- На учениците хич не им пука за този тест, спират да го попълват, защото компютрите им в училище са на БДС, а те пишат на “фонетик”
- Тестът откроява огромните образователни неравенства. Елитните гимназии имат лобита във властта, системата обезглавява останалите училища
- Лошо е, че този тест създава толкова голяма психоза у нас.
- Добре е, че е повод да говорим за качеството на българското образование
- Когнитивно нетърпение движи децата в час, а организацията на учебния процес е от края на XIX век
- В много училища в страната не достигат учители по информатика, а голям дял домакинства са засегнати от т.нар. дигитална бедност
- Компютрите в школата обикновено стоят затворени в "компютърна зала", до която децата имат достъп 40 мин седмично... Ами как очаквате за два часа да се справят?
- 54% от българските 16-годишни нямат дори минимума знания по математика, 53% трудно четат, а 48 на сто са кръгли нули по природни науки - международните критерии за знание ли все ни тласкат към дъното на PISA класацията, резултатите от която обявиха преди дни, доц. Пампоров?
- Хубаво е, че от време на време се провеждат такива изследвания, за да има повод да се говори за проблемите в българската образователна система. От друга страна, е лошо, че се създава такава масова психоза и се насажда стереотип колко лошо е образованието в България.
Фактът е, че Програмата за международно оценяване на учениците (каквото наименование е скрито зад абревиатурата PISA) представлява съвкупност от стандартизирани тестове по математика, природни науки и четене (на съответния национален език). Част от въпросите в теста предоставят избор с посочване на един верен от няколко възможни отговора. Друга част от въпросите обаче представляват форми за свободно въвеждане на текст и именно там изключително много се затрудняват българските ученици.
И тук вече идва големият методологически въпрос: PISA създава стресова ситуация на оценяване, което не е типично за ежедневието на учениците в образователната ни система. Неслучайно се откроява и фактът на огромните образователни неравенства - от една страна, София - провинция, от друга - профилирани езикови гимназии срещу сегрегирани училища. В много училища в страната има недостиг на учители по информатика, много домакинства са засегнати от т.нар. дигитална бедност. Децата нямат навик да използват компютрите за учене и работа, а основно за игри, ако изобщо имат компютри в дома си. В много училища компютрите стоят затворени в “компютърна зала”, до която имат достъп 40 мин седмично... Ами как очаквате за два часа да се справят? Цялата тази истерия с функционалната неграмотност и т.н. от тази гледна точка е преекспонирана. Трябва да си дадем сметка за социалната реалност преди да обвиняваме децата или техните учители.
- Икономисти възкликнаха в мрежата:“Как да развиваме икономика на иновациите, високите технологии и интензивните на знания услуги с онези 3%, които имат капацитет за това?”.
- За да притесня още повече икономистите, ще кажа, че тези 3% от 15-16-годишните вероятно няма и да останат в България, а ще продължат образованието си в чужбина. Но да, в България има няколко училища, в които се учи програмиране и компютърни технологии, няколко математически гимназии, от които учениците също се пренасочват към програмиране и високи технологии, и в множество случаи просто произвеждаме емигранти в училища с етикет “елитни”, само защото има засилено чуждоезиково обучение в тях.
От друга страна пък, защо да е наложително да се дава приоритет само на тези сектори? Разбирате ли, това е големият методологически проблем изобщо с прилагането на оценяване тип PISA. ОИСР са намерили чудесна маркетингова ниша, чрез която да налагат желаните от тях политики в глобален план: дуалното техническо образование (т.нар. PISA-VET), преориентиране на образователните системи към употребата на изкуствения интелект (PISA-HPST), продаване на ноу-хау на страните от Глобалния юг и т.н.
- Образователната ни система, особено в средното училище, понесе много реформи в годините, но не заприлича на финландската, която е номер 1, макар и вече с пукнатини, както разбрахме. Но там, доколкото ми е известно, ги учат да живеят, а не да зубрят. Кое пречи това да стане и в българското училище?
- Много неща пречат. Като започнем от политическите игри с учебното съдържание, минем през начина, по който се преподават педагогическите специалности във висшите училища, минем през бизнеса с учебници и учебни помагала, през бизнеса с класиранията в “елитните” училища и механизма на частни уроци още от 3-и клас, ако искате да влезете в СМГ и НПМГ например. И накрая - като завършим с образователната сегрегация и предразсъдъците към етническите малцинства. Всичко това пречи на българското училище да бъде съсредоточено около индивидуалните интереси и личността на всеки отделен ученик.
- 46% от българските ученици цъкат на мобилните си устройства в час - само проблем на дисциплината в клас ли е това?
