт през последните години, смятам, че стоим добре
Имаме уникални таланти, които трябва да ходят с високо вдигната глава и да знаят, че не са нещо по-малко от другите
От 26 юли до 12 август във френската столица Париж ще се проведат игрите на ХХХIII олимпиада. Това става точно 100 години след първите игри там. Олимпиадата през 1924 г. е историческа за българския спорт, защото може да се каже, че на нея реално участваме истински. Пращаме делегация, в която са включени лекоатлети, колоездачи, състезатели по конен спорт и националният отбор по футбол.
Преди това пращаме делегация на първите игри в Атина, но участие взема единствено швейцарският учител Шарл Шампо. И трябваха доста години да се води битка с МОК, за да признае, че той е бил от отбора на България, а не е представлявал родината си.
До момента България заема 23-о място във вечната ранглиста на олимпиадите, като има спечелени 54 златни, 88 сребърни и 82 бронзови или общо 224 медала.
Най-успешният ни спорт е борбата. В нея България е спечелила 71 отличия, от които 16 са титлите, 32 са вторите места и 23 - третите. Двама от двукратните ни олимпийски шампиони са представители точно на този спорт - Петър Киров и Боян Радев.
На второ място са щангите, които имат 12 златни, 17 сребърни и 8 бронзови или 37 медала общо. Нораир Нурикян е двукратният шампион в този спорт.
Атлетиката и боксът имат по 5 олимпийски титли. Стрелбата е с 4, като те са спечелени само от Таню Киряков и Мария Гроздева. Гроздева е и най-успелият български спортист в историята, като освен двете титли има и 3 бронзови медала.
С четири златни медала е и кану-каякът, като два от тях са на Николай Бухалов, който е единственият с дубъл на една олимпиада, когато спечели двете злата в Барселона през 1992 г.
Гимнастиката има три титли - по една на Стоян Делчев и Любчо Герасков, както и на ансамбъла по художествена гимнастика от последната олимпиада в Токио.
Плуването и каратето имат по един златен медал, съответно на Таня Богомилова и Ивет Горанова.
Медали за България, но без злато са вземали още джудото (3), баскетболът (2), футболът (2), волейболът (2), конният спорт (1) и тенисът на корт (1).
До момента имаме 14 квоти за Париж и "24 часа" ще представи тези, които ги спечелиха. Но първо предлагаме мнението на спортния министър Димитър Илиев.
- Г-н министър, дойде олимпийската 2024 г. Готови ли сме за игрите в Париж?
- При така зададен въпрос, най-точен отговор може да се даде след олимпиадата. Но аз съм уверен в способността на нашите спортисти да защитават авторитета на България. Знам, че в момента всички очи са вперени в олимпиадата. Това е най-големият спортен форум, с най-добрите спортисти от цял свят, които искат да победят. Истината е, че подготовката за тази олимпиада започна още с края на предната в Токио. И откакто аз работя тук, в Министерството на младежта и спорта, виждам едни изключителни професионалисти във федерациите, виждам хора, които си разбират от работата, знаят как да си подготвят състезателите, виждам едни ужасно талантливи спортисти, които в крайна сметка трябва да насърчаваме и подкрепяме. Но най-важната ни работа е да създадем идеални условия за тях да тренират и да се подготвят за олимпиадата. Да, аз мисля, че да мечтаем за такива резултати, каквито е имало в България, да речем, преди 30-40 години, е утопия, но пък на нивото, на което се е развил световният спорт, с цялата наука, с всичките условия, при които се готвят най-добрите състезатели, при всичките усилия, които полагат държавите за спорта, смятам, че стоим добре.
- Може би всички федерации без една - тази по вдигане на тежести. Стигна се до невероятен скандал с подкупи и един куп обвинения.
- Аз няма как да коментирам този казус, защото не съм запознат с детайли дори с документите. Тече разследване и се надявам, че компетентните органи ще стигнат до дъното на тази афера. Единственото, което мога да гарантирам, че аз като министър, както и моят екип ще бъдем безкомпромисни към всякаква форма на корупция в министерството. Финансирането за 2023 г. е завършено и сега чакаме да отчетат разходването на средствата. Ще проверим всичко до последната стотинка.
