Акценти:
- Четенето на книги наистина е здравословно. Мозъкът не трябва да се оставя нито за миг в покой!
- Културата е извън вниманието на нашите политици. Те нямат нужда от нея, нужда има културният човек
- Най-лошото е, че когато се издигнеш нависоко и погледнеш надолу, най-първо изчезват хората. Тъжно е
- Конституцията трябва да се променя само от Велико народно събрание. Иначе всяко Народно събрание ще започне да я променя и накрая само корицата ще остане същата
- Важното е да не живеем на дребно и скучно. Да не живеем, за да ядем, да не ядем, за да работим, да не работим, за да има какво да ядем...
- Едно време се оплаквахме, че имало цензура. Оказа се, че има нещо по-страшно от нея. Това е мълчанието...
- В един от разказите в сборника “Свирепо настроение” Йордан Радичков пише, че когато изпращали старата година, хората от село Черказки казвали: “Отиде си и тоя верблюд!”. С какво настроение изпращаме верблюда 2023 г., г-н Цанев?
- Със свирепо настроение.
- Няколко пъти сте коментирали, че по времето на правителството на Димитър Попов се крадяло най-малко , защото СДС, БСП и БЗНС, взаимно се контролирали. Възможен ли е обаче такъв контрол сега при толкова много партии и коалиции в парламента и техните сглобки, интереси, договаряния, пазарлъци, вражди, обиди, компромати?
- Възможно е такъв контрол и сега. Но е възможно и да се сглобят, за да крадат заедно.
Тогава жална ни майка!
- Какво според вас сдобри Кирил Петков и Бойко Борисов, след като Петков като премиер преди време зрелищно арестува бившия премиер Борисов?
- Е, какво друго може да е, освен любовта към Отечеството?
- Напоследък много енергия на обществото и политиците поглъща Паметникът на Съветската армия. Каква е вашата присъда на този обелиск, който засили противопоставянето и омразата в държавата.
- Струва ми се, че демонтажът на този паметник бе сполучлив ход за отклоняване на вниманието от сериозните нерешени проблеми на правителството.
Особено ме впечатли решението на Административния съд да се спре демонтажът на паметника, след като вече той беше демонтиран.
- Какво да има на неговото място? Виждаме, че мястото на мавзолея, взривен през 1999 г., продължава да е пусто и празно...
- Една чешмичка с вечно течаща чиста вода.
- И още един въпрос с руски привкус - правилно ли ръководството на БНР забрани да бъде излъчено интервю с посланика на Русия Елеонора Митрофанова, записано от Петър Волгин?
- Най-весело е, когато цензорите започнат да се възмущават, че ги цензурират. Как може?!
- Има ли смисъл от този прибързан и недискутиран добре ремонт на конституцията?
- То смисъл сигурно има, стига да не е лош смисълът. Все мислех, че конституцията трябва да се променя само от Велико народно събрание. Иначе всяко Народно събрание ще започне да я променя и накрая само корицата ще остане същата.
- Одобрявате ли действията на колегите ви от различните културни сфери, които въстанаха и принудиха правителството да увеличи парите за културата?
- Да, иначе нямаше да бъдат чути. Забелязали ли сте, че културата винаги и навсякъде е поставена на последно място?
Вижте списъка на който щете Министерски съвет – кой министър е на последно място? На културата.
В телевизионно предаване на кого последен дават думата, и то ако е останало време? На представителя на културата (писател, артист, музикант).
Като обсъждат бюджета - за коя дейност става най-накрая въпрос, и то ако са останали няколко стотинки? За културата.
Културата е извън вниманието на нашите политици и държавници. Това е, защото те нямат нужда от култура. От култура има нужда културният човек.
- Боите ли се от изкуствения интелект?
- Изкуственият интелект е продължение на естествения, създаден е от естествения и какъв ще бъде, зависи от заложеното в него - дано се окаже Айнщайн, а не Франкенщайн.
- След толкова книги с поезия, пиеси, сценарии и др. разбрахте ли какъв е смисълът на живота?
- Не. Ако не си религиозен и не вярваш в приказките за рая и ада - животът няма никакъв смисъл.
Важното е, докато сме живи, да не живеем на дребно и скучно - да не живеем, за да ядем, да не ядем, за да работим, да не работим, за да има какво да ядем, и тъй нататък... Дето се вика - поне да ни е весело.
- Казвате, че изкуството е съпротива срещу смъртта. Защо?
- Ако се обърнем назад, няма да е трудно и за най-неразвития мозък да открие, че от древните цивилизации - от Древния Рим, от Древна Гърция, от Древния Египет или от още по-древния Шумер - не е останало нищо друго, освен някоя случайна дума, издълбана върху камък, някой-друг стих, надраскан върху керемида, някоя по чудо спасена от пожарите книга, изровения от руините отчупен нос на някоя статуя...
Нищо друго не остава от историите ни, облени с кръв и пот, нищо, освен белязаното от ръката на художника и на поета.
Ралото е изгнило, житото е изядено, виното е изпито, къщите са се сринали, царете и министрите са се превърнали в прах, държавите - в нищо…
Или, както е казал Пиндар преди 25 века напук на нашите прагматични времена: “Делата умират, думите остават”. Или с други думи: изкуството е безсмъртието на човечеството.
-Призовавате хората да четат, защото е здравословно. Вие какво четете в момента?
- Последно четох романа “Рана” на Захари Карабашлиев. Много силен роман. Въобще Карабашлиев се очертава като много добър, да не кажа, може би най-добрия съвременен наш романист.
