- Трябва да подтикнем властта да помогне на по-неразвитите места да кандидатстват по плана за възстановяване
- Когато настъпи криза, трябва да търсим ресурси там, където те са налични, казва председателят на Европейския комитет на регионите
- Г-н Кордейру, как Европейският комитет на регионите (CoR) си представя насърчаването на по-силни връзки между регионите в ЕС, особено в контекста на предизвикателствата, пред които е изправена Европа в последно време?
- От самото си създаване Комитетът на регионите допринася за това да се даде гласност на местните и регионалните власти в ЕС. Той прави това извън рамките на определените в договорите компетенции, като обединява регионите и градовете и им позволява да изграждат връзки, да обменят добри практики, като цяло да се учат едни от други.
Местните и регионалните представители са най-близки и най-доверени за европейските граждани. Тяхната роля е от основно значение за управлението на кризи и за намирането на решения за ежедневието на хората. В навечерието на европейските избори и след това комитетът ще се погрижи гласът на регионите и градовете да бъде чут за изграждането на Европа, а тя се гради от и за всички.
- Кои са най-подходящите програми или мерки, към които България може да се насочи, за да преодолее регионалните различия и да подобри свързаността си с други региони в ЕС?
- Не мога да говоря от името на България, но мога да хвърля светлина върху действията на ЕС за справяне с предизвикателствата. Кохезионната политика, която представлява около 1/3 от бюджета на ЕС (392 млрд. евро за 2021-2027 г.), е основният инвестиционен инструмент на ЕС, който предоставя подкрепа на всички региони и градове, за да се гарантира, че
нито една територия няма да бъде изоставена в двойния енергиен и дигитален преход
България има право да получи 11 млрд. евро от кохезионната политика за периода 2021-2027 г. Ключова част от нея е компонентът “Европейско териториално сътрудничество”, който - чрез програмите INTERREG - свързва хората и териториите отвъд границите на отделните страни.
- Смятате ли, че отпускането на кохезионни средства във времена на криза, например енергийната и бежанската след началото на войната в Украйна, забавя напредъка в сближаването на регионите? Има ли нужда от реформа за кризисно финансиране?
- Ясно е, че когато настъпи криза, трябва да търсим ресурси там, където те са налични. Така беше и по време на пандемията от COVID-19, както и при енергийната криза и последиците от бруталната война на Русия срещу Украйна - във всички тези случаи бяха мобилизирани кохезионни фондове. Въпреки това могат да се извадят някои поуки.
Политиката на сближаване се нуждае от гъвкавост, за да се осигури правилният баланс между нейните дългосрочни цели и необходимостта да бъде гъвкава и да реагира на непредвидени събития. Тази гъвкавост следва да бъде вградена в политиката, така че тя да може да гарантира предвидимостта на това, което се случва при възникване на извънредна ситуация, и да позволи на органите да вземат решение за най-доброто използване на ресурси в интерес на хората. Това, което в бъдеще
не можем да допуснем, е политиката на сближаване да се справя с всички кризи, пред които е изправен ЕС
- Бихте ли посочили успешни инициативи или практики в Португалия, които са допринесли значително за регионалното сближаване? Има ли някои, които биха могли да послужат като модел за България?
- Когато погледнете Португалия днес и видите нивото на инфраструктурата, инвестициите в иновации, образование, знания и социална подкрепа, е безспорно, че политиката на сближаване като цяло е допринесла за развитието на страната и нейните региони.
За периода между 2014 и 2020 г. Португалия получи около 26 млрд. евро плюс национални допълнения към финансирането, като общо за ЕСИ фондовете (Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейски социален фонд (ЕСФ), Кохезионен фонд (КФ), Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) се предвижда публично финансиране в размер на 30,6 млрд. евро.
Според Агенцията за развитие и сближаване кохезионната политика е допринесла не само за увеличаване на БВП, но и на работните места и заплатите. В случая с моя регион - Азорските острови, тя също така е позволила тясно включване на различните производствени и търговски сектори в планирането на следващите етапи на развитие. Същото важи и за планирането на начина, по който се изразходват средствата, предоставени чрез кохезионната политика, и за проектите, изпълнявани на всички 9 острова.
- Какво според вас е бъдещето на кохезионната политика на ЕС и на нейното въздействие върху сближаването на регионите?