- През годините наистина изостанахме доста по отношение на науката и инфраструктурата в спорта. Кога ще настигнем останалите?
- Радостен съм, че направихме първите стъпки в тази посока. Заложихме в новата ни програма за кадрово осигуряване на средства за наука, за апаратура, с която да мерят показателите на състезателите постоянно. Отпускаме средства на федерациите за кадри, които да управляват тези неща, като треньори по физическа подготовка и други. Които да са до отборите и могат постоянно да са с тях.
Знаете ли, всяка промяна в спорта изисква време.
Примерно сега това, което се опитваме да направим като реформа, то няма да даде резултат на първата олимпиада, но съм сигурен, че през следващите години ще има доста положителни резултати в тази посока. Просто един състезател не се гради за 6 месеца или за 8 месеца. Това е един доста сложен процес, който се съчетава с много компетентност на екипите, с които българските състезатели тренират, готвят се и пътуват.
Знам, че няма да стане от днес за утре, но съм убеден, че това е правилната посока. Защото и на малките деца вече е ясно, че без качествено обгрижване на тези елитни спортисти няма как да се получи. Това са наистина топсъстезатели, които трябва да получават най-доброто, което е по силите ни.
- Тогава следващият въпрос идва от само себе си - ще стигнат ли парите?
- Да, ще стигнат. Знам, че може още, но при едно разумно разпределение на средствата, при една умереност в тяхното разходване, аз вярвам, че парите ще стигнат. Естествено, трябва да е ясно на цялото общество, че нашите програми са за финансово подпомагане, а не за 100-процентово обезпечаване на нуждите на всеки един спорт, на всяка една федерация. Просто няма такава държава в света, която да може да поеме всичките нужди на нейните федерации. В спорта винаги е имало допълнително финансиране, има спонсорства, има международни програми, европейски програми, по които може да се кандидатства. Винаги има начин за привличането на допълнителни средства, защото колкото по-добре са осигурени финансово федерациите, толкова по-идеални ще бъдат условията за тренировка и възстановяване. Това е сложен процес. Но аз съм обнадежден, смятам, че държавата е осигурила добри средства за подготовка и че българските спортисти не бива да се чувстват по никакъв начин втора ръка, а трябва да ходят с високо вдигната глава и да знаят, че не са нещо по-малко от другите. Напротив, аз смятам, че имаме уникални таланти.
- Преди всяка олимпиада се повдига въпросът за премиите за медали. Ще бъдат ли увеличени?
- Не, премиите са вдигнати само за паралимпийците. Всъщност за първи път през 2024 години премиите за техните медали са еднакви с тези на останалите атлети. До момента, поне за мен, е имало някакво неясно разделение между тези спортисти. Това бе едно от първите неща, които направихме. Да се погрижим и за паралимпийците. Между другото, и там имаме уникални състзатели и аз вярвам, че и при тях ще имаме медали.
Много съм доволен, че успяхме да направим нещата така, че и младите ни шампиони да имат някаква финансова подкрепа. Защото вярвам, че точно така ще спрем тенденцията да ги губим точно преди да влязат при мъжете и жените.
- Но всички смятат, че 14 квоти са прекалено малко за момента.