Четенето на книги наистина е здравословно. Целият човешки организъм, всички органи работят заради мозъка, спре ли да работи мозъкът, организмът губи мотивацията си да съществува и започва да се разпада.
Затова повечето пенсионери, отивайки уж на “заслужен отдих”, ако престанат да използват мозъка си, бързо се скапват. Затова мозъкът не трябва да се оставя нито миг в покой!
- Какво прави мозъкът при четене на книги?
- Виждали сте в края на всеки филм безкрайни надписи с имена на хората, създали филма. Когато четеш, твоят мозък трябва да извърши цялата работа, която са свършили всичките онези стотици хора, за да видиш и да чуеш чрез собственото си въображение всичко онова, което ти показват наготово на екрана.
- Едновременно излязоха две ваши книги. Едната с поезия - “Небесна гледна точка”, другата се казва “Убийството на Богородица и още 4 нови драми”. Как изглеждат животът и неговите хора, гледани от небето?
- Най-лошото е, че като се вдигаш нависоко и погледнеш надолу - най-първо изчезват хората. А от много високо селата и градовете заприличват на мравуняци. Тъжно е.
- Почти във всеки наш разговор става дума и за съдбата на пиесата ви “Заговорът на Калигула”. Тя имаше премиера в истанбулски театри, но в България театрите сякаш се боят да я имат в репертоара си. Защо така?
- Сигурно има защо. Едно време се оплаквахме, че имало цензура.
Оказа се, че има нещо по-лошо от цензурата – това е мълчанието. Никой не ти казва нищо, мълчат, все едно, че пиесите ти не съществуват, все едно, че и теб те няма.
Да си жертва на цензурата едно време, беше чест и слава, беше най-високото признание, че написаното има стойност, щом е опасно за властта...
Но най-после след дълго мълчание чух, че догодина театрална трупа от млади храбри актьори ще разкрият пред българската публика “Заговорът на Калигула”.
- Каква е оценката ви за състоянието на театралния живот в страната, г-н Цанев? Пълните салони гаранция ли са за високо качество на пиесите?
- Има голяма разлика между театрите в столицата и театрите в страната. В София театрите са сравнително добре, може би защото са малко за град с население милион и половина. В страната обаче положението е трагично.
В повечето градове всъщност театри няма, театрите се превърнаха в тъй наречените открити сцени, в салони под наем - там гостуват софийски спектакли и което е по-лошото, халтураджийски групи на тъй наречените “мечки”, или телевизионни звезди.
През годините на демокрацията се правиха много реформи, но тъй не се направи истинска реформа, продължава социалистическото статукво.
Не може малката ни държава да издържа 50-60 държавни театъра, опери, филхармонии и прочее. По време на социализма - ясно: всички театри бяха държавни, за да бъдат наблюдавани, контролирани и цензурирани от държавата.
- Сега защо?
- Днес държавата би трябвало да издържа (и да контролира) само Националния театър, Националната опера, Националната (в случая Софийската) филхармония и няколко държавни театъра в големите градове, да речем в Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Плевен - не повече. Другите театри да се поемат от общините.
Който град иска да има театър - да си го издържа, който не иска - няма да има свой театър, да тъпее пред телевизорите.
Софийската столична община още от времето на социализма издържа 4 общински театъра и тези театри във всяко отношение са по-добре от държавните театри, без над тях да бдят цели кохорти от чиновници.
- Чак толкова ли по-бедни са областните общини, та не могат да издържат по един театър?
- Един театър с 10-15 актьори, 20-30 души технически и административен персонал и разходите за постановките струва годишно не повече от един милион лева.
Общинският театър е близо до проблемите на жителите на общината и общината е близо до проблемите на общинския театър.
Прост пример: като беше кмет на София, Бойко Борисов дойде на едно представление в Театър “София”, случи се да седне на счупен стол и още същото лято направи ремонт на залата.
Отношението на държавата към държавните театри е далечно и апатично, затова е и пагубно.
А къде са у нас частните театри, къде са меценатите?
Да не би нашите богати хора да са толкова ограничени и тъпи да не разбират, че да издържаш един театър е по-престижно, отколкото да издържаш футболен отбор?
Не, просто няма закон, който да регламентира тези отношения - да поощри общините да издържат театрите си, да подбуди богатите хора да станат меценати.
Апропо, като бях навремето в Австралия на световна среща на поетите - пристигам в Аделаида, посреща ме братът на Коста Цонев, Иван Цонев, той живееше там, води ме в хотела и напира да плати, казвам му: чакай, ще си платя аз, дадоха ми предостатъчно долари, а той ми вика: “Я мълчи! Знаеш ли колко ще ми приспаднат от данъците затова, че поддържам човек на изкуството...
- Преди 1989 г. нямаше Дядо Коледа, но имаше Дядо Мраз. Писали ли сте стихотворения за него?
- Не, не съм писал стихотворения нито за Дядо Мраз, нито за Дядо Коледа. Но понеже стана дума за цензурата и за мълчанието, предлагам ви едно стихотворение на тази тема.
CV:
Роден на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, Русенско
През 1959 г. завършва журналистика в СУ. 1960–1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут
Кореспондент на вестник “Народна младеж” в Родопите
Редактор в Студия за игрални филми. Драматург последователно в 8 столични театри. Автор на стихове, 30 драми, публицистика и есета, на 4-томна историческа сага “Български хроники”
Стиховете му са превеждани на всички европейски езици, и на китайски, монголски, арабски, иврит и др. Негови пиеси са играни в повече от 200 театъра в България и по света
Съпруг на актрисата Доротея Тончева
