Ако ще грешим, да е според църковния календар
Убеден съм, че държавата ни щеше да е много по-красива, ако обществените дела поне горе-долу се съобразяваха с църковния календар. И не само заради вярата, а защото в него е мъдростта на хилядолетията.
Например едва ли е угодно Богу по време на Рождественския пост по площадите да се разполагат импровизирани кръчми, които тласкат столичното чиновничество към пиянство. Това става за сметка на работното време и отчетите за приключване на годината, да не говорим за допълнителните грехове.
Неслучайно 40-те дни на постите са отредени за въздържание и прочистване на тялото и духа чрез вегетарианство, а не за вино и мръвки по улиците.
Сега е времето да свалим някой друг килограм, за да си го качим пак по Нова година и да сме квит. Но ако качваме килограми преди Коледа, по Коледа и след Коледа, още по Васильовден ще трябва да си купуваме нови гащи.
Тук аз не връзвам кусур на новата община, защото предколедните улични капанчета са стара традиция. Но откъде тръгва тя? Доколкото си спомням, от годините на възхода на Людмила Живкова като министър на културата и духовността. В онези времена официалната религия все още беше атеизмът, а и самата Людмила се увличаше по алтернативни учения, като например дъновизма, будизма и окултизма на Николай Рьорих. Тя, разбира се, бе добра жена и искаше да зарадва населението, без да се придържа към догмите, но най-полезни за организма все пак са местните вярвания и обичаи, а те препоръчват пости и прочистване тук и сега.
Затова според мен Светият синод би трябвало да се намеси с точни указания кога градските власти да изнасят бъчвите и скарите на площада и кога да ги прибират. Както и каква да е коледната украса. Все пак Коледа е религиозен празник и ако не се вписваме в сюжета – защо изобщо да го празнуваме? Излиза, че пием без повод като долнопробни алкохолици.
Календарът на църквата е важен и за политиката. Вече предупредих в “24 часа”, че коледният пост не беше най-доброто време за промяна на конституцията. Изглежда, тази статия е впечатлила председателя на комисията по конституционните въпроси Радомир Чолаков, защото той излезе на трибуната и предупреди, че предишните промени по време на същите пости не са довели до нищо хубаво.
И съответно призова към конституционно въздържание и скромност. А аз си мисля, че ако предишните промени бяха приети след Нова година, може би днес нямаше да има нужда от нови. Дано се избере по-подходящо време при следващите.
Но да се върнем към градската среда.
Едва ли е богоугодно например да се демонтира Паметникът на Съветската армия точно по време на поста според православния календар. Защото не му е сега времето за скандали, омраза и политическа похот. По-подходящи за целта щяха да са дните между Коледа и Йордановден, т. е. така наречените мръсни или поганни дни, когато нощем по земята излизат караконджулите.
А сега каква стана тя? Тъкмо в най-чистите дни около този паметник се помпат мръсни думи и омрази. Намерението на общината само по себе си е богоугодно, но не му е времето точно сега. Караконджулите се пускат след Нова година.
Ако не бяха постите, щеше да е благочестиво кметът да направи подарък на недоволните от паметника миряни. Самият факт, че той е от такава рода, го превръща в трогателен жест за християнска прошка и единство. Обаче щеше да е много по-богоугодно, ако дните на коледните пости бяха използвани за референдум по темата. Това би дало оправдание на губещата страна да клекне и да миряса. Глас народен – глас Божи.
Вместо това сега недоволните чуват съвсем друг глас. Да вземем например най-русофилската партия у нас, “Възраждане”. Защо се гневи? Ако на втория тур бе подкрепила Ваня Григорова, днес тя можеше да е кмет и паметникът щеше да стои непокътнат. Сега патриотичните русофили не би трябвало да си късат ризите, а да запалят по една свещ в новоотворената Руска църква и да чакат следващите кметски избори.
Такъв е духът на постите – смирение и вглеждане в себе си. Някой трябва да обясни на многочислените фондации с техните “проекти”, че между “артинсталация” и коледна украса има огромна разлика.
Ако искат да взривят закостенелите представи, да го правят след Нова година.
Да вземем злополучната златната арка от тенекия на площада “Св. Александър Невски” – близо до храма, парламента и Синода. Не мога да кажа точно какъв е нейният замисъл, но като че ли се родее с едни други религии, които боготворят светлината и богатството - като започнем още от египетския бог Ра и завършим с дъновизма.
Това напомня за първите пет Божи заповеди - да не почитаме други богове, да не си правим кумири или други изображения и така нататък. Или поне да не ги правим точно по това време и точно там.
Червеният килим пък като че ли беше задигнат от коридорите на властта. Той ни призоваваше да минем под тази арка от злато по пътя към духовната светлина, но добрият християнин не може да не си спомни предупреждението на Исус, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото автор на “артинсталация” да влезе в Божието царство.
Ако авторите бяха потърсили съвет от Светия синод, може би арката щеше да е от сено и да не е арка, а нощви, край които се навъртат агънца, магаренце и победителите от “България търси талант”, преоблечени като Трите влъхви. Тогава я си се подиграл във фейса, я са те обявили за безбожник.
Дано новата община да си вземе поука за догодина – днешните артистични изяви по улиците са все пак заварено положение. Така например при управлението на предишния кмет понятието “пейка” силно се отклони от православния идеал. Облегалките изчезнаха и пейките се превърнаха в нещо като дълги табуретки от гранит, мрамор и бетон, вероятно с цел да намалят раждаемостта. Но тези дни софиянци бяха втрещени от едни странни талпи, които блокираха тротоара на “Шишман” до 33-о училище. Изглеждаха като греди за бесилки, а се оказаха пейки!
Ако бяха ги струпали там след Нова година, никой нямаше да им обърне внимание. Но в дните на постите се събраха твърде много съблазни за миряните - и похотливите промени в конституцията, и рязането на паметника с флекса, и разчистването на площада пред “Св. Александър Невски” от автомобили и заменянето им с бъчви, и бунтът в Общинския съвет, и тези странни талпи вместо коледна украса. Пожелавам на новата община да не повтаря тези греховни традиции.