- Проблем е, че само толкова са си признали (смее се). Децата в България формираха проблем на т.нар. когнитивно нетърпение. Аз го наблюдавам и сред студентите в Софийския университет например. Докато върви урокът, докато говори учителят, те вече проверяват и търсят допълнителна информация за даденото нещо, верифицират казаното за себе си... Е, разбира се, междувременно поглеждат спортните новини, чатят с приятели и т.н. Когнитивната динамика на децата днес е изключително интензивна спрямо поколенията отпреди 10 години дори, а образователната ни система е в края на XIX век като организация на учебния процес.
- В интервю за “24 часа” министърът на образованието Галин Цоков заяви, че се готви истинска трансформация на образованието - намаляване на фактологическата обремененост на учебните програми и повече практическа насоченост. Какво означава това?
- Проблемът не е във фактологическата обремененост. Всъщност проблемът е в идеологизираните клишета, които не са нито истина, нито факти и в най-голяма степен пречат на развиването на критическо мислене. Аз преподавам повече от 15 години и моят метод е “учене чрез правене” - т.е. студентите сами да се опитат да стигнат до някакъв резултат, независимо колко успешен е при първите стъпки. И в началото на всеки курс те са в паника. Знаете ли защо? Защото не им казвам: “Прочетете този учебник или онази книга!”.
Учениците в България са свикнали да наизустяват клишета. Наготово. Неверни клишета, които обаче са толкова дълбоко вкоренени, че няма министър, който да си сложи главата на гилотината и да каже на хората в България: “Трябва да престанем с глупостите в образованието!”. Вазов не е патриарх на българската литература. Кирил и Методий не са автори на българската азбука. Излезте и го кажете публично и ще ви разпънат. Фактите всъщност са важни. Но ние учим клишета.
- Предизвикателството според министър Галин Цоков сега е да затворим ножицата между много успешните ученици и тези под критичния минимум. Как ще стане?
- Не може да стане, защото ножицата произтича от системата. За да я затворите, трябва да закриете първо НГДЕК, Английската, Френската, Немската, СМГ... Представяте ли си как ще стане? Аз ви казвам - никак, защото още следващата седмица този министър няма да е министър. Всички тези училища вече имат лобита и възпитаници в парламента и по министерствата. Нещо повече, има хиляди родители и ученици, които са инвестирали десетки хиляди левове, за да бъдат техните деца част от тази система. Проверете, ако не вярвате! Курсовете по математика, които са ориентирани към т.нар. ранен прием в СМГ и НПМГЫ биват запълнени още в първия месец на учебната година на третокласниците. А системата буквално обезглавява всички останали училища. Как работи тази система? Взима най-добрите 5% от всяко основно училище и ги събира в т.нар. елитни гимназии, това води до спад в постиженията на другите училища, а до спад на част от “елитните ученици”, защото след темпото на подготовка, зазубряне и т.н. част от децата “прегарят” и след седми клас не могат да поддържат същото темпо. Дават за пример Естония и Финландия и говорят за магическите им учебни системи. Няма магия. Просто всяко училище е добро.
- Всъщност проблемът в бъдеще е какви хора влизат на пазара на труда и в кой бранш или отрасъл ще се влеят - може ли този пазар да поеме хора, които нямат понятие от математика и трудно четат? И колко от четящите и подготвените остават в България?
- Начинът на преподаване на математика в България пак е чрез зубрене, т.е. чрез запомняне на формули и алгоритми за тяхното прилагане. Ами ето, той е успешен метод при 3% от децата. В този случай наистина пречка е усещането за елитарност: “Който разбрал - разбрал! Ние сме избраните! Ние сме математиците! Ала-бала интеграла!”
Проблемът е и педагогически - склонността към смачкване на детето. Имаше една учителка по математика, която казваше: “Сега ще ви дам задача, която ще открои идиотите от полуидиотите” - това е трагедията на българското образование. PISA e част от този феномен - стандартизирано оценяване, което класира, сортира, прави едни ученици да изглеждат супер спрямо други ученици...
В реалния живот има много браншове, на които хич не им трябват математици. Децата четат трудно Вазов - ами това е текст от XIX век, пълен с турцизми и архаизми.
Математика може да се преподава чрез игра на карти, например разпределението на картите при бриджа си е чиста теория на вероятностите. Статистика може да се преподава чрез футболните разултати на Шампионската лига, да речем. И веднага ще грабнете интереса на децата. Но не. В учебниците пише: “Представете си басейн, пълен с черни и бели топки...”... Абе кой идиот пълни басейни с топки!? - казват съвременните деца, на които хич не им пука за PISA и просто спират да попълват теста, защото компютрите в училищата са на БДС стандарт, а те от телефоните са свикнали да пишат на “фонетик”.
CV
Алексей Пампоров е магистър по културология и доктор по социология
Доцент по социология е в Института по философия и социология при БАН
Специализирал е демография в института “Макс Планк” (2003-2005)
Чете лекции по “Ромска история и култура” и по “Демография и публични политики” в СУ “Св. Климент Охридски” и в ПУ “Паисий Хилендарски”
