Какво да се направи, за да се отворят по-бързо и сухопътните граници
Дунав е плавателна река, вливаща се в морето. Затова морски пристанища може да има и на Дунав. Въпрос на споразумение между България и Румъния е да се ползва Дунав и за морски пристанища на всяка една от двете държави. Който иска да чака паспортна проверка, да минава по двата моста. Останалите ще минават с фериботи. Сериозно се обсъжда въпросът
ако две пристанища от двете страни на реката се съединят с голям понтонен мост
Понтонният мост ще се регистрира в двете държави като плавателно средство и тогава спокойно коли и тирове ще минават по понтона без паспортна проверка.
По подобен, макар и малко по-сложен начин ще се решат нещата между България и Гърция.
Правим един язовир на Струма близо до Бяло море, така че Струма да стане плавателна поне за лодки. Прави се едно разширение на язовира на границата между България и Гърция.
Въпрос на споразумение между България и Гърция е да се договори, че пристанището в язовира на територията на България е и морско пристанище. На стотина метра от българското пристанище се прави и гръцко пристанище. Поставя се един ферибот, който да се движи няколко десетки метра, и ще минаваме без паспортна проверка до Гърция. Нещо повече – след като Струма е плавателна и двете пристанища са и морски и на двете държави, всеки ще може с лодка или скутер свободно да се движи между България и Гърция.
И нещо вече малко по-реално – мислимо е между по-големите градове в България и курортите в Северна Гърция да може да се развият вертолетни връзки, които да не струват прекомерно.
Още повече че довършването на автомагистрала “Струма” няма да стане с думи за добри намерения, както реално “се строи” в последните 7-8 години.
Всъщност отварянето на шенгенските граници по въздух и море не е малка крачка. Над 6 млн. пътници в България летят от и за други държави годишно. В големия брой случаи се пътува за шенгенски държави. По-голямата част от пътуващите са български граждани. От друга страна, очаква се през тази година вероятно над 1,5 млн. български граждани да посетят Гърция, като голямата част минават през сухоземните граници. Оказва се, че пътуванията със самолети за шенгенските държави са все пак повече от сухоземните пътувания за Гърция и Румъния. Но от друга страна, на границата с Гърция през петъците, съботите, а често и през други дни се чака с часове. Докато паспортната проверка на летищата отнема минути. Поради това загубата на време по сухоземните ни граници с Гърция и Румъния отнема средно около 7-8 пъти повече, отколкото на всички български граждани по летищата на шенгенските държави. Поради това дори само за българските граждани отварянето на сухоземните шенгенски граници все пак е много по-важно.
България е една от държавите в ЕС с най-развит сухоземен транспорт.
Загубите от невлизането в Шенген се изчисляват на над 1 млрд. евро годишно
От забавянето на Румъния и България в Шенген двете държави са загубили десетки милиони евро.
Това са загубите от една сериозна война, която държави като Австрия водят срещу Румъния и България.
А всъщност влизането ни в Шенген и липсата на граничен контрол почти няма да променят навлизането на бежанци в Централна и Западна Европа. Влизането от Турция в България вече не е лесно. И така и трябва – емигрантите не бива да се пускат да влизат извън КПП-тата.
Наказанията в Гърция за трафик на хора са драконовски и този трафик е сериозно затруднен.
Успее ли беглец да
мине през границата
в България
или Гърция
и ако не бъде заловен по пътя, той с голяма степен на вероятност ще стигне до Австрия и Западна Европа. Може би е време да докарат някой австрийски политик да види как се прави паспортната проверка на дългите опашки в натоварените летни дни на границата между Гърция и България. Хвърля се само поглед върху личните документи и колите преминават.
Австрия не определя срок за отваряне на сухоземните шенгенски граници. Тя иска да осъществи натиск върху
ЕС, България и Румъния да засилят още повече контрола на границата
За радост, Австрия не се интересува от върховенството на правото, което в България в крайна сметка се изрази в резултатите от прилагането на закона "Магнитски".
Какво трябва да се направи, за да се отворят по-бързо и сухоземните граници?
На първо място, да засилим натиска върху ЕС за осигуряване на финансови средства да се построи трудно преодолима 5-метрова здрава стена със съпътстващи успоредни проходими пътища и много по-ефективно електронно наблюдение. И дано този път при строителството да се краде по-малко. Необходимо е да се осигурят и повече служители на Фронтекс, които реално да осъществяват охранителни функции, а не само да дават мъдри съвети.
На второ място, е необходимо рязко да се завишат наказанията за трафик, така че каналджиите да нямат шанс за измъкване с условни присъди, и то още при първо нарушение.
На трето място, военните, помагащи за охраняването на границата, трябва да имат правомощията на гранични полицаи.
Междувременно крайно време е да се спре използването на границите като място за допотопно и губещо време уведомяване за извършени пътни нарушения. Това е и несправедливо наказание за тези чакащи на граничните опашки, които или нямат глоби, или изрядно си ги плащат. Дори самото проверяване за невръчени съобщения губи време на всички от опашката.
Управлението на автомобил е лицензирана професия и би следвало книжка да се притежава само срещу електронен адрес за електронно връчване на наказателните постановления и електронните фишове, като само пристигането на съобщението на адреса да се счита за връчване.
Ако сухоземният Шенген не се отвори през 2025 г.,
въпреки описаните, а и други мерки, би следвало да се предприемат ответни действия. Държавите се влияят само от своите интереси при вземане на решения. България и Румъния да отворят границата помежду си. А ние да започнем да пазим границата си с Турция със същите усилия и пропорционални на БВП разходи, с които си пазят границите други държави, граничещи с Австрия. В края на краищата ние не сме сухоземна шенгенска граница. А това е много по-съществено от границата на ЕС.
Защото паспортен контрол няма само в Шенген.