- Да, но то е и прекалено рано. Има още много време до олимпиадата. Много от спортовете, на които разчитаме за квоти, тепърва имат квалификации. И имам уверението, поне от това, което са ми казали, защото първото нещо, което направих в министерството, бе да се срещна с всяка една федерация и да питам оптимистичен и песимистичен вариант за квотите, средната цифра е около 40. Това е,
което очакваме. Това трябва да ни е олимпийският състав. Има време до олимпиадата. Имаме още много шансове. Тук е моментът да приветствам вашата медия, че искате да покажете тези хора, които ще ходят на олимпиадата. Българското общество трябва да ги познава. Ние в момента имаме едно изкуствено величаене на герои от социални мрежи с неясна ценностна система и морал. А спортистите са хора, които бачкат. Работят всеки ден. Уникална тежка работа, за да се подготвят. Това са истинските герои за мен. Те обикновено са скромни хора. Те не ходят да се тупат в гърдите колко са велики, но за сметка на това с постоянство, с огромна страст и любов към спорта, който практикуват, вървят по своя път и кариерата, която преследват. Вярвам, че това са истинските герои от които има нужда в момента българското общество. За това тези хора трябва да ги показваме, трябва да ги познават всички. Те са тези, които ще донесат гордост и радост на българите. Прекалено сме скромни за това, което имаме като елитни състезатели. Бяхме в една държава, много богата, невероятна инфраструктура, и залите празни.
Да, при нас инфраструктурата не е на ниво. Но имаме най-важното - човешкия потенциал. Ние имаме традиции в спортовете. Имаме толкова велики спортисти - олимпийски и световни шампиони. Това трябва да се тачи. И трябва да се създадат условия за новите. Например ако си засадил едно цвете, не само да го забодеш, а трябва да го поливаш, ториш. То трябва да се развива в една добра среда, за да покаже истинската си, неподправена красота.
- Като заговорихме за инфраструктура, което е голямата болка през последните години, някой подаде ли документи по програмата, която обявихте с вицепремиера Асен Василев и финансовото министерство?
- О, да. Има подадени проекти. Дори надмина очакванията ни. Защото предварително смятахме, че ще дойдат проекти за около 10 милиона лева, а те дойдоха за близо 20 милиона. Определено това ще бъде един изключителен инструмент, с който да започнем реновацията на инфраструктурата. Не сме спрели и с обиколките из цялата страна, за да се запознаем на място в какво състояние са обектите. И ако мога да го кажа съвсем меко, за съжаление те не са в това състояние, в което трябва да бъдат. Има добри примери, но има и инфраструктура в катастрофално състояние.
- Има и държавна в катастрофално състояние.
- За съжаление, е така. Това е проблем, с който се е сблъсквал всеки един мой предшественик. Но ще се сблъскат и тези след мен. Защото, за да се решат тези генерални проблеми, трябва да имаш дълъг хоризонт. Трябва да имаш поне един мандат, в който ясно, добре и планирано да тръгнеш да решаваш тези проблеми. Привеждането на инфраструктурата на едно европейско ниво. Ние проучваме всякакви модели за управление на спортна инфраструктура и излиза, че нашият не е най-добър. Дори е сгрешен. Защото сега имаме едни търговски дружества, които управляват базата. А спортът е социална дейност в по-голямата си част, а не търговска. И в един момент се оказва, че трябва да извършваш търговия със спорт, която не върви добре и си на загуба. Така те не могат да си обновяват инфраструктурата, да правят ремонти, да се поддържат добре съоръженията, защото си на загуба. Едно търговско дружество трябва да е на печалба, за да прави това. Ние го нямаме това. Имаме идея как да се реши този проблем, като разбира се, няма да откриваме топлата вода, а ще ползваме опита на други държави. Но за да се оправи всичко, трябва да имаш спокойствието и времето, за да постигнеш нещо. Но така не е само в спорта, така е и в много други сфери в България.
- Поне едно петно за национален стадион няма ли да намерите?
- Търсим. Вече има набелязани няколко имота. Щеше да е много хубаво до него да се стига и с метро. За съжаление, такъв все още не може да открием. Определено местото на такъв стадион не е в центъра на София. Защото всяко едно голямо събитие блокира града. Да, някои излизат от вкъщи и отиват пеша, но се нарушава нормалният ритъм на града. Трябва да се намери решение за това, което да задоволява всички страни.
- Какво пожелавате на спортистите за новата година?
- Да са здрави, да няма контузии. Вярвам в техните сили да ни представят отлично на олимпиадата в Париж. И ще се върнат с медали.