- Европейският
проект не може да оцелее без по-силна кохезионна политика,
но също така е ясно, че политиката в сегашния си вид е застрашена. Европейският комитет на регионите представи ясно предложение за обновяване на политиката, за да стане по-силна и по-добре подготвена за справяне с новите предизвикателства и нарастващите различия. Преобразуването на нашите общества, превръщането им в по-екологични, укрепването на дигиталната свързаност, увеличаването на приобщаването, подкрепата за развитието на нови умения - това ще допринесе за напредъка само ако не изоставяме нито една територия. Градовете, селата, островите, най-отдалечените региони, северните слабо населени райони - нека отключим техния потенциал.
Ползите и въздействията на политиката на сближаване са налице, но твърде често тя се оценява само по скоростта на отпускане на средствата. Комитетът настоява за нови начини за измерване на въздействието на политиката на сближаване - не само по отношение на ръста на БВП, - за да няма съмнение относно добавената ѝ стойност в бъдеще.
- Как Комитетът на регионите може да гарантира, че всички региони, включително тези с по-малко ресурси или изправените пред по-големи предизвикателства, участват активно в инициативите за регионално сътрудничество и се възползват от тях?
- Комитетът на регионите играе ключова роля в насърчаването на регионалната подкрепа. Той настоява за засилване на сътрудничеството в областта на териториалното и трансграничното партньорство като част от политиката на сближаване за периода след 2027 г.
Комитетът успешно поиска и амбициозен правен инструмент в подкрепа на трансграничната инфраструктура, а новият регламент на ЕК “Инструмент за улесняване на трансграничното сътрудничество”, публикуван на 12 декември, до голяма степен отразява амбициите ни в тази област.
На по-практическо ниво Комитетът на регионите осигурява секретариата на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС), която се занимава с подобряване на трансграничните отношения.
- Защо интересът към NextGenerationEU е толкова малък, как може местната власт да бъде насърчена да се възползва от него?
- Местните и регионалните власти
имат интерес към NextGenerationEU, но не са били включени
от националните правителства нито при подготовката, нито при изпълнението му. Според проучване, проведено от Комитета на регионите съвместно с IPSOS, 70% от местната власт не са участвали в изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост.
Това значи, че планът за възстановяване остава териториално сляп и има риск средствата да не бъдат насочени към нуждите на териториите. Вместо да насърчаваме градовете и регионите, трябва да подтикнем столиците да ги включат в изпълнението на NextGenerationEU, за да сме сигурни, че той наистина ще бъде от полза за бъдещите поколения.
- Предвид бъдещото разширяване на ЕС очаквате ли някакви предизвикателства при разпределянето на кохезионни фондове за регионите, особено като се има предвид включването на нови държави членки? Как ЕС може да осигури справедливо и балансирано разпределение на средствата, като същевременно запази фокуса върху съществуващите цели за регионално развитие?
- Разширяването не е само въпрос на брой и бюджет. То е политически ангажимент и ще се осъществи
в интерес на страните кандидатки, но и в интерес на ЕС
Разширяването задължително ще промени начина, по който функционира съюзът. Ето защо е важно да се подготвим за тази историческа стъпка. Политиката на сближаване ще бъде от основно значение, както беше и при другите големи вълни на разширяване, за да се обединят териториите и да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен.
Комитетът отправя искане към ЕК да извърши подробна оценка, преди да предложи нов регламент за кохезионната политика след 2027 г., така че тя да бъде подготвена да продължи да подкрепя всички региони и в бъдеще.
CV
Роден през 1973 г. на Азорските острови - автономен регион на Португалия в Атлантическия океан (най-отдалечения регион на ЕС)
Завършва право в Университета на Коимбра и следдипломна квалификация по регионално право от Лисабонския университет и Университета на Азорските острови
Кариерата му като адвокат на Азорските острови продължава от 1995 до 2003 г.
Дълго време е част от регионалната изпълнителна влас - министър на икономиката (2008-2012 г.), секретар на Регионалното правителство на Азорските острови (2004-2008 г.), отговарящ за европейските въпроси и външните работи, и секретар по въпросите на земеделието и рибарството (2003-2004 г.).
През 2012 г. за пръв път става председател на регионалното правителство на Азорите, преизбран е през 2016 г.
Избран е за председател на Европейския комитет на регионите през юни 2022 г.
