Как двама млади и успели хора виждат бъдещето на България и себе си тук

Поетесата Ралица Райкова: Трудно е да си щастлив, ако не вярваш на държавата си.

Д-р Явор Асьов: Липсата на кауза, екипност и ценности е препъникамъкът във всяко общество

Ралица Райкова:

• Заминах да уча във Франция с твърдото желание да се върна в България, 6 г. по-късно не е лесно да бъда толкова категорична
• На училището тук се гледа като на нещо ненужно, което трябва да се "избута". Нагласата е "да се мине материалът"

Д-р Явор Асьов:

• Виждам бъдещето си в България, работя здраво. Не се чувствам неоценен
• Ключ за щастието на нацията е всеки да си гледа съвестно работата: лекарят - медицината; шофьорът - автобуса; политиците - държавността

- Вие, Ралица, през ноември спечелихте с поезията си наградата “Владимир Башев”. Готвите магистратура във Франция. Как изглежда България с всичките ѝ проблеми оттам и какво се чува за нея?

- За мен България присъства винаги, независимо от това къде се намирам. Следя политическите процеси, събитията в обществения живот, а също и случващото се в културния сектор. Гласувам. Гледани от Франция, българските проблеми по същество сякаш не се различават толкова много от “западните”, били те икономически или социални. Инфлацията, популизмът, проблемите в образователната система и недостигът на средства за култура присъстват и в другите европейски държави. Разликата по-скоро е в мащаба – България е далеч по-бедна страна, в която държавните институции масово не работят, затова и у нас всичко се усеща много по-силно. А колкото до това какво се чува – освен ако човек не се интересува специално, надали ще дочуе нещо. България остава една сравнително непозната страна от Източна Европа, което си има и хубавите страни – понеже няма негативни асоциации, сравнително лесно биха могли да се създадат положителни такива. За това обаче трябва целенасочена работа от страна на държавата.

- Доктор Асьов, вероятно следите случващото се в държавата отвътре. Кое ни спъваше през 2023 г.?

- Лекарите са категория хора, които имат твърде малко време да следят внимателно политическите събития. Не казвам, че случващото се в страната ни не ни интересува, напротив. Но от моя гледна точка трудно мога да дам компетентен отговор на този ваш въпрос. Смятам, обаче, че препъникамък във всяко общество, включително и медицинското такова, може да бъде липсата на кауза, недобрата екипност и дефицит на ценности.

- Сред най-обсъжданите теми бе бюджетът на държавата за 2024 г. Според вас ще се решат ли проблемите в родното здравеопазване с рекордните 8 милиарда лева, които му се отреждат за следващата година?

Д-р Явор Асьов: Сигурно ще ви разочаровам, но аз не зная с колко повече отпреди са тези пари. Разбира се, “колкото повече, толкова по-добре”. Но според мен е важно не само количеството. Осмисленото и грижовно разпределение по правилните сектори на тези средства е не по-малко важно и още по-важен е контролът. Мисля си, че контролът във всички сфери е инсуфициентен.

- Отвсякъде се чува, че парите за култура са малко. Как мислите, Ралица, повече пари ли трябват за култура, или трябва някаква реорганизация в разпределението им?

- Бих казала – и двете. Хубаво е, че бюджетът за 2024 г. предвижда рекордно висока сума за култура. Не съм експерт и не мога да кажа дали тя е поне отчасти достатъчна, но изглежда стъпка в правилната посока. Оттам насетне разпределението е ключово, включително и чисто географски, към малките населени места. В повечето случаи, когато стане дума за култура, автоматично се сещаме за София или някой друг от големите градове. Малките градчета и селата остават в периферията, а там културният живот е също толкова важен. Културата е ключова част от личностното израстване, а също и от гражданското образование – тя приобщава, образова, разкрива нови хоризонти. Пътят на всяко будно общество минава през културата.

- Споделихте в предварителния ни разговор, че не се издържате от поезията, за която ви награждават. Защо?

- Не е възможно. Доколкото знам, дори с писане на проза е трудно да се издържаш, та какво остава за поезията. Никой обаче не пише поезия, за да се издържа от нея; не мисля, че подобни стихове биха били стойностни.

- Двамата сте млади хора, а статистиките отчитат, че много от вас търсят реализация извън пределите на страната. Чувствате ли се желани и оценени тук и виждате ли бъдещето си в България?

Ралица Райкова: Следването ми във Франция не е продиктувано от нежелание да се развивам в България, даже напротив – заминах с твърдото намерение да се върна. Шест години по-късно обаче не ми е толкова лесно да отговоря категорично на въпроса къде виждам бъдещето си. България има голям потенциал, младите хора имаме поле за работа тук, имаме и мотивация, тъй като става дума за собствената ни страна. В същото време обаче намирането на работа, където да се чувстваме желани и оценени с новото и различното, което носим, където да можем да градим пълноценна кариера, се оказва много трудно. Според мен точно този аспект е причината за търсенето на реализация извън страната в по-голяма степен, отколкото разликите в заплатата.

Д-р Явор Асьов: Днес светът е отворен и всеки може да избере пътя си. В България или извън нея лекарят е изправен пред болния човек и това е ежедневно предизвикателство. Аз избрах да остана в страната си и не съжалявам за това. Здраво работя, постоянно съм в недостиг на време, но да, аз виждам бъдещето си в България. Не съм се чувствал неоценен.

