Това обаче не бива да важи за онези, които управляват публични ресурси
Според мен двойното гражданство не е проблем, ако овластеният е депутат. Светът днес е достатъчно отворен, мобилността е доста голяма и когато става дума за избор на народен представител, той бива избиран от нас самите.
А това означава, че отговорността за избора на този човек да представлява интересите ни е наша.
За всяка друга властова позиция обаче двойното гражданство може да се превърне в предпоставка за ролеви конфликт. Тоест там, където директно се работи с публични пари - например изпълнителната власт или президентът, трябва да е ясно чии интереси стоят на първо място. Заемащият пост премиер, президент, министър, кмет трябва да е данъкоплатец на тази държава, а не на друга, т.е. да не разчита други да му оправят живота.
Това е малко като аргумента защо човек от бизнеса може да членува и да помага на политически партии, но не трябва да е в тяхното ръководство.
Законодателните решения до голяма степен са синхронни
Базират се на общи принципи, които не са само изконно български. Но ако си в изпълнителната власт и вземаш решения за публичните финанси, т.е. за парите на гражданите, може да се окаже, че има противоречие на интереси - това е типичен ролеви конфликт, ако овластеният е с двойно гражданство.
В случая с народните представители този ролеви конфликт не води до разпадане и унищожение на ролята, когато са с двойно гражданство, но в изпълнителната власт е различно. В последния случай може да се влезе много директно в личностен сблъсък - кое е приоритет за обществото и кое предпочиташ ти...
Ето пример: представете си, че сте и български, и гръцки гражданин. Гръцкото гражданство ви трябва, защото няма нужда от визи, когато пребивавате в тази страна. Тоест имате полза от това гражданство, иначе сте си български гражданин и си живеете в България. Само че може да се появи противоречие при овладяване на мигрантския поток при засилващата се охрана и дейност на МВР на българската граница, която европейските ни партньори оценяват сега, защото изтласка малко или много напрежението към южната ни съседка. В този случай, когато България и Гърция кандидатстват за едни суми по Фронтекс за укрепването на границите, чии интереси ще защити овластеният с двойно гражданство на първо място? Може да защити българските, но винаги ще подозираме, че има и някакъв лобистки интерес.
Или друг пример - проблемите ни с Австрия за Шенген. Техните овластени се въртят като фурнаджийски лопати заради вътрешнополитическите си интереси. Или
ако човекът има българско и македонско гражданство
Не е добре да се изпада в ролеви конфликт.
Например ние, социолозите, изпълняваме по много роли и за нас това не е проблем. Но ако сме министри, кметове или държавни глави, може да изпаднем в ролеви конфликт.
Имам обаче чувството, че голяма част от хората, които в момента вземат решения по конституционните текстове и по бюджета в парламента, живеят в 1990-1991 година и реализират нереализираните мечти на своите родители.