- Според вас, д-р Асьов, може ли български лекар да има жизнения стандарт на колегите си в Париж или Берлин например?

- Смятам, че да. Но това не е лесно и не е възможно за всички нито в Париж и Берлин, нито у нас. Имах и имам добри учители. Един от тях казваше: “Във всяка професия и във всяка страна по света до 30 процента са авангардни и добри в това, което правят. Останалите – не. България не се различава.” От друг добър мой учител съм запомнил, че “поне 10 години човек трябва здраво да работи за имиджа си, чак после може да очаква имиджът му да работи за него”. Така че младите хора трябва да имаме реалистични очаквания.

- Тестът PISA вече поне 20 пъти постави българските тийнейджъри на опашката в сравнение с европейските им връстници по математика, четене, природни науки. Коя е причината и има ли решение на този проблем?

Ралица Райкова: Решения винаги има, въпросът е да бъдат приложени. Това са най-слабите резултати на България от 2006 година насам. Интересното е, че резултатите от PIRLS, друг подобен тест, но насочен към 10-годишните деца, традиционно са много добри. Очевидно проблемите се появяват основно след началната степен на образование. Като човек, завършил гимназия сравнително скоро, бих казала, че на големите ученици им липсва мотивация – системата е остаряла и те нямат усещане, че ги подготвя адекватно за живота след училището.

Много предмети все още изискват наизустяване на факти, достъпни в мрежата с два клика, вместо да обяснят защо информацията е важна и как да се използва. Резултатът е, че на училището се гледа като на нещо ненужно, което трябва да се “избута”. Интересът също не е маловажен – за да учиш, трябва и да ти е интересно, а за това рядко се мисли: нагласата е “да се мине материалът”.

- Според последното социологическо проучване на изследователски център “Тренд” две трети от българите се чувстват щастливи. Евростат обаче пак ни класира на опашката по щастие в ЕС, този път заедно с германците. Защо щастливите у нас все не достигат, за да се отблъснем от последното място?

Ралица Райкова: От една страна, обективната реалност – в България животът е по-труден поради множеството чисто битови спънки, които не присъстват в същата степен в повечето страни от ЕС: проблеми в здравната и образователната система, ниво на заплащане, възможност за реализация. Трудно е да се определиш като щастлив, когато нямаш доверие на държавата, в която живееш. От друга страна обаче, щастието е въпрос и на манталитет. Българите сме пословични с умението си непрекъснато да се оплакваме, а това дърпа надолу и смазва всеки повод за радост. Мисля си, че именно това не ни достига – да спрем да се оплакваме от проблемите и вместо това да ги решим.

Д-р Явор Асьов: Понятието за щастие е различно за различните хора. Зависи от семейството, в което са израснали, и от заложените ценности. Не мисля, че усещането за щастие може да се побере в социологически класации.

- Какво трябва да се случи в България, за да тръгнем напред през 2024 г.?

Ралица Райкова: Не можем да променим нищо съществено в рамките само на 12 месеца, но се надявам, че посоката вече е правилна. В политически план се нагледахме на достатъчно “случки” през последните години – хубаво ще е през 2024-а да запазим стабилността в страната, за да има възможност и време за работа. През юни 2024 г. са и европейските избори, където като граждани на държава-членка на ЕС, ще можем да изберем представителите си на европейски ниво, нещо ключово за бъдещето ни през следващите пет години. За да тръгнем напред, трябва най-вече да поискаме да вървим напред.

Д-р Явор Асьов: Не бих искал да поставяме срок, от който насетне „ще тръгнем напред или няма да тръгнем напред“. Прилича ми малко на хората, които казват: “От понеделник започвам да пазя диета за отслабване”. Не съм експерт, но смятам, че ако всеки гледа съвестно своята си работа: лекарят – медицината; шофьорът – автобуса; политиците – държавността, и т.н. и ако всички милеят за страната си – това е единият ключ. И вторият – да проявяваме повече съпричастност и хуманност и към хората, и към животните, с които ни среща съдбата.

CV

Ралица Райкова е възпитаник на 9-а френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин". Има бакалавърска степен във Франция. В момента следва магистратура в Sciences Po Paris.

Носител е на наградата за поезия "Владимир Башев" (2023) за стихосбирката си "Фигури от сол" (2022). Преди това е победител в Националния конкурс за поезия "Веселин Ханчев" (2021), носител на голямата награда в Националния литературен конкурс "Петя Дубарова" (2017), на трета (2018) и на втора (2021) награди в Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ "Рашко Сугарев".

Стипендиант по проект "1000 стипендии" на фондация "Комунитас". Нейни разкази и есета са публикувани във водещи издания за литература и култура, сред които Портал "Култура" и сп. "Култура".

Превежда любителски от английски и френски.

Доктор Явор Асьов е завършил средното си образование в Италианския лицей в Горна баня, София. Висшето си образование е получил в Медицинския университет в столицата, където днес преподава.

Магистър е по публична администрация и здравен мениджмънт в УНСС. Специализирал е в Португалия, Италия, Ирландия, Полша, Дания.

Практикува като ендокринолог в УМБАЛ "Александровска".

Клинични интереси има в областта на лечението на наднорменото тегло, захарния диабет, модерна диагностика на заболяванията на щитовидната жлеза.

Владее английски, италиански и немски език.